Снимка: media02.radiovaticana.va bg.radiovaticana.va пише:
Безразличието е „вирус, който парализира, прави хората лениви и безчувствени, един микроб, който разяжда същността на религиозността, пораждайки нов тъжно езичество”. Това бе предупреждението на папа Франциск, което отправи на заключителната церемония на Молитвения ден на религиите за мир по света в Асизи.
„Не можем да останем безразлични – посочи папата. Днес светът горещо желае мира. В много страни страданията са причинени от войни, много често забравяни, но които винаги носят страдание и бедност. В Лесбос, заедно с Вселенския патриарх Вартоломей, видяхме в очите на бежанците болката от войните, мъката на хората зажаднели за мир. Мисля за семействата, чийто живот е объркан; за децата, които нищо друго освен насилието; за възрастните, принудени да оставят своите земи: всички те жадуват за мир.
Безразличието е „вирус, който парализира, прави хората лениви и безчувствени, един микроб, който разяжда същността на религиозността, пораждайки нов тъжно езичество”. Това бе предупреждението на папа Франциск, което отправи на заключителната церемония на Молитвения ден на религиите за мир по света в Асизи.
„Не можем да останем безразлични – посочи папата. Днес светът горещо желае мира. В много страни страданията са причинени от войни, много често забравяни, но които винаги носят страдание и бедност. В Лесбос, заедно с Вселенския патриарх Вартоломей, видяхме в очите на бежанците болката от войните, мъката на хората зажаднели за мир. Мисля за семействата, чийто живот е объркан; за децата, които нищо друго освен насилието; за възрастните, принудени да оставят своите земи: всички те жадуват за мир.
Ние искаме тези трагедии да бъдат забравени. Искаме да се чуе гласа на всички страдащи, на нямащите глас, без да бъдат чути. Те знаят добре, по-добре от имащите власт, че войната няма бъдеще и че насилието на оръжията разрушава радостта от живота”.
Нямаме оръжия, но вярваме в смирената сила на молитвата
„Нямаме оръжия. Вярваме обаче в смирената сила на молитвата. На днешния ден, жаждата за мир се превърна в молба към Бог, за да няма войни, тероризъм и насилие. Нашите религиозни традиции са различни, но за нас това не е причина за конфликт, полемика или студено разделяне. Днес ние не се молихме едни срещу други, както често се е счувало в миналото. Молихме се, без синкретизъм и без релативизъм, едни до други, едни за други”.
Божието име никога не може да оправдае насилието
„Неуморно ще повтаряме, че никога името на Бог не може да оправдае насилието – подчерта папа Франциск. Само мирът е свещен. Войната никога не може да бъде свещена!”. „Молитвата и желанието за сътрудничество водят към истинския, а не илюзорния мир: не спокойствието на отбягващия трудностите, който се обръща на другата страна, ако не засяга интересите му; не цинизма на онзи, който си измива ръцете от чуждите проблеми; не виртуалното отношение на онзи, който осъжда всичко и всички с клавиатурата на компютъра, без да отвори очите си за нуждите на ближния и да си изцапа ръцете за изпадналия в нужда.
Нашият път е конкретното участие в ситуациите, поставяйки на първо място страдащия; на приемането на конфликтите, за да ги изцелим отвътре; на последователното преминаване по пътищата на доброто, отхвърляйки преките пътища на злото; на спокойното предприемане на мирните процеси, с добра воля и с помощта на Бог”.
Какво означава мирът?
„Мирът е тънка нишка надежда, свързваща земята и небето, една много обикновена, но същевременно и трудна дума – каза папа Франциск. Мирът означава Прошка, плод на обръщането и молитвата, която се ражда отвътре, в името на Бог, която може да изцели раните от миналото. Мирът означава Прием, готовност за диалог, преодоляване на затвореността, която не е стратегия за сигурност, а мост над нищото. Мирът означава Сътрудничество, истинска и конкретна размяна с другия, което е дар, а не проблем, опит за братство за изграждане на един по-добър свят. Мирът означава Възпитание, призив за ежедневно изучаване на трудното изкуство на общението, на усвояване културата на срещата, пречиствайки съзнанието от изкушението за насилие и втвърдяване, които противоречат на Божието име и човешкото достойнство”.
Държавните ръководители, неуморни насърчители на мира
Накрая папата призова „имащите най-висшата отговорност на народите, лидерите на нациите, неуморно да търсят и насърчават пътищата към мира, гледайки отвъд отделните интереси на момента: нека бъде чут призивът на Бог към съзнанието, стонът на бедните за мир и очакванията за добро на новите поколения. Тук, преди 30 години св. Йоан Павел II каза: „Мирът е строеж за всички, не само за специалистите, знаещите и стратезите. Мирът е всеобща отговорност”. Нека приемем тази отговорност и отново да потвърдим, всички заедно, нашето съгласие да бъдем миротворци, които Бог желае и за които човечеството е жадно”. Папата пожела още „вярващите от своя страна да бъдат творци на мира с молитвите си към Бог и със своите действия! Ние, като религиозни водачи, имаме призванието да бъдем здрави мостове на диалога, и креативни посланици на мира”.
