Франциск, img.big5.bg bg.radiovaticana.va съобщава:
На генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VI“, Папа Франциск продължи новата поредица от беседи за семейството. След беседата от миналата сряда за празника, Светият Отец, днес се спря върху допълващия празника елемент, труда. „Празникът и трудът, и двете явления са част от проекта за Сътворението на Бог.
„Често се казва, че трудът е необходим, за да се издържа семейството, да се отглеждат деца, за да осигури човек достоен живот за своите близки. Най-красивото, което може да се каже за един човек е „че е трудолюбив, истински работохолик, човек, който в обществото не живее на гърба на другите.“ Има много отрудени аржентинци днес, видях ги с очите си, и ще кажа, както казваме ние: „Не пада всичко отгоре…".
На генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VI“, Папа Франциск продължи новата поредица от беседи за семейството. След беседата от миналата сряда за празника, Светият Отец, днес се спря върху допълващия празника елемент, труда. „Празникът и трудът, и двете явления са част от проекта за Сътворението на Бог.
„Често се казва, че трудът е необходим, за да се издържа семейството, да се отглеждат деца, за да осигури човек достоен живот за своите близки. Най-красивото, което може да се каже за един човек е „че е трудолюбив, истински работохолик, човек, който в обществото не живее на гърба на другите.“ Има много отрудени аржентинци днес, видях ги с очите си, и ще кажа, както казваме ние: „Не пада всичко отгоре…".
„И наистина трудът, в своето многообразие, като се започне от грижата за дома, има своя смисъл и за общото благо. А къде се научаваме на този стил на живот – на труда? Преди всичко - в семейството. Семейството възпитава в труд чрез примера на родителите: бащата и майката, които работят за доброто на семейството и за обществото ", подчерта Папата.
„В Евангелието, Светото семейство от Назарет се явява като трудово семейство, а самият Исус нарича себе си „…син на дърводелец" (Мат 13:55) или дори" дърводелецът.. "(Mарк 6.3). И Св. Павел предупреждава християните: "…Който не иска да се труди, не бива и да яде" (2 Сол 3:10). Не работя, не ям! Апостолът има предвид ясно и точно фалшивата духовност на някои които, всъщност живеят на гърба на своите братя и сестри без да правят нищо „Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи“ (2 Сол 3:11).
Усилието на труда и духовният живот, в християнската концепция, изобщо не са в противоречие помежду си. „Важно е да се разбере това! Молитва и труд може и трябва да вървят заедно и в хармония, както ни учи Свети Бенедикт. Липсата на труд нанася щети на духа, както липсата на молитви вреди на практическата дейност ".
„Трудът, повтарям, в своите хиляди форми е характеристика на човешката личност. Трудът изразява достойнството на човека да бъде създаден по образ и подобие Божие. Ето защо се казва, че трудът е свещен. Работата е свещена. Управлението на заетостта е голяма човешка и социална отговорност, която не може да бъде оставена в ръцете на малцина. Да се доведе обществото до загуба на работни места, означава да се нанесат сериозни социални щети", възкликна Папа Франциск.
„Натъжавам се, когато виждам, че няма работа,че има толкова много хора без работа, които не могат да намерят работа и които не могат с достойнство да донесат хляба у дома. А се радвам силно, когато виждам, че голям брой сред управляващите правят истински усилия, за да създадат работа и нови работни места, за да може всеки да има работа. Трудът е свещен, трудът дава достойнство на едно семейство. Трябва да се молим да не липсва работа в семейството. "
„Трудът, както и празникът, почивката е част от проекта за Сътворението на Бог. В книгата Битие, въпросът за земята като къщата и градината , поверени на грижите и труда на човешките ръце „..и там настани човека, когото създаде“ (2,8.15), този пасаж предхожда много трогателния: „Когато Господ Бог създаде земята и небето, и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, но пара се издигаше от земята и оросяваше цялото земно лице (Бит. 2: 4б – 6).
