Религиозни лидери от цял свят посрещнаха папата в Асизи

Снимка: media02.radiovaticana.va

bg.radiovaticana.va пише:

С братската прегръдка на Вселенския патриарх Вартоломей I, на сироправославния Антиохийски патриарх Ефрем II и Кентърбърийският архиепископ Джъстин Уелби, папа Франциск бе посрещнат в Асизи за заключителната фаза на Международната среща за мир „Жажда за мир: религии и култури в диалог“. Сред приветстващите папата бяха също главният равин на Рим Рикардо Сени и Абас Шуман, вицепрезидент на Университета Ал-Азхар в Кайро.

Сред желаещите да стиснат ръката на папа Франциск бяха и бежанци, жертва на кървави конфликти в родните им страни,  които се намират в Асизи заедно с религиозните лидери, за да изпросят дара на мира. Също така и представители на бежанците дошли в Италия благодарение на хуманитарните коридори на Общността Св.Егидий, организатор на срещата,  и Федерацията на Евангелистките църкви в Италия. Сред тях и шестгодишната Мария избягала преди 4 месеца от Сирия, която заедно с нейното семейство се намира в общността „Кара“ в Кастел Нуово. Сред посрещналите папата бяха и представители на италианското правителство: министърът на околната среда Джан Лука Галети, министърът на правосъдието Андреа Орландо и зам.-министърът на външните работи Марио Джиро.

---

Франциск разговаря с всички, гледайки ги в очите и насърчавайки ги, като баща, и прегръщайки децата и хората в инвалидни колички.

След като поздрави всеки един от представителите на Църквите и световните религии, както и гостите, присъстващи на срещата в Асизи за Молитвения ден за мир, папа Франциск се отправи към голямата столовата на манастира. Тук той обядва със 25 бежанци: мюсюлмани и християни, копти и католици от Сирия, Пакистан, Афганистан, Нова Гвинея, Еритрея, Мали, Нигерия. Сред тях има семейство – майка, баща и дъщеря на шест години - от сирийския град Ямрук, обсаден от милициите на Ислямска държава. Но също и Нура, на 25 години, избягала от своята родна Еритрея, където е била принудена да напусне училище и да постъпи в армията. На голяма маса, заедно с тях и папа Франциск са и Вселенския патриарх Вартоломей, Сиро-православния патриарх Евфем, полския философ Зигмудн Бауман и всички световни религиозни лидери.

Обядът бе също повод да бъде отбелязана и 25.та годишнина от патриаршеското служение на Негово Светейшество Вартоломей, към когото приветствени слова отправи президента на Общността на Свети Егидий, Марко Импаляцо.

Коментар на Последните дни

Франциск... "гледайки ги в очите... като баща..." разговаря с всички!

"По целия християнски свят протестантството бе смутено от опасни врагове. Първите победи на Реформацията преминаха, Рим събираше нови сили, надявайки се да я унищожи напълно. Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци. Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към изискванията на естествените чувства, с напълно затъпени разсъдък и съвест, йезуитите не признаваха никаква друга власт, никаква друга връзка, освен на своя орден, и никакво друго задължение, освен да разширяват неговата мощ (виж Приложението). Евангелието на Христос бе дало възможност на привържениците си да посрещат опасности и да понасят страдания, без да трепнат пред студ, глад, труд и бедност, да издигат знамето на истината, въпреки изтезанията, затворите и кладите. В борбата си с тях йезуитите въодушевяваха последователите си с фанатизъм, който ги правеше способни да претърпяват същите опасности и да се противопоставят на мощта на истината с всички оръжия на измамата. За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.

Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата. Под различни маски йезуитите си проправяха път до държавни длъжности, като успяваха да се изкачат до поста кралски съветници. Така направляваха политиката на народите. Ставаха слуги, за да действат като шпиони на господарите си. Изграждаха колежи за синовете на принцове и благородници и училища за обикновения народ и принуждаваха децата на протестантски родители да спазват папските нареждания. Целият външен блясък и показността на римското богослужение трябваше да бъдат така нагласени, че да смути умът, – да се омае и плени въображението. По този начин синовете предаваха свободата, за която бащите се бяха борили и проливали кръвта си. Йезуитите скоро се разпространиха из цяла Европа и там, където се установяваха, следваше съживяване на папството." – Елън Уайт, "Великата борба".

Преди повече от сто години Божията вестителка ясно описа представителите на този орден, а днес с очите си виждаме как те омайват и печелят привърженици с привидните си дела на любов и грижа към бедните, болните, инвалидите, страдащите, подложените на гонение и заплашените от тероризъм и войни хора. Естествено е да се предположи, че щом за тях няма престъпление, което да не може да извършат, то и самият тероризъм може да се предположи откъде е задвижен.

Още по-странно е, че това не пречи на редица религиозни лидери да подадат ръка на Франциск и да тичат след него като овце подир пастира си! Нима действията на всички присъстващи на срещата представители на целия свят не сочат към записаното в Откровение:

Откровение 13:3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

Николай Георгиев