Сн. media02.radiovaticana.va bg.radiovaticana.va пише:
Онзи, който открие своите корени е човек на радостта, докато „психологическото самоизгнаничество“ е вредно за човека. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, по време на която призова да преоткрием личната си принадлежност.
Папата почерпи вдъхновение от първото литургично четиво от книгата на Неемия, разказващо за народа на Израил, който „събран в голяма литургична асамблея“ пред Водните порти на Ерусалим, в края на 70 годишното изгнаничество във Вавилония, преоткрива своите корени.
Онзи, който открие своите корени е човек на радостта, докато „психологическото самоизгнаничество“ е вредно за човека. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, по време на която призова да преоткрием личната си принадлежност.
Папата почерпи вдъхновение от първото литургично четиво от книгата на Неемия, разказващо за народа на Израил, който „събран в голяма литургична асамблея“ пред Водните порти на Ерусалим, в края на 70 годишното изгнаничество във Вавилония, преоткрива своите корени.
„Без корени – изтъкна папата - не може да се живее: народ без корени или народ изгубил своите корени е един болен народ. Човек без корени, забравил за своите корени, е болен човек. Ето защо, трябва да се преоткрият собствените корени и да се намерят силите да се върви напред, сили да дарим бъдеще, и както казва поета „силата да разцъфнем, защото, онова, което дървото процъфтява, идва от онова, което е в корените му. Трябва да си възвърнем връзката между корена и доброто“, каза папата.
Но това – изтъкна той – не е лесен път, по който може да срещнем съпротиви – „Съпротивите – бе предупреждението на папата – са от онези, които предпочитат изгнаничеството, а когато няма физическо изгнаничество, съществува психологическото изгнаничество: самоизгнаничеството на общността, на обществото, на онези, които предпочитат да са народ без корени. Тази болест на психологическо самоизгнаничество е много вредна за човека. То ни отнема корените. Отнема нашата принадлежност“
„Човекът, който преоткрие своите корени, който е предан на своята принадлежност – завърши папата – е човек на радостта, а тази радост е неговата сила“.
Но това – изтъкна той – не е лесен път, по който може да срещнем съпротиви – „Съпротивите – бе предупреждението на папата – са от онези, които предпочитат изгнаничеството, а когато няма физическо изгнаничество, съществува психологическото изгнаничество: самоизгнаничеството на общността, на обществото, на онези, които предпочитат да са народ без корени. Тази болест на психологическо самоизгнаничество е много вредна за човека. То ни отнема корените. Отнема нашата принадлежност“
„Човекът, който преоткрие своите корени, който е предан на своята принадлежност – завърши папата – е човек на радостта, а тази радост е неговата сила“.
Коментар на Последните дни
Само седмица след като ГК заяви, че адвентистите трябва да се върнат към корените си, същото стори и Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана. Тук няма да се занимавам с парадоксалното за пореден път съвпадение на време и тема между ЦАСД и Ватикана, но ще обърна внимание на това, което шокира в думите на Франциск.
Католическата църква никога не се е отмятала от миналото си и винаги е стояла на позицията, че е непогрешима. Дори извинението на Йоан Павел Втори преди години, касаещо избитите по време на Средновековието мъченици беше в смисъл, че съжалява за стореното, но било за доброто на жертвите. Какво, в такъв случай, може да означава това "връщане" към корените? Нима Франциск иска католиците да отворят Божието слово и да следват Писанията? Дали смята, че е дошло времето да сложат край на "преданията" и да следват Пътя, Истината и Живота, а не Дева Мария, решения на събори и разни традиции и обичаи от Вавилон? Нищо подобно. Ако Католическата църква иска да изяви нещо, то не е в разрез с нейната "непогрешимост". Напротив. Всяко нейно действие затвърждава още повече заблудите, с които е опивала своите членове, а и всеки, докоснал се до нея. Въпросът е "Кои точно корени смята тя за свои?" Възможностите не са много, щом по никакъв начин няма причина основата да се търси в I век. Най-вероятно Франциск сочи Никейския събор през 325 г.
Сн. upload.wikimedia.org За този събор, на който по най-необяснима причина присъства император Константин Велики и един вид представлява смесване на държавна власт и религия, накратко в Wikipedia пише:
"Първият вселенски събор е проведен в град Никея (днес Изник) през 325 г. Свикан е от император Константин I с цел да спре разговорите в църквата, предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на александрийското преизвитие Арий като ерес и приема т.нар. Символ на вярата. В Никея се създават и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенските събори.
Арий е бил повлиян от гностицизма и смята, че Бог е толкова отделен от света, че възстановяването е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада). От това следва, че Синът е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречи на учението за Св. Троица (Божието триединство). Въпреки че партията на полуарианите също е подписала символа, тяхното учение, което въвежда в йерархията в Троицата, също е отхвърлено със добавката, че Сина е еднозначно (Homousios) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.
На това събрание, освен това се взема решение Великден да се празнува отделно от еврейския Пасха на първата неделя след първото пълнолуние след пролетно равновесие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
Съборът фиксира първенството на епископите на петте най-големи църковни центрове: Рим, Константинопол (днешен Истанбул) Александрия, Антиохия и Йерусалим".
А каква е тази голяма битка, която е предизвикала толкова продължителни и ожесточени дебати върху Триединството?
"Първият вселенски събор е проведен в град Никея (днес Изник) през 325 г. Свикан е от император Константин I с цел да спре разговорите в църквата, предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на александрийското преизвитие Арий като ерес и приема т.нар. Символ на вярата. В Никея се създават и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенските събори.
