Сн. media02.radiovaticana.va bg.radiovaticana.va пише:
Папа Франциск прие в четвъртък на аудиенция делегация на Световния методистки съвет по повод 50-годишнината от началото на богословския диалог между Католическата и Методистката църкви.
„Благодарение на тези петдесет години на спокоен и братски диалог, можем да се наречем едни за други с думите на апостола: „не сте вече чужди и пришълци“ (Еф. 2,19) - посочи папата - "нито в сърцето, нито в принадлежността към Господ, по силата на единственото Кръщение, което ни учреди в една братска действителност. Да, ние сме и и чувстваме "свои на Бог".
Папата припомни и съборния документ Unitatis redintegratio, „който и днес призовава за по-задълбочено опознаване и по-справедлива оценка между християните от различните конфесии, посредством диалога, който трябва да продължава в истината, милосърдието и смирението“.
Папа Франциск прие в четвъртък на аудиенция делегация на Световния методистки съвет по повод 50-годишнината от началото на богословския диалог между Католическата и Методистката църкви.
„Благодарение на тези петдесет години на спокоен и братски диалог, можем да се наречем едни за други с думите на апостола: „не сте вече чужди и пришълци“ (Еф. 2,19) - посочи папата - "нито в сърцето, нито в принадлежността към Господ, по силата на единственото Кръщение, което ни учреди в една братска действителност. Да, ние сме и и чувстваме "свои на Бог".
Папата припомни и съборния документ Unitatis redintegratio, „който и днес призовава за по-задълбочено опознаване и по-справедлива оценка между християните от различните конфесии, посредством диалога, който трябва да продължава в истината, милосърдието и смирението“.
„Истинският диалог непрекъснато насърчава към срещата в духа на смирението и истината, с желанието да се учим едни от други, без иренизъм и преструвки“, поощри папа Бергольо. „Ние сме братя, които след дълга раздяла изпитват щастие от срещата и от общия път, приемайки благордно сърцето на другия. Така продължаваме със съзнанието че този път е благословен от Господа“, заключи папата.
„Когато забелязваме знаци на свят живот у другите, когато признаваме действието на Светия Дух в другите християнски конфесии, не можем да не изпитваме радост – отбеляза папа Франциск. Цитирайки богослова Джон Уесли, основател на протестантското методистко движение, папата припомни, че „неговия пример и слова са насърчение за мнозина, посветили се на Светите Писания и молитвата, учейки се по този начин да опознаят Господ“.
„Вярата става осезаема когато се конкретизира с любов, особено в служба към бедните и отхвърлените“, продължи папата. „Когато католици и методисти заедно придружаваме и утешаваме слабите и отхвърлените – живеещи в нашите общества, но които се чувстват отдалечени и чужди – ние отговаряме на поканата на Господа“. „Гледайки отвъд изминатите петдесет години, ние сме уверени в едно: не може да се приближиш до светостта без стремежа за по-голямо общение. Това е пътят, който се открива пред нас, в новата фаза на диалог по темата за помирението“.
„Не можем да говорим за молитва и милосърдие, ако не се молим и работим заедно за помирението и за пълното общение между нас“, предупреди папата. Оттук и неговото пожелание: „Нека вашите усилия за помирението да бъдат дар, не само за нашите общности, а за целия свят: да бъдат стимул за всички християни, които да се превърнат в служители на помирението. Защото, Светият Дух създава чудото на помиреното единение. Прави го със свой стил, както на Петдесятница, създавайки различни харизми и обединявайки отново в едно, което не е еднооразие, а общение. Затова е необходимо да бъдем заедно, както Апостолите в очакване на Светия Дух, като братя по пътя“.
„Задачата не е изпълнена и сме призвани да гледаме напред“, завърши папа Франциск. „ Научихме се да се разпознаваме като братя и сестри в Христа, сега е време да се приготвим, със смирена надежда и конкретни усилия, за пълното признаване, което ще се осъществи с Божията помощ, когато най-сетне ще можем да бъдем заедно при разчупването на Хляба“.
„Когато забелязваме знаци на свят живот у другите, когато признаваме действието на Светия Дух в другите християнски конфесии, не можем да не изпитваме радост – отбеляза папа Франциск. Цитирайки богослова Джон Уесли, основател на протестантското методистко движение, папата припомни, че „неговия пример и слова са насърчение за мнозина, посветили се на Светите Писания и молитвата, учейки се по този начин да опознаят Господ“.
