
На 11 юли Църквата чества литургичната памет на св. Бенедикт, покровител на Европа. Роден е в Норча, Централна Италия, около 480 г. след Христа. Св. Григорий Велики го определя като „светла звезда“ в епоха белязана от кризата на ценностите. Учението на Бенедикт Нурсийски е основа за раждането на европейската култура. „Европа отново ще преоткрие надеждата, когато човекът заеме централно място в нейните институции. Св. Бенедикт, моли се за нас!“, пише папата в своето туит съобщение за този ден.
„Първия и може би най-голям принос, който християните могат да дадат днес за Европа е да ѝ припомнят, че тя не е сбор от институции, а е съставена от човешки личности“, посочи папа Франциск на срещата с Комисията на епископатите от Европейската общност във Ватикана през октомври 2017 на тема „Да се преосмисли Европа“. „Основите на Европа – припомни папата – са хората и общностите, които като християни искат и могат да допринесат за нейното изграждане. Основните камъни в този процес са диалога, приобщаването, солидарността, развитието и мира“. Папа Франциск посочва виждането на Свети Бенедикт за човека, което е коренно различно от това на римските или гръцките философи, и от тази на варварите: човекът не е вече просто един гражданин, нито слуга на властта, нито разменна стока, предназначена единствено за работа. „За свети Бенедикт не съществуват роли, а човешки личности, докато за съжаление днес, се наблюдава често, че няма работници, а икономически показатели, няма мигранти, а квоти“, т.е. всичко се свежда до цифри.
Европа е създадена от човешки личности
„Европа е създадена от човешки личности и затова трябва да преоткрият чувството за принадлежност към една общност, срещу тенденцията наблюдаваща се на Запад, да се живее в самота, разбирайки погрешно понятието за свобода, подразбрана като задължение да бъдеш сам“. Християните знаят, че тяхната идентичност се открива и откроява винаги в отношение с другите, и семейството е основното място за това откритие. Така както „хармоничния съюз на различията между мъжа и жената е по-истински и дълбок, когато е по-генеративен, способен да се отвори за живота и за другите. Ето защо, една общност е жива ако умее да приема различията, да създава нов живот, работа, иновация и култура“.
Европа трябва да бъде място за диалог
За папа Франциск „Европа трябва да бъде място за диалог, както бе в определен смисъл древната агора, не само икономическо пространство, а сърцевината на политиката“. Оттук и призова на папата „да се отдаде необходимото внимание на положителната роля на религията за обществото, както може да бъде например междурелигиозния диалог между християните и мюсюлманите в Европа“.
„Европа – посочва папата - трябва да се ангажира за мира, за да не се загуби надеждата. Трябва да се следва мечтата на Бащите основатели за една обединена и хармонична Европа, общност от народи, желаещи да споделят една съдба на развитие и мир“. Франциск призовава християните „да върнат душата на Европа, следвайки примера на свети Бенедикт, който даде живот на едно пленително и неудържимо движение, което обнови лика на Европа, защото от вярата извира онази радостна надежда, способна да промени света“.
Европа спешно трябва да възстанови връзката си с християнските корени
В посланието си към участниците в 14-ия Междухристиянски симпозиум в Солун през 2016 на тема „Нуждата от нова евангелизация на християнските общности в Европа“, папата горчиво констатира: „В Европа много хора живеят сякаш Бог не съществува, а покръстените „не съзнават дара на получената вяра и не участват в живота на християнската общност“. „В действителност като европейската, в която все повече намалява връзката с християнките корени, ясно се чувства нуждата от нова евангелизация“, посочва папа Бергольо. „Тази мисионерска задача е продиктувана от дълбокото убеждение, че Христос, винаги може да обнови нашия живот и нашите общности, защото въпреки че преминава мрачни епохи и църковни слабости, християнското предложение никога не остарява“.
Папата: Европа е призвана да бъде майка за мигрантите
„За да допринесе за възраждането на Европа, Църквата, като грижовна майка, се стреми да отговори с любов и изцели раните на човечеството с балсама на божественото милосърдие“. Това пише папа Франциск в послание до участниците на срещата „Милосърдните дела в Европа“, която се проведе през август 2016 в Сараево, организирана от Съвета на европейските епископски конференции (Ceek).
„Продължавам да мечтая един нов европейски хуманизъм, който се нуждае от историческа памет, смелост и здрава човешка утопия“, пише папата в посланието. По този път на нова хуманизация, „Европа, люлка на правата и цивилизацията, е призвана да бъде грижовна майка, която зачита живота и дава надежда за бъдещето“. „Нужно е да се открият нови пътища, за да се гарантира на живеещите или идващите в Европа възможността за интеграция, диалог и възраждане, за да се превърне континента в едно човешко семейство“.
Коментар на Последните дни
„Европа трябва да се ангажира за мира, за да не се загуби надеждата. Трябва да се следва мечтата на Бащите основатели за една обединена и хармонична Европа, общност от народи, желаещи да споделят една съдба на развитие и мир“. ...християните „да върнат душата на Европа, следвайки примера на свети Бенедикт, който даде живот на едно пленително и неудържимо движение, което обнови лика на Европа, защото от вярата извира онази радостна надежда, способна да промени света“. ...„да се отдаде необходимото внимание на положителната роля на религията за обществото,"
Тези, които познават библейските пророчества няма как да останат спокойни след прочитане на горните цитати. Призивът на Франциск човекът да заеме централно място в институциите на Европа, на религията да се отдаде положителната роля в обществото и Старият континент да се ангажира с мира е нищо друго, освен сигнал, че скоро политиците ще се съгласят да предадат властта на все по-ясно очертаващата се световна вавилонска църква. Странно е дори да се говори от страна на религиозен лидер, че в центъра трябва да бъде поставен човекът, когато единствената възможност обществото да живее добре е да постави на първо място Бог. Издигайки различни добри причини като приоритет, но пренебрегвайки Твореца, никой не може да се надява да има мир и разбирателство, защото там, където липсва Всемогъщият, тъмните сили получават широко поле за изява. Така Сатана чрез своите инструменти и най-вече чрез главата на Римо-католическата църква все повече се доближава до мачтата си да обедини целия свят срещу Бога, за да поведе човечеството в последна битка срещу Божието управление.
Откровение 17:14. те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.
Николай Георгиев