Арий е бил повлиян от гностицизма и смята, че Бог е толкова отделен от света, че възстановяването е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада). От това следва, че Синът е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречи на учението за Св. Троица (Божието триединство). Въпреки че партията на полуарианите също е подписала символа, тяхното учение, което въвежда в йерархията в Троицата, също е отхвърлено със добавката, че Сина е еднозначно (Homousios) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.
На това събрание, освен това се взема решение Великден да се празнува отделно от еврейския Пасха на първата неделя след първото пълнолуние след пролетно равновесие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
Съборът фиксира първенството на епископите на петте най-големи църковни центрове: Рим, Константинопол (днешен Истанбул) Александрия, Антиохия и Йерусалим".
А каква е тази голяма битка, която е предизвикала толкова продължителни и ожесточени дебати върху Триединството?
"Тринитният възглед се утвърждава от Никейския символ на вярата (325/381 г. Сл.Хр) и Атанасиевия символ на вярата (ок.500 г.Сл.Хр), които се опитват да го стандартизират в условията на големи несъгласия и спорове. Тези символи се подкрепят като официални от църквата през трети и четвърти векове като реакция срещу хетеродоксални изгледи за Троицата и / или Христос. Никео-Цариградският символ на вярата е възприет от Източно-Православната църква и от Римокатолическата църква - с добавка на клаузата "филиокве". Той се възприема и от повечето протестантски деноминации.
Никейският символ използва термина "homoousios" (гр.- единносъщен) за отношението между Сина и Отец (тринитарен възглед), в противовес на термина "хомоиозиос" (град с подобно естество), който се счита от църквата през тези векове за нетринитарен , Разликата е в един единствен буква и води до големи богословски различия, въпреки малката лингвистична разлика.
...
В западната църква Августин от Ипон е известен със своята формулировка на Троицата и допринася много за формулирането на доктрината. Кападокийските отци Василий Велики, Григорий Нисийски и Григорий Назиански са по-известни на изток.
Според Атанасиевия символ всичките три Божествени лица са вечни, всемогъщи и равни. Всяко лице е с Божествена същност и съществувайки заедно, те са един Бог. Поради това е абсолютно погрешно да се каже, че има три Бога или три Господа. Отец е Бог, Синът е Бог и Святият Дух е Бог. Но Бог е Отец, Синът и Св.Дух.
...
Доктрината за Светата Троица е развита въз основа на пряка конфронтация. В процеса на подобряване на формулировката съществуват икуменичен диалог между Източното православие, Ориенталската православна църква, Римокатолицизма, Източната църква на Асирия и Протестанцията. Търси се такава формулировка, която да превъзмогне големите различия, които допринесоха за разделението на християнските общности.
Тъй като рационалното обяснение на Св.Троица е трудно, съществуват редица нетрайни гледни точки. Св.Троица остава най-трудно разбираемата доктрина в християнското богословие. Най-същественото в тази доктрина е, че единството на Бога не е на същото ниво като различията между лицата. По отношение на божествеността си Бог е Един. По отношение на същността си той е троичен." - със съкращения.(bg.wikipedia.org)
Никейският символ използва термина "homoousios" (гр.- единносъщен) за отношението между Сина и Отец (тринитарен възглед), в противовес на термина "хомоиозиос" (град с подобно естество), който се счита от църквата през тези векове за нетринитарен , Разликата е в един единствен буква и води до големи богословски различия, въпреки малката лингвистична разлика.
...
В западната църква Августин от Ипон е известен със своята формулировка на Троицата и допринася много за формулирането на доктрината. Кападокийските отци Василий Велики, Григорий Нисийски и Григорий Назиански са по-известни на изток.
Според Атанасиевия символ всичките три Божествени лица са вечни, всемогъщи и равни. Всяко лице е с Божествена същност и съществувайки заедно, те са един Бог. Поради това е абсолютно погрешно да се каже, че има три Бога или три Господа. Отец е Бог, Синът е Бог и Святият Дух е Бог. Но Бог е Отец, Синът и Св.Дух.
...
Доктрината за Светата Троица е развита въз основа на пряка конфронтация. В процеса на подобряване на формулировката съществуват икуменичен диалог между Източното православие, Ориенталската православна църква, Римокатолицизма, Източната църква на Асирия и Протестанцията. Търси се такава формулировка, която да превъзмогне големите различия, които допринесоха за разделението на християнските общности.
Тъй като рационалното обяснение на Св.Троица е трудно, съществуват редица нетрайни гледни точки. Св.Троица остава най-трудно разбираемата доктрина в християнското богословие. Най-същественото в тази доктрина е, че единството на Бога не е на същото ниво като различията между лицата. По отношение на божествеността си Бог е Един. По отношение на същността си той е троичен." - със съкращения.(bg.wikipedia.org)
В двата материала се съдържат няколко подробности, които правят особено впечатление на тези, които търсят истината.
Първо, Никейският събор едва ли не се е състоял под наставленията на новоизлюпения "християнин" Константин Велики. Известно е, че на 7 март 321 г. Константин обявява неделния ден за празник и четири години по-късно папа Силвестър I в знак на благодарност поради прекратяване гоненията срещу християните нарежда първият седмичен ден да стане Господен ден.
Второ, едно от лицата, оказали най-голяма роля в промяната на християнството Августин от Ипон (Св. Августин) допринася за формулирането на доктрината за Триединството.
Трето, тази доктрина е единствената, върху която всички църкви могат да постигнат съгласие и затова икуменизмът, ако изобщо има някаква библейска насоченост, търси в нея изход от разделението.
И така, защо Католическата църква иска "да се върне" към корените си, след като никога не се е откъснала от тях? Дали само поради това, че на Никейския събор са приели празнуването на Великден и са фиксирали първенството на петте най-големи църковни центрове, сред които и Рим, по-късно обявен за върховен?
Николай Георгиев
RSS Feed