Не е романтичен символ, а - откровението на Бога; а наша отговорност е да го разберем. В енцикликата Laudato si’, която говори за обща екология, се съдържа едно послание: красотата на земята и достойнството на труда са създадени, за да съществуват заедно. Земята се обгръща с красота, когато е обработена от човека". Когато трудът се отдели от съюза между Бога и мъжа и жената, когато се отдели от техните духовни качества, когато стане заложник на логика на печалбата, изгодата и пренебрегне чувствата в живота, угнетяването на душата замърсява всичко: въздуха, водата, тревата, храната ... Обикновеният живот се покварява, това се отразява и на околната среда. Последиците засягат главно бедните.
„Съвременната организация на труда, често, за съжаление клони към тенденцията да счита семейството за бреме, тежест за производителността на труда. Но нека се запитаме: коя производителност? За кого? Така нареченият „умен град" е несъмнено уреден откъм гледна точка на услуги и организация; но, често - е враждебен за децата и възрастните", отбеляза Папата.
"Понякога управлението на труда е заинтересовано от експлоатацията на индивидуалния труд. Семейството е подложено на огромно изпитание. Когато организацията на труда в обществото го държи като заложник, или дори пречи на съществуването му, тогава можем да сме сигурни, че човешкото общество е започнало да работи срещу собствените си интереси. "
„За християнските семейства тази ситуация е огромно предизвикателство и напомня за голяма мисия. На бойното поле са поставени основите на Божието творение: идентичността и връзката на мъжа и жената, създаването на поколение, трудът, който облагородява земята и я прави обитаема. Загубата на тези основи е много сериозен въпрос, и в общия дом вече има твърде много пукнатини! Задачата не е лесна. Понякога може да изглежда като Давид срещу Голиат ... но ние знаем как е приключило това предизвикателство! Нужни са вяра и проницателност. Бог ни е дарил със способността да приемем с радост и надежда призива му, в този труден момент от нашата история, призива за труд, в името на личното достойнство и достойнството на своето семейството".
„В Евангелието, Светото семейство от Назарет се явява като трудово семейство, а самият Исус нарича себе си „…син на дърводелец" (Мат 13:55) или дори" дърводелецът.. "(Mарк 6.3). И Св. Павел предупреждава християните: "…Който не иска да се труди, не бива и да яде" (2 Сол 3:10). Не работя, не ям! Апостолът има предвид ясно и точно фалшивата духовност на някои които, всъщност живеят на гърба на своите братя и сестри без да правят нищо „Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи“ (2 Сол 3:11).
Усилието на труда и духовният живот, в християнската концепция, изобщо не са в противоречие помежду си. „Важно е да се разбере това! Молитва и труд може и трябва да вървят заедно и в хармония, както ни учи Свети Бенедикт. Липсата на труд нанася щети на духа, както липсата на молитви вреди на практическата дейност ".
„Трудът, повтарям, в своите хиляди форми е характеристика на човешката личност. Трудът изразява достойнството на човека да бъде създаден по образ и подобие Божие. Ето защо се казва, че трудът е свещен. Работата е свещена. Управлението на заетостта е голяма човешка и социална отговорност, която не може да бъде оставена в ръцете на малцина. Да се доведе обществото до загуба на работни места, означава да се нанесат сериозни социални щети", възкликна Папа Франциск.
„Натъжавам се, когато виждам, че няма работа,че има толкова много хора без работа, които не могат да намерят работа и които не могат с достойнство да донесат хляба у дома. А се радвам силно, когато виждам, че голям брой сред управляващите правят истински усилия, за да създадат работа и нови работни места, за да може всеки да има работа. Трудът е свещен, трудът дава достойнство на едно семейство. Трябва да се молим да не липсва работа в семейството. "
„Трудът, както и празникът, почивката е част от проекта за Сътворението на Бог. В книгата Битие, въпросът за земята като къщата и градината , поверени на грижите и труда на човешките ръце „..и там настани човека, когото създаде“ (2,8.15), този пасаж предхожда много трогателния: „Когато Господ Бог създаде земята и небето, и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, но пара се издигаше от земята и оросяваше цялото земно лице (Бит. 2: 4б – 6).
