Сн. christianpost.com Christian Post съобщава:
Минесотската годишна конференция на Обединената методистка църква редактира историческото Апостолско верую, така че да премахнат споменаванията на Бог като „Отец“ за своята църковна служба.
Минесотската годишна конференция на Обединената методистка църква редактира историческото Апостолско верую, така че да премахнат споменаванията на Бог като „Отец“ за своята църковна служба.
Апостолското верую е утвърждаване на християнската вяра, което датира от ранната Църква и все още се среща често в много църкви, които включват църковна служба като част от поклонението.
В неколкодневната Минесотска конференция, която се проведе от 30 май до 1 юни, църковните папки според съобщеното включваха екземпляр от веруюто, който премахваше полово специфичния език за Бога, като се променяше „Всемогъщият Бог Отец“ на „Всемогъщия Бог Създател“ и „Исус Христос, Неговият Единствен Син“ на „Исус Христос, Божият Единствен Син“.
Christian Post се свърза с Минесотската конференция за по-нататъшни подробности относно редактираното верую и употребата му и ще обнови тази статия, когато бъде получен отговор.
Кийт Макилвейн, пастор в Slippery Rock United Methodist Church в конференцията на Западна Пенсилвания, публикува в социалните медии снимка на редактираното вероучение.
В интервю с Christian Post в сряда, Макилвейн обясни, че успял да се сдобие с екземпляр от редактираното вероучение от свой приятел, който посетил годишната конференция.
Макилвейн изрази недоволство от редакциите като обясни, че това „не успява да утвърди класическото икуменически подкрепяно разбиране за доктрината за Светата Троица, която ни учи, че Бог е разкрит като Отец, Син и Свети Дух“.
„Никой член на Обединената методистка църква или неин орган няма властта да променя тези вероучения, които били формулирани от ранната Църква и които спомагали за дефиниране на ортодоксалното християнство през по-голямата част от изминалите 2000 години,“ каза Макилвейн.
„Да се види как с веруюто се злоупотребява по този начин е крайно обезсърчително, като това дистанцира още повече нашата затруднена деноминация от Всеобщата Църква и утежнява вече съществуващите търкания в рамките на църквата, като също така и наврежда на онези, които утвърждават вероучението, като не успява вярно да поучи и издигне една от най-съществените доктрини на християнската вяра – доктрината за Светата Троица.“
От 1980-те години насам, Обединената методистка църква е полагала усилия да направи църковните служби, химните и проповедите си „полово приобщаващи“ като е премахвала или съветвала срещу употребата на термини като „мъже“ или говоренето за Бога с местоимения от мъжки род.
Въпреки тази тенденция, много духовници и химни в официалния сборник с химни все още говорят за Бога в мъжки род, а повечето конгрегации на Обединената методистка църква използват Господната молитва, със своя въведителен ред: „Отче наш.“
Освен това, Обединената методистка църква запазва традиционна и икуменическа версия на Апостолското верую за официална употреба, и двете от които идентифицират Бога като „Отец“, а Исус като „Неговия Единствен Син“.
„Всички ръкоположени духовници на Обединената методистка църква обещават вярно да въздигат и поучават доктрината за Светата Троица, която се споделя и дефинира в член 1 от нашите членове относно религията. Боя се, че това редактирано вероучение представлява неуспех да бъдем верни на онова, в което вярва Обединената методистка църква,“ допълни Макилвейн.
Макилвейн отбеляза също, че доколкото знае той неговата годишна конференция никога не е употребявала редактирано вероучение за свое богослужение или за други събития.
Коментар на Последните дни:
Независимо дали подбудата за ревизията на Апостолското верую е внасяне на полово приобщаващ език или това е следствие от идеята за метафоричната връзка Баща-Син в Триединството, факт е, че описаният ход служи единствено за утвърждаване на Триединството. В крайна сметка съобразяването с ЛГБТ общността не може да надделее над доктрина, толкова съществена, колкото Бога, на когото се покланя една църква, нали? Затова пастори като Макилвейн ревностно защитават онова, в което вярват, и отстояват това първоначалната формулировка да бъде върната. Струва си да се помисли обаче защо се изисква това връщане. Споменатата в статията причина е, че новата формулировка не отговаря на традиционните вярвания на Обединената методистка църква. Дословно, в статията се казваше: „[Редактираната версия] не успява да утвърди класическото икуменически подкрепяно разбиране за доктрината за Светата Троица.“ Какво значение има обаче дали Отец ще се нарече „Отец“, ако не е възприеман буквално като такъв? И какво значение има дали Синът ще бъде „Неговият Син“ или „Божият Син“, когато не е в действителност Син?
Защото ако Бог не е действителен Отец (независимо дали е формулиран като такъв), тогава Христос не е действителен Син. Ако Христос не е действителен Син, то и ние не сме действителни синове на Отец. Така се обезсмисля стихът в Римляни 8:15, където се казва, че биваме осиновени в Божието семейство. И ако Христос не е действителен Син и следователно действителен Наследник на всичко, което притежава Отец, то тогава ние не можем и да се надяваме да станем сънаследници заедно с Него (виж Римляни 8:17). Виждате ли докъде води отричането на Отец като Баща? Отричