
Пет неща, които президентът Обама желае да обсъди с папа Франциск при посещението на понтифекса в града
Президентът Обама е обявил, че ще се срещне с папа Франциск във Вашингтон на 23-ти септември и Обама вече е изготвил списък с темите, които той се надява да обсъди. В печатно съобщение в четвъртък Белият дом разкри някои от идеалните теми на президента за разговора и каза, че Обама „чака с нетърпение продължаването” на разговорите, които той и папа Франциск започнаха по време на първата си среща във Ватикана през март 2014 г.

Бедните и маргинализирани населения
В Evangelii Gaudium от 2013 г. папа Франциск заяви:
„Всеки отделен християнин и всяка общност са призовани да бъдат инструменти на Бог за освобождението и подпомагането на бедните и за създаването на възможност те да бъдат напълно част от обществото. Това изисква да бъдем смирени и внимателни към вика на бедните и да им се притечем на помощ.”
В реч от 2007 година към градската зала за образователни изкуства във Вашингтон:
„Ако бедността е заболяване, което заразява едно цяло общество под формата на безработица и насилие, провалящи се училища и разбити домове, тогава не можем просто да лекуваме тези симптоми изолирано. Трябва да излекуваме цялото общество. И трябва да се съсредоточим върху това, което действително работи.”
Стопанисването на околната среда
В проповедта си от 9-ти февруари 2015 г. папа Франциск каза:
„Християнин, който не защитава творението, който не му позволява да расте, е християнин, който е безразличен към Божието дело; това дело, което беше родено от Божията любов към нас. И това е първият отговор на първото творение: Защитавайте творение, направете така, че да расте.
Обама в обръщението си към State of the Union от 2015 г.:
„Никое предизвикателство не поставя по-голяма заплаха към бъдещите поколения от промяната в климата. … Всички най-добри учени в света ни казват, че дейностите ни променят климата и ако не подействаме мощно, ще продължаваме да виждаме повишаване на морското равнище, по-дълги и по-горещи топлинни вълни, опасни суши и наводнения и масивни разрушения, които могат да предизвикат по-голяма миграция, конфликти и глад по земното кълбо.”

Обама в Националната молитвена закуска през 2015 г.:
„Тревогата за защитата на правата [на религиозна свобода] призовава всеки от нас да упражнява гражданственост, сдържаност и съд и ако фактически ние защитаваме законовите права на един човек да оскърбява религията на другия, сме еднакво задължени да използваме своята свобода на речта, за да осъдим такива оскърбления и да застанем рамо до рамо с религиозните общности, особено с религиозните малцинства, които са мишени на такива атаки.”
Папа Франциск в конференцията „Международната религиозна свобода и глобалният сблъсък на ценности” в Рим:
„Религиозната свобода не е просто въпрос за размисъл или лично посвещение. Тя е свободата да живееш – както лично, така и публично – според етичните принципи, които са последица от откритата истина.”
Икономическа възможност
Обама в изявление от 8-ми януари 2014 г. относно войната с бедността:
„Трябва да удвоим усилията си, за да се уверим, че икономиката работи за всеки трудещ се американец. Това означава да помогнем на бизнеса си да създаде нови работни места с по-силни заплати и облаги, да разширим достъпа до образование и здравеопазване, да възстановим онези общности в покрайнините на надеждата и да построим нови стълби на възможност, които нашия народ да изкачи.”
Папа Франциск в Evangelii Gaudium от 2013 год.:
„Точно както заповедта „не убивай” поставя ясно разграничение, за да предпази ценността на човешкия живот, днес ние също трябва да кажем „не” на икономика на изключване и неравноправие. Такава икономика убива.”

Обама в реч от 21.11.2014 г.:
„Не издигнахме Статуята на свободата с гръб към света, издигнахме я с факла, светеща като фар към света. И независимо дали сме ирландци, италианци или германци, прекосяващи Атлантическия океан, или японци или китайци, прекосяващи Тихия океан, дали ние пресякохме Рио Гранде или летяхме дотук от целия свят – поколения от имигранти са превърнали тази държава в това, което е. Това е нещото, което ни прави специални.”
Папа Франциск в бележките си относно трагедията в Лампедуза през 2013 г.:
„Тези наши братя и сестри се стремят да напуснат затруднени ситуации, за да намерят малко спокойствие и мир, търсят по-добро място за себе си и за семействата си – но намериха смъртта. Колко пъти онези, които търсят това, не намират разбиране, не намират приветствие, не намират съпричастност! И гласовете им се издигат даже до Бог!”
Коментар на Последните дни
Странна еднаквост по толкова въпроси. Най-необичайното е, че докато за един политик подобни теми са подходящи най-вече за предизборна кампания, когато кандидатите се надпреварват да дават обещания пред своите избиратели, Обама повдига тези въпроси към края на своя втори мандат. Още по-странни са изказванията на Франциск, който свежда всичко до един хуманизъм, вместо да сочи към Бога. Но като оставим настрана общото и фактът, че и двамата имат сходни позиции по толкова много въпроси, най-впечатляващото е единодушието по отношение религиозната свобода. И Обама, и Франциск говорят за нея и настояват всички да имат правото да вярват в каквото си искат. И това е правилно, защото сам Бог е дал тази свобода. Но оттук нататък се вижда разминаването между техните виждания и Божиите думи, което много скоро ще се усети от всички хора по света. Това, което отличава думите на двамата от Божието слово е фактът, че според Обама и Франциск никой не трябва да оскърбява религията на другия, като под това се разбира не само обидата, но и представянето на истината. Защото всяка истина, която е в Божието слово, може да бъде изтълкувана като обида, ако не се изповядва от един човек или от повече хора. Така например евентуално представяне втората заповед пред православни, католици или представители на други религии лесно може да бъде третирано като нарушаване религиозната свобода, понеже съответната група вярващи е "оскърбена". Същото се отнася до четвъртата заповед. Въвеждането на закон против омразата ще доведе дотам, че по никакъв начин няма да е възможно да се заяви, че Католическата църква е звярът, освен ако този, който е решил да каже истината, не е готов да понесе финансови санкции и дори затвор! Вече ясно започва да се вижда как се връщаме в Средновековието. Както тогава, за да може да върши своите измами, Сатана чрез Католическата църква е забранил Библията, сега по същия начин ще забрани възможността да се проповядва истината.
Още ли вярваме, че има много години до края на благодатното време?