Ватикана, Сн. patepis.com bg.radiovaticana.va пише:
Продължават да предизвикват размисли и коментари в цял свят силните думи на Папа Франциск, казани по време на скорошното му пътуване в Латинска Америка.
Да се промени системата, която смазва, е възможно
Едно от най-силните послания, стигнало до хората, бе апелът на Папата към народите по земята да променят „системата“, доминирана от парите, която смазва човека и която „повече не може да устои“. Необходима е бърза и „истинска промяна“, тъй като „времето сякаш е към своя край“. Промяна, която да започне „отдолу“, от бедните, от хората. Църквата подкрепя тази промяна, защото „Бог чува вика на своя народ“, защото „братската любов се бунтува срещу социалната несправедливост“. Папата сочи, че „нашата вяра е революционна“ и не се примирява, не остава безучастна пред човешката болка. „Едно по-хуманно общество е възможно“ и има „човешки вариант “ на тази „икономика, която убива“ и отстранява. Това не е утопия.
Продължават да предизвикват размисли и коментари в цял свят силните думи на Папа Франциск, казани по време на скорошното му пътуване в Латинска Америка.
Да се промени системата, която смазва, е възможно
Едно от най-силните послания, стигнало до хората, бе апелът на Папата към народите по земята да променят „системата“, доминирана от парите, която смазва човека и която „повече не може да устои“. Необходима е бърза и „истинска промяна“, тъй като „времето сякаш е към своя край“. Промяна, която да започне „отдолу“, от бедните, от хората. Църквата подкрепя тази промяна, защото „Бог чува вика на своя народ“, защото „братската любов се бунтува срещу социалната несправедливост“. Папата сочи, че „нашата вяра е революционна“ и не се примирява, не остава безучастна пред човешката болка. „Едно по-хуманно общество е възможно“ и има „човешки вариант “ на тази „икономика, която убива“ и отстранява. Това не е утопия.
Методът е диалог и идентичност. Мостове, а не стени
Папата изтъква, че „няма рецепта“ за този „проект на братство и справедливост“. Но има метод: това е диалогът, „да се градят мостове, а не стени“. Диалог, който трябва да се води със силна идентичност, „тъй като ако разговаряме, без да имаме самоличност, то това не е от полза“. При тази „среща трябва да се признава, че различието не само е добро, но е и необходимо. Уеднаквяването ни анулира, прави ни роботи. Богатството на живота е в различието. „Диалогът“ обаче не е „договаряне“, тъй като идентичността не може да се договаря, тя означава „търсене на общото благо за всички“, без страх, че диалогът може да породи конфликт. Конфликтът трябва да се приеме и „да се направи опит да се разреши“, с „намерение да се постигне единство, което не е еднаквост, а единство в различието“.
Идеологиите и колонизациите стават диктатури
В този смисъл Папата още веднъж ни предупреждава да се пазим от новите икономически и идеологически колонизации, дори и по въпроса за семейството, които искат да уеднаквят всичко и да наложат своите правила над по-слабите. Папата разобличава старите и нови идеологии: „идеологиите свършват зле, те не са нужни. Идеологиите имат непълна и болнава връзка с хората, тях не ги е грижа за народа“. Както и онези от миналия век, накрая те винаги се превръщат в „диктатури“. „Мислят вместо хората“, като „не позволяват на хората да мислят“.
Християните участват в промяната
Папа Франциск настойчиво призовава християните да участват в промяната. Християните не трябва да са безразлични, да свикват с несправедливостта, само защото нещата не ги засягат. Не трябва да са християни със „затворено“ и „блиндирано“ сърце, които мислят, че се вслушват в Исус, но преминават покрай болката на хората, без да се спират. Папата изтъква, че „вярата ни прави съпричастни към живота на другите. Вяра, която не е солидарна, е безжизнена, фалшива“. „Тя е вяра без Бог, без ближни, тя не е Христова вяра“.
Не специална каста, а хора, трогнати от милосърдието
Насърчението, отправено от Папата към християните е те да не се изолират „в специални касти, отделени от народа, които считат идентичността въпрос на превъзходство“ и винаги поставят бариери пред Божия народ: презират другите, понеже „не са като тях“. Християнин е онзи, който „се е научил да приема": бедните, слабите и онези, които не мислят като него. Християнинът не е по-добър от другите, но той е докоснат от „състрадателната и оздравяваща любов“ на Исус. В този случай евангелизацията не означава осъществяване на определена стратегия, а да бъдем „благодарни свидетели на състраданието, което ни преобразява“ и ни дарява радостта.
Божественото и човечно сърце на Исус ни обича много
Папа Франциск донесе със себе си дървеното разпятие с кръст във форма на сърп и чук, подарено му в Боливия. Произведение, подобно на онова, което бе създал отец Еспинал, испанско-боливийския йезуитски свещеник, убит през 1980 г. по време на диктатурата, защото бе проповядвал Евангелието на свободата, в защита на правата на човека. Евангелие, което пречи и което и днес все още предизвиква избиване на християни. То напомня, че Църквата бе отрекла теологията на свободата според марксисткия анализ. Папата отбеляза, че отец Еспинал „се е борил добронамерено“, като е казвал: „Христос го нося със себе си“. Христос, който е извън всякаква идеология, който гледа хората, който поема всички наши грехове, за да спаси човека. Папа Франциск подчертава, че Божието състрадание е „божественото и човечно сърце“ на Исус, „което ни обича много“.
