Сн. catholicnewsagency.com ktfnews.com:
Папа Франциск е решил да отпусне възможност за пълна индулгенция през годината, отбелязваща 100-годишнината от т.нар. явления на Девата от Фатима в Португалия. Годината на индулгенции започна на 27-ми ноември 2016 г.
Има три начина за придобиване на индулгенцията: 1) да се посети светилището в Португалия, 2) да се отправят молитви пред която и да е статуя на Девата от Фатима или, за бедните и неутвърдените, 3) да се молят пред статуя на Девата от Фатима и „духовно да се обединят” с юбилейните чествания на тринадесето число от всеки месец, между май и октомври.
Почитането на Девата от Фатима – название, дадено на Дева Мария - започнало поради видения, дадени на трима юноши, овчарчета, преди сто години, през 1917 г., във Фатима, Португалия. На мястото била построена базилика и била положена статуя на Девата.
Десетте заповеди изрично забраняват поклонението пред изображения: „Да не си правиш кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, Гостод, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят” (Изход 20:4, 5).
Папа Франциск е решил да отпусне възможност за пълна индулгенция през годината, отбелязваща 100-годишнината от т.нар. явления на Девата от Фатима в Португалия. Годината на индулгенции започна на 27-ми ноември 2016 г.
Има три начина за придобиване на индулгенцията: 1) да се посети светилището в Португалия, 2) да се отправят молитви пред която и да е статуя на Девата от Фатима или, за бедните и неутвърдените, 3) да се молят пред статуя на Девата от Фатима и „духовно да се обединят” с юбилейните чествания на тринадесето число от всеки месец, между май и октомври.
Почитането на Девата от Фатима – название, дадено на Дева Мария - започнало поради видения, дадени на трима юноши, овчарчета, преди сто години, през 1917 г., във Фатима, Португалия. На мястото била построена базилика и била положена статуя на Девата.
Десетте заповеди изрично забраняват поклонението пред изображения: „Да не си правиш кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, Гостод, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят” (Изход 20:4, 5).
Но Рим отива отвъд направата и поклонението пред изображения в своето накърняване на Евангелието, като насърчава „мариология” и „мариопоклонство”, чрез Девата от Фатима. Мария е в своя гроб. Тя не може да бъде призовавана, освен ако се призовава измамник, като демон, който се въплъщава в нея.
Католическата църква се интересува повече от издигането на Мария, отколкото от издигането на Христос. Няма позоваване на Исус в тази възможност за получаване на индулгенция – само на Мария.
Продажбата на индулгенции била подтикът за Лутеранската реформация. Лутер би бил ужасен, че църквата му, последователите му, са в икуменически алианс с наричаното от него „ахтихрист” и предстои да сложат край на протестантската Реформация. Тази мариина постановка дава да стане ясно, че Католическата църква не се е променила от дните на Мартин Лутер насам. Лутераните и други протестанти/евангелисти са тези, които са се променили и са се приближили към католицизма и неговата ерес.
„Църквата, която се придържа към Божието слово, е непримиримо отделена от Рим. Протестантите бяха някога така далеч от тази велика църква на отстъпление, но сега са се доближили повече към нея и все още са в пътя на помирение с Римската църква. Рим никога не се променя. Принципите му ни най-малко не са се изменили. Той не е смалил пролома между себе си и протестантите; те са извършили цялото движение напред. Но какво доказва това за протестантизма на деня? Точно отхвърлянето на библейската истина кара човека да се приближи до неверността. Отстъпваща назад църква е тази, която скъсява дистанцията между себе си и папството” (Знамения на времето, 19-ти февруари 1894 г.).
Католическата църква се интересува повече от издигането на Мария, отколкото от издигането на Христос. Няма позоваване на Исус в тази възможност за получаване на индулгенция – само на Мария.
Продажбата на индулгенции била подтикът за Лутеранската реформация. Лутер би бил ужасен, че църквата му, последователите му, са в икуменически алианс с наричаното от него „ахтихрист” и предстои да сложат край на протестантската Реформация. Тази мариина постановка дава да стане ясно, че Католическата църква не се е променила от дните на Мартин Лутер насам. Лутераните и други протестанти/евангелисти са тези, които са се променили и са се приближили към католицизма и неговата ерес.
„Църквата, която се придържа към Божието слово, е непримиримо отделена от Рим. Протестантите бяха някога така далеч от тази велика църква на отстъпление, но сега са се доближили повече към нея и все още са в пътя на помирение с Римската църква. Рим никога не се променя. Принципите му ни най-малко не са се изменили. Той не е смалил пролома между себе си и протестантите; те са извършили цялото движение напред. Но какво доказва това за протестантизма на деня? Точно отхвърлянето на библейската истина кара човека да се приближи до неверността. Отстъпваща назад църква е тази, която скъсява дистанцията между себе си и папството” (Знамения на времето, 19-ти февруари 1894 г.).
RSS Feed
