Сн. media02.radiovaticana.va bg.radiovaticana.va пише:
„Погледът назад помага и е особено необходим за пречистване на паметта, но съсредоточаването към миналото, припомняйки грешки и факти, съдейки само с човешки стойности, може да парализира и попречи да се живее настоящето“. Паметта е ресурс, а не препятствие за икуменическия диалог. Това посочи папа Франциск на тържествената вечерня в римската базилика Св.Павел извън градските стени, на празника Обръщане на св.Павел, с която закри на 25 януари Молитвената осмодневница за християнско единение.
По традиция, на церемонията взеха участие представители на различни християнски деноминации в Рим като тази година сред тях бяха православния митрополит Генадиос от Вселенската патриаршия, Дейвид Моксън, личен представител на Кентърбърийският архиепископ и лутеранския пастор Жан-Мартин Краузе. Церемонията бе съпровождана от музиката на Папската музикална академия „Систина“ заедно с Англиканския хор на Уестминстърското абатство. „Истинското помирение между християните може да се осъществи ако съумеем да се учим едни от други, без да очакваме други да се научат преди нас“, каза папата обръщайки се към представителите на християнските църкви и общности.
„Погледът назад помага и е особено необходим за пречистване на паметта, но съсредоточаването към миналото, припомняйки грешки и факти, съдейки само с човешки стойности, може да парализира и попречи да се живее настоящето“. Паметта е ресурс, а не препятствие за икуменическия диалог. Това посочи папа Франциск на тържествената вечерня в римската базилика Св.Павел извън градските стени, на празника Обръщане на св.Павел, с която закри на 25 януари Молитвената осмодневница за християнско единение.
По традиция, на церемонията взеха участие представители на различни християнски деноминации в Рим като тази година сред тях бяха православния митрополит Генадиос от Вселенската патриаршия, Дейвид Моксън, личен представител на Кентърбърийският архиепископ и лутеранския пастор Жан-Мартин Краузе. Церемонията бе съпровождана от музиката на Папската музикална академия „Систина“ заедно с Англиканския хор на Уестминстърското абатство. „Истинското помирение между християните може да се осъществи ако съумеем да се учим едни от други, без да очакваме други да се научат преди нас“, каза папата обръщайки се към представителите на християнските църкви и общности.
В проповедта си Римският епископ изрази благодарност за героичното свидетелство на многобройни братя и сестри „единени вчера и днес от страданията в името на Исус“. Папата изрази задоволство от „важното постижение“ в Лунд, Швеция, който посети миналия ноември по повод честванията на 500 години от Реформацията. „Фактът, че днес католици и лутерани могат заедно да възпоменават събитие разделило християните, поставяйки акцент върху Исус и Неговото помирително дело, е важно постижение, постигнато благодарение на Бог и молитвата, и посредством половин вековно взаимно опознаване и икуменически диалог“, отбеляза папа Франциск.
Спирайки се на избраната тема на молитвената осмодневница „Любовта на Христос ни подтиква към помирението“, вдъхновен от обръщането на Апостола от Тарс, папата почерта: „Помирението към което сме подтикнати не е обикновена инициатива, а преди всичко помирението, което Бог ни предлага чрез Христос. Преди да бъде човешко усилие на вярващите, търсещи да преодолеят разделенията по между си, това е безвъзмезден дар Божи“. В резултат на този дар, „опростения и обичан човек е призван от своя страна да провъзгласява Евангелието на помирението с думи и дела, да живее и свидетелства едно помирено съществувание“, допълни папа Бергольо.
„Но как де се провъзгласява Евангелието на помирението след векове на разделения?“, запита риторично папата. „Това е пътят на Апостол Павел, който ни посочва, че помирението в Христос не може да се осъществи без жертва. Бог отдаде своя живот, умирайки за другите. По същия начин, посланиците на помирението са призвани, в негово име, да дават живот, да не живеят за себе си, а за Този който е умрял и възкръснал за тях – подчерта папата. Както Исус ни учи, само „който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси“ (Лук.9,24). Това е революцията на Павел, но и християнската революция завинаги: не да живеем за себе си, нашите интереси и добра реклама, а за Божия лик, за него с неговата любов и за неговата любов“, изтъкна папа Франциск.
„За Църквата и за всяка християнска конфесия – продължи папата – това е призив да не се осланят на програми, сметки и ползи, да не се доверяват на възможности и модата на момента, а да търсят пътя, гледайки винаги кръста на Господа: в това се състои нашата програма в живота. Тава е също призив да излезем от изолацията и преодолеем изкушението на автореферинциалността, която пречи да видим действието на Светия Дух извън нашите пространства“.
„Само когато признаем даровете едни на други и съумеем, със смирение и благост, да се учим едни от други, без да очакваме другите да се научат преди нас, може да се осъществи истинското помирение между християните“, предупреди папа Бергольо. „Ако живеем смъртта на Исус в нас, нашия стар стил на живот ще премине в миналото, както е станало със св. Павел, и ще навлезем в нова форма на съществувание и общение. Тогава заедно с Павел можем да кажем: „ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново (2 Кор 5,17).
„Божието слово ни окуражава да извлечем сила от паметта и си спомним полученото добро от Господ; но също така иска от нас да загърбим миналото, за да следваме Христос днес и заживеем нов живот в Него – призова папата. Нека позволим на Този, който прави нови всички неща да ни ориентира към ново бъдеще, открито за надеждата, която не разочарова; бъдеще в което разделенията могат да бъдат преодолени, а вярващите, обновени в любовта, да бъдат напълно и видимо единени“.