Папата изтъква, че „няма рецепта“ за този „проект на братство и справедливост“. Но има метод: това е диалогът, „да се градят мостове, а не стени“. Диалог, който трябва да се води със силна идентичност, „тъй като ако разговаряме, без да имаме самоличност, то това не е от полза“. При тази „среща трябва да се признава, че различието не само е добро, но е и необходимо. Уеднаквяването ни анулира, прави ни роботи. Богатството на живота е в различието. „Диалогът“ обаче не е „договаряне“, тъй като идентичността не може да се договаря, тя означава „търсене на общото благо за всички“, без страх, че диалогът може да породи конфликт. Конфликтът трябва да се приеме и „да се направи опит да се разреши“, с „намерение да се постигне единство, което не е еднаквост, а единство в различието“.
Идеологиите и колонизациите стават диктатури
В този смисъл Папата още веднъж ни предупреждава да се пазим от новите икономически и идеологически колонизации, дори и по въпроса за семейството, които искат да уеднаквят всичко и да наложат своите правила над по-слабите. Папата разобличава старите и нови идеологии: „идеологиите свършват зле, те не са нужни. Идеологиите имат непълна и болнава връзка с хората, тях не ги е грижа за народа“. Както и онези от миналия век, накрая те винаги се превръщат в „диктатури“. „Мислят вместо хората“, като „не позволяват на хората да мислят“.
Християните участват в промяната
Папа Франциск настойчиво призовава християните да участват в промяната. Християните не трябва да са безразлични, да свикват с несправедливостта, само защото нещата не ги засягат. Не трябва да са християни със „затворено“ и „блиндирано“ сърце, които мислят, че се вслушват в Исус, но преминават покрай болката на хората, без да се спират. Папата изтъква, че „вярата ни прави съпричастни към живота на другите. Вяра, която не е солидарна, е безжизнена, фалшива“. „Тя е вяра без Бог, без ближни, тя не е Христова вяра“.
Не специална каста, а хора, трогнати от милосърдието
Насърчението, отправено от Папата към християните е те да не се изолират „в специални касти, отделени от народа, които считат идентичността въпрос на превъзходство“ и винаги поставят бариери пред Божия народ: презират другите, понеже „не са като тях“. Християнин е онзи, който „се е научил да приема": бедните, слабите и онези, които не мислят като него. Християнинът не е по-добър от другите, но той е докоснат от „състрадателната и оздравяваща любов“ на Исус. В този случай евангелизацията не означава осъществяване на определена стратегия, а да бъдем „благодарни свидетели на състраданието, което ни преобразява“ и ни дарява радостта.
Божественото и човечно сърце на Исус ни обича много
Папа Франциск донесе със себе си дървеното разпятие с кръст във форма на сърп и чук, подарено му в Боливия. Произведение, подобно на онова, което бе създал отец Еспинал, испанско-боливийския йезуитски свещеник, убит през 1980 г. по време на диктатурата, защото бе проповядвал Евангелието на свободата, в защита на правата на човека. Евангелие, което пречи и което и днес все още предизвиква избиване на християни. То напомня, че Църквата бе отрекла теологията на свободата според марксисткия анализ. Папата отбеляза, че отец Еспинал „се е борил добронамерено“, като е казвал: „Христос го нося със себе си“. Христос, който е извън всякаква идеология, който гледа хората, който поема всички наши грехове, за да спаси човека. Папа Франциск подчертава, че Божието състрадание е „божественото и човечно сърце“ на Исус, „което ни обича много“.
Коментар на Последните дни
Много неща правят впечатление в този материал, но някои заслужават особено внимание. От една страна признанието на Франциск, че Католическата църква преди е отричала теологията на свободата, което не означава, че сега тя не подготвя същото, но с чужди ръце. А от друга - нещо не по-малко важно. Папата апелира към народите "да променят „системата“, доминирана от парите, която смазва човека и която „повече не може да устои“. Необходима е бърза и „истинска промяна“, тъй като „времето сякаш е към своя край“.
Какво означава това, ако не послание, че трябва да се мине към премахване на парите. Или най-малкото, премахване на парите в брой! При положение, че всички с отворени уста слушат какво ще каже Берголио и готовността им да изпълнят всяко негово предложение, никак не е трудно да се предположи, че скоро парите в брой ще останат спомен от миналото. Тогава лесно ще се стигне до изпълнението на записаното в Откровение:
Откровение 13:16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;
17 за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
А като за последно, добре е всеки да обърне внимание на думите на Франциск: „времето сякаш е към своя край“. Ще е много нелогично служителите на Сатана да се подготвят за този момент, а адвентистите да продължават да вярват, че до Второто пришествие има най-малко половин век!
RSS Feed