„Вярата става осезаема когато се конкретизира с любов, особено в служба към бедните и отхвърлените“, продължи папата. „Когато католици и методисти заедно придружаваме и утешаваме слабите и отхвърлените – живеещи в нашите общества, но които се чувстват отдалечени и чужди – ние отговаряме на поканата на Господа“. „Гледайки отвъд изминатите петдесет години, ние сме уверени в едно: не може да се приближиш до светостта без стремежа за по-голямо общение. Това е пътят, който се открива пред нас, в новата фаза на диалог по темата за помирението“.
„Не можем да говорим за молитва и милосърдие, ако не се молим и работим заедно за помирението и за пълното общение между нас“, предупреди папата. Оттук и неговото пожелание: „Нека вашите усилия за помирението да бъдат дар, не само за нашите общности, а за целия свят: да бъдат стимул за всички християни, които да се превърнат в служители на помирението. Защото, Светият Дух създава чудото на помиреното единение. Прави го със свой стил, както на Петдесятница, създавайки различни харизми и обединявайки отново в едно, което не е еднооразие, а общение. Затова е необходимо да бъдем заедно, както Апостолите в очакване на Светия Дух, като братя по пътя“.
„Задачата не е изпълнена и сме призвани да гледаме напред“, завърши папа Франциск. „ Научихме се да се разпознаваме като братя и сестри в Христа, сега е време да се приготвим, със смирена надежда и конкретни усилия, за пълното признаване, което ще се осъществи с Божията помощ, когато най-сетне ще можем да бъдем заедно при разчупването на Хляба“.
Коментар на Последните дни
Ден след ден от момента, в който беше избран за папа, Франциск работеше и продължава своята усилена дейност по плана да обедини всички деноминации около Католическата църква. За тази цел той използваше всякакви средства: твърдеше, че без помощта на другите деноминации не може да евангелизира света; че всички са братя; че Исус иска всички да са едно (без да уточнява, че за Христос това трябва да е основано на Божието слово); че иска другите деноминации да се молят за него и т.н. Но сега изтъкна нещо изключително: че едни други могат да се не се считат за странни и пришълци "по силата на единственото Кръщение, което ни учреди в една братска действителност".
Какво означава това? Католическата църква къпе бебета и по този начин "ги прави" християни. За методистите пък пише: "В традицията на Обединената методистка църква водното кръщение може да бъде отслужено чрез поръсване, поливане или потапяне." (Тайнството кръщение в богословието на Обединената методистка църква). Нима е възможно всеки да постъпва по свой начин и да бъдат братя? Ако кръщението не е извършена така, както Бог иска, то е невалидно пред Него, но пък признаването на всякакви начини за извършване на този обряд дава възможност всички "да станат едно". Не е важно в чие име. Един ден това ще разберат всички, които са постъпвали така, както са считали за добре и за да имат изгода:
Матей 7:21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
22. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
Но най-фрапиращото в аудиенцията е възхвалата на Джон Уесли от Франциск! Реформаторът казва:
“Най-големи врагове на евангелието на Христос са тези – казваше Уесли, - които открито и явно осъждат закона и говорят лошо за него”, тези, които учат хората да го нарушават, да премахват, омаловажават, отхвърлят задължителността не само на една единствена, най-малката или най-голямата от заповедите, а всички вкупом… И най-чудното от всички обстоятелства, придружаващи тази силна измама е, че жертвите, които са й се отдали, вярват всъщност, че почитат Христос, като сриват Неговия закон и възвеличават Неговата служба, като унищожават учението Му! Те Го почитат също като Юда, който Му казваше: “Радвай се, Учителю”, целувайки Го. Затова Исус може справедливо да каже на всеки един от тях: “С целувка ли предаваш Човешкия Син?” Какво друго, ако не предателство с целувка е да говориш за Неговата кръв, а да отнемаш короната Му; да отменяш която и да е част от Неговото евангелие.
Наистина, как би могъл да избегне това обвинение, проповядващият вяра така, че пряко или косвено да отклонява хората от послушание в каквото и да било отношение, проповядващ Христос така, че да анулира или омаловажава по някакъв начин дори и най-малката от Божиите заповеди” (14. Истината напредва по Британските острови – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)).
Да възхваляваш този, който те е разкрил като враг е нещо изключително! Наистина Франциск е най-големия лицемер и истински йезуит!
Николай Георгиев
RSS Feed