„Нека неуморно просим от Бог този дар“, завърши папата. „В търпеливо и доверчиво очакване, което Отца отдава на всички вярващи в благото на пълното и видимо единение, нека продължаваме по пътя на помирението и диалога, окуражени от героичното свидетелство на многобройни братя и сестри, обединени вчера и днес от страданията в името на Исус. Нека използваме всеки случай, който Провидението ни предлага, за да се молим заедно, за да известяваме заедно, да обичаме и служим заедно, особено към най-бедните и пренебрегнатите“.
В заключителния си поздрав председателят на Папския съвет за насърчаване на християнското единение кардинал Курт Кох заяви: „Любовта е двигателят на всяко икуменическо усилие. Истинската любов не заличава законните различия между християнските Църкви, а ги води заедно, помирени, към по-дълбоко единение“.
Спирайки се на избраната тема на молитвената осмодневница „Любовта на Христос ни подтиква към помирението“, вдъхновен от обръщането на Апостола от Тарс, папата почерта: „Помирението към което сме подтикнати не е обикновена инициатива, а преди всичко помирението, което Бог ни предлага чрез Христос. Преди да бъде човешко усилие на вярващите, търсещи да преодолеят разделенията по между си, това е безвъзмезден дар Божи“. В резултат на този дар, „опростения и обичан човек е призван от своя страна да провъзгласява Евангелието на помирението с думи и дела, да живее и свидетелства едно помирено съществувание“, допълни папа Бергольо.
„Но как де се провъзгласява Евангелието на помирението след векове на разделения?“, запита риторично папата. „Това е пътят на Апостол Павел, който ни посочва, че помирението в Христос не може да се осъществи без жертва. Бог отдаде своя живот, умирайки за другите. По същия начин, посланиците на помирението са призвани, в негово име, да дават живот, да не живеят за себе си, а за Този който е умрял и възкръснал за тях – подчерта папата. Както Исус ни учи, само „който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси“ (Лук.9,24). Това е революцията на Павел, но и християнската революция завинаги: не да живеем за себе си, нашите интереси и добра реклама, а за Божия лик, за него с неговата любов и за неговата любов“, изтъкна папа Франциск.
„За Църквата и за всяка християнска конфесия – продължи папата – това е призив да не се осланят на програми, сметки и ползи, да не се доверяват на възможности и модата на момента, а да търсят пътя, гледайки винаги кръста на Господа: в това се състои нашата програма в живота. Тава е също призив да излезем от изолацията и преодолеем изкушението на автореферинциалността, която пречи да видим действието на Светия Дух извън нашите пространства“.
„Само когато признаем даровете едни на други и съумеем, със смирение и благост, да се учим едни от други, без да очакваме другите да се научат преди нас, може да се осъществи истинското помирение между християните“, предупреди папа Бергольо. „Ако живеем смъртта на Исус в нас, нашия стар стил на живот ще премине в миналото, както е станало със св. Павел, и ще навлезем в нова форма на съществувание и общение. Тогава заедно с Павел можем да кажем: „ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново (2 Кор 5,17).
„Божието слово ни окуражава да извлечем сила от паметта и си спомним полученото добро от Господ; но също така иска от нас да загърбим миналото, за да следваме Христос днес и заживеем нов живот в Него – призова папата. Нека позволим на Този, който прави нови всички неща да ни ориентира към ново бъдеще, открито за надеждата, която не разочарова; бъдеще в което разделенията могат да бъдат преодолени, а вярващите, обновени в любовта, да бъдат напълно и видимо единени“.
„Нека неуморно просим от Бог този дар“, завърши папата. „В търпеливо и доверчиво очакване, което Отца отдава на всички вярващи в благото на пълното и видимо единение, нека продължаваме по пътя на помирението и диалога, окуражени от героичното свидетелство на многобройни братя и сестри, обединени вчера и днес от страданията в името на Исус. Нека използваме всеки случай, който Провидението ни предлага, за да се молим заедно, за да известяваме заедно, да обичаме и служим заедно, особено към най-бедните и пренебрегнатите“.
В заключителния си поздрав председателят на Папския съвет за насърчаване на християнското единение кардинал Курт Кох заяви: „Любовта е двигателят на всяко икуменическо усилие. Истинската любов не заличава законните различия между християнските Църкви, а ги води заедно, помирени, към по-дълбоко единение“.
Коментар на Последните дни
Молитвените сбирки на различни деноминации станаха традиция и почти не правят впечатление извън кръга на вярващите от съответните църкви. А това не е в съгласие с предупреждението "Бдете". Това не е добре за познаващите истината, но също така и за вярващите от "молещите се" деноминации, защото в незнанието си те тръгват сред своите водачи, без да са наясно накъде са водени. Това ясно се вижда от думите на изказалите се в тази молитвена осмодневка и най-вече в апела на понтифекса. Той призовава миналото да бъде забравено и всички да се обединят в любовта на Христос, която подтиква към помирение. Подобен апел никога не е бил част от Божиите намерения. Напротив. Господ иска всички да са едно на базата на словото Му и чак тогава ще бъдат обединени в Негово име, защото:
"Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15).
Любовта не е просто събиране на няколко човека или групи заради Божията любов. Божията любов събира тези, които са верни на Бога и те стават едно. А такова "щарено" общество от католици, англикани, лютерани, православни не отговаря нито на определението:
"Един Господ, една вяра, едно кръщение" (Еф. 4:5), нито пък е под Божията благословия. Така са се събирали при строежа на Вавилонската кула в бунт срещу Бога и сега същото се повтаря.
Дано Бог отвори очите на повече вярващи, за да се измъкнат от фалшивото приложение на любовта, в името на която в момента биват водени на заколение.
Николай Георгиев
RSS Feed
