Снимка: Fillmore Photography / flickr Christian Journal съобщава:
Учени от Северозападния университет публикуваха изследване в журнала Neuropsychologia като се опитаха да установят връзка между религиозния фундаментализъм и уврежданията на мозъка.
Учени от Северозападния университет публикуваха изследване в журнала Neuropsychologia като се опитаха да установят връзка между религиозния фундаментализъм и уврежданията на мозъка.
Откритията предполагат, че религиозните фундаменталисти имат по-малка когнитивна гъвкавост. В допълнение изследването заявява, че увреждането на конкретни области на префронталната кора непряко насърчава религиозен фундаментализъм. С други думи, науката сега се опитва да каже, че онези, които вярват в Библията, имат мозъчно увреждане.
Префронталната кора е област на мозъка, който взема участие в планирането на сложно когнитивно поведение, израз на личността, вземане на решения и модериране на социалното поведение. За най-добре опозната функция на този регион се счита изпълнителната функция: “способности за разграничаване сред конфликтни една на друга мисли, определяне на добро и лошо, по-добро и най-добро, еднакво и различно, бъдещи последици от настоящите дейости, работа за постигане на определена цел, предвиждане на резултати, основано на действия очакване и социален “контрол” (способността да се потискат подтици, които, ако не бъдат потискани, биха могли да доведат до неприемливи в социален план резултати).”
…
Учените, които проведоха изследването, вярват, че придържането към религиозен фундаментализъм е резултат от някаква форма на мозъчно увреждане, независимо дали то е причинено от мозъчна травма, психологично разстройство, пристрастеност към наркотици или алкохол, или просто определен генетичен профил. Също така, учените вярват, че в близкото бъдеще, чрез разнородни умствени и когнитивни упражнения, придържането към религиозен фундаментализъм може да бъде изкоренявано.
…
Според изследването, “религиозен фундаментализъм” се отнася до идеология, която подчертава традиционни религиозни текстове и разубеждава прогресивното мислене за религията и социалните въпроси. В допълнение следва описание на религиозния фундаментализъм според “Уикипедия”:
“Християнският фундаментализъм започна в края на 19 и началото на 20 г. сред британските и американските протестанти, като реакция към теологичния либерализъм и културния модернизъм… В съгласие с традиционните християнски доктрини относно библейското тълкувание, ролята, която заема Исус в Библията, и ролята на църквата в обществото, фундаменталистите обикновено вярват в основно ядро от християнски учения, които включват историческата точност на Библията и всички нейни събития, както и Второто пришествие на Исус Христос.”
Префронталната кора е област на мозъка, който взема участие в планирането на сложно когнитивно поведение, израз на личността, вземане на решения и модериране на социалното поведение. За най-добре опозната функция на този регион се счита изпълнителната функция: “способности за разграничаване сред конфликтни една на друга мисли, определяне на добро и лошо, по-добро и най-добро, еднакво и различно, бъдещи последици от настоящите дейости, работа за постигане на определена цел, предвиждане на резултати, основано на действия очакване и социален “контрол” (способността да се потискат подтици, които, ако не бъдат потискани, биха могли да доведат до неприемливи в социален план резултати).”
…
Учените, които проведоха изследването, вярват, че придържането към религиозен фундаментализъм е резултат от някаква форма на мозъчно увреждане, независимо дали то е причинено от мозъчна травма, психологично разстройство, пристрастеност към наркотици или алкохол, или просто определен генетичен профил. Също така, учените вярват, че в близкото бъдеще, чрез разнородни умствени и когнитивни упражнения, придържането към религиозен фундаментализъм може да бъде изкоренявано.
…
Според изследването, “религиозен фундаментализъм” се отнася до идеология, която подчертава традиционни религиозни текстове и разубеждава прогресивното мислене за религията и социалните въпроси. В допълнение следва описание на религиозния фундаментализъм според “Уикипедия”:
“Християнският фундаментализъм започна в края на 19 и началото на 20 г. сред британските и американските протестанти, като реакция към теологичния либерализъм и културния модернизъм… В съгласие с традиционните християнски доктрини относно библейското тълкувание, ролята, която заема Исус в Библията, и ролята на църквата в обществото, фундаменталистите обикновено вярват в основно ядро от християнски учения, които включват историческата точност на Библията и всички нейни събития, както и Второто пришествие на Исус Христос.”
Коментар на “Ето, ида скоро”:
Докато голяма част от християните могат да идентифицират себе си с думата “фундаменталист”, като дори авторът на статията ревностно защитава правото на консервативни християнски възгледи, едва ли всички консерватори ще попаднат на прицел на новия възглед. Шансовете да бъде засегната конкретна група, която вярва в буквалното Второ пришествие на Христос и протестантския девиз “Библията и само Библията”, са по-големи отколкото тези на повечето християнски общности. Още повече, когато такива твърдят, че Синът е буквален син и Отец буквален баща (1 Коринтяни 2:23). Или че когато Исус говореше за гоненията в края на времето към вярващите в Неговото име, те ще се извършат не толкова от света, колкото от други вярващи. Също така в Матей 24 гл. се говори за остатък от остатъка (Матей 24:10) и за поява на мнозина лъжехристи и лъжепророци, чиято цел ще бъде да измамят самите избрани (Матей 24:24). Говори се за фалшификация на Христовото пришествие и примамване на целия свят чрез нея (26 ст.). Според новото определение за психично заболяване се оказва, че християни, които вярват в белег на звяра, различен от общоприетото становище за чип или татуировка и за съзнателното му приемане или отказване, а не неинформирано щамповане с баркод (Откровение 14:9, 10), имат нарушения във функцията на мозъка и са когнитивно недоразвити. Дали не наблюдаваме повторение на думите на първата група ученици, които се отказаха от Исус, когато Той започна да говори за Своята жертва за греховете им?
“И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?” (Йоан 6:60).
“Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват” (Деяния 7:11).
Мария Георгиева
RSS Feed