Не е романтичен символ, а - откровението на Бога; а наша отговорност е да го разберем. В енцикликата Laudato si’, която говори за обща екология, се съдържа едно послание: красотата на земята и достойнството на труда са създадени, за да съществуват заедно. Земята се обгръща с красота, когато е обработена от човека". Когато трудът се отдели от съюза между Бога и мъжа и жената, когато се отдели от техните духовни качества, когато стане заложник на логика на печалбата, изгодата и пренебрегне чувствата в живота, угнетяването на душата замърсява всичко: въздуха, водата, тревата, храната ... Обикновеният живот се покварява, това се отразява и на околната среда. Последиците засягат главно бедните.
„Съвременната организация на труда, често, за съжаление клони към тенденцията да счита семейството за бреме, тежест за производителността на труда. Но нека се запитаме: коя производителност? За кого? Така нареченият „умен град" е несъмнено уреден откъм гледна точка на услуги и организация; но, често - е враждебен за децата и възрастните", отбеляза Папата.
"Понякога управлението на труда е заинтересовано от експлоатацията на индивидуалния труд. Семейството е подложено на огромно изпитание. Когато организацията на труда в обществото го държи като заложник, или дори пречи на съществуването му, тогава можем да сме сигурни, че човешкото общество е започнало да работи срещу собствените си интереси. "
„За християнските семейства тази ситуация е огромно предизвикателство и напомня за голяма мисия. На бойното поле са поставени основите на Божието творение: идентичността и връзката на мъжа и жената, създаването на поколение, трудът, който облагородява земята и я прави обитаема. Загубата на тези основи е много сериозен въпрос, и в общия дом вече има твърде много пукнатини! Задачата не е лесна. Понякога може да изглежда като Давид срещу Голиат ... но ние знаем как е приключило това предизвикателство! Нужни са вяра и проницателност. Бог ни е дарил със способността да приемем с радост и надежда призива му, в този труден момент от нашата история, призива за труд, в името на личното достойнство и достойнството на своето семейството".
Коментар на Последните дни
В тази тема от поредицата за семейството има толкова изумяващи неща, че човек трудно може да се ориентира в лабиринта, в който го води Франциск. Например, удивително е твърдението на Берголио, че трудът бил свещен. Доста трябва да се потруди човек, за да открие нещо подобно в Библията и вероятно такова твърдение може да се намери само в католическите учения. Ако Франциск говори за свещенодействие, трябва да се приеме, че щом всеки труд е свещен и това е свързано с природата, то природата е свещена! Става ли ясно накъде папата води всички, които си мислят, че той се грижи за света и спасението на човечеството? Той тласка хората към поклонение пред природата - пантеизъм! Вероятно съвсем скоро ще изяви и истинските си намерения, изявявайки "необходимостта" от сближаване членовете на семейството и техния "свещен" труд, с необходимостта те да се събират заедно и да благодарят за дадената им възможност да служат на Бога, в "деня на семейството", т. нар. от Франциск в негово предишно изказване, "ден на новото творение" - неделята!
В тази тема от поредицата за семейството има толкова изумяващи неща, че човек трудно може да се ориентира в лабиринта, в който го води Франциск. Например, удивително е твърдението на Берголио, че трудът бил свещен. Доста трябва да се потруди човек, за да открие нещо подобно в Библията и вероятно такова твърдение може да се намери само в католическите учения. Ако Франциск говори за свещенодействие, трябва да се приеме, че щом всеки труд е свещен и това е свързано с природата, то природата е свещена! Става ли ясно накъде папата води всички, които си мислят, че той се грижи за света и спасението на човечеството? Той тласка хората към поклонение пред природата - пантеизъм! Вероятно съвсем скоро ще изяви и истинските си намерения, изявявайки "необходимостта" от сближаване членовете на семейството и техния "свещен" труд, с необходимостта те да се събират заедно и да благодарят за дадената им възможност да служат на Бога, в "деня на семейството", т. нар. от Франциск в негово предишно изказване, "ден на новото творение" - неделята!
RSS Feed