Нямаме оръжия, но вярваме в смирената сила на молитвата
„Нямаме оръжия. Вярваме обаче в смирената сила на молитвата. На днешния ден, жаждата за мир се превърна в молба към Бог, за да няма войни, тероризъм и насилие. Нашите религиозни традиции са различни, но за нас това не е причина за конфликт, полемика или студено разделяне. Днес ние не се молихме едни срещу други, както често се е счувало в миналото. Молихме се, без синкретизъм и без релативизъм, едни до други, едни за други”.
Божието име никога не може да оправдае насилието
„Неуморно ще повтаряме, че никога името на Бог не може да оправдае насилието – подчерта папа Франциск. Само мирът е свещен. Войната никога не може да бъде свещена!”. „Молитвата и желанието за сътрудничество водят към истинския, а не илюзорния мир: не спокойствието на отбягващия трудностите, който се обръща на другата страна, ако не засяга интересите му; не цинизма на онзи, който си измива ръцете от чуждите проблеми; не виртуалното отношение на онзи, който осъжда всичко и всички с клавиатурата на компютъра, без да отвори очите си за нуждите на ближния и да си изцапа ръцете за изпадналия в нужда.
Нашият път е конкретното участие в ситуациите, поставяйки на първо място страдащия; на приемането на конфликтите, за да ги изцелим отвътре; на последователното преминаване по пътищата на доброто, отхвърляйки преките пътища на злото; на спокойното предприемане на мирните процеси, с добра воля и с помощта на Бог”.
Какво означава мирът?
„Мирът е тънка нишка надежда, свързваща земята и небето, една много обикновена, но същевременно и трудна дума – каза папа Франциск. Мирът означава Прошка, плод на обръщането и молитвата, която се ражда отвътре, в името на Бог, която може да изцели раните от миналото. Мирът означава Прием, готовност за диалог, преодоляване на затвореността, която не е стратегия за сигурност, а мост над нищото. Мирът означава Сътрудничество, истинска и конкретна размяна с другия, което е дар, а не проблем, опит за братство за изграждане на един по-добър свят. Мирът означава Възпитание, призив за ежедневно изучаване на трудното изкуство на общението, на усвояване културата на срещата, пречиствайки съзнанието от изкушението за насилие и втвърдяване, които противоречат на Божието име и човешкото достойнство”.
Държавните ръководители, неуморни насърчители на мира
Накрая папата призова „имащите най-висшата отговорност на народите, лидерите на нациите, неуморно да търсят и насърчават пътищата към мира, гледайки отвъд отделните интереси на момента: нека бъде чут призивът на Бог към съзнанието, стонът на бедните за мир и очакванията за добро на новите поколения. Тук, преди 30 години св. Йоан Павел II каза: „Мирът е строеж за всички, не само за специалистите, знаещите и стратезите. Мирът е всеобща отговорност”. Нека приемем тази отговорност и отново да потвърдим, всички заедно, нашето съгласие да бъдем миротворци, които Бог желае и за които човечеството е жадно”. Папата пожела още „вярващите от своя страна да бъдат творци на мира с молитвите си към Бог и със своите действия! Ние, като религиозни водачи, имаме призванието да бъдем здрави мостове на диалога, и креативни посланици на мира”.
Коментар на Последните дни
Мирът - така желан от мнозинството земни жители и толкова ловко представян като необходимост за добруване от тези, които се опитват да наложат световно господство! Най-напред "господарите на земята" създават предпоставки за конфликти, предизвикват сблъсъци между народите и световни войни, след което за да постигнат Новия световен ред убеждават човечеството, че само и единствено обединението между народите "в името на човека" ще предотврати страданията и трагедиите в света! Разбира се, лесно може да се предположи, че една група политици създава всичко това, но никога най-верните служители на Сатана не стоят на огневата линия и не изявяват имената си, за да не бъде разкрита самоличността им. Затова дори някой да стигне до някъде в разплитането на кълбото, трудно може да разбере кой е най-важният инструмент на Измамника, за да се пази от него. Само и единствено Божието слово показва, че той може да бъде намерен:
Даниил 8:23 И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24 И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
Сега Франциск прави всичко възможно да убеди хората, че трябва да се обединят и да установят един световен мир. Но как? Без "Бога Създател на Небето и земята, на морето и всичко, което е в тях", а "в името на човека". Такъв мир може да бъде угоден само и единствено в угода на Сатана, защото всички ще си мислят, че няма значение в какво или в кого вярват, щом на всички е добре!
Още по-ясно е, че се отива и към предаване властта в ръцете на папата от политиците, тъй като той апелира към тях да направят всичко необходимо от себе си, за да постигнат този мир. Нещо, което ясно насочва към Откровение 17 гл.:
Откровение 17:12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;
13 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;
14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.
Николай Георгиев
RSS Feed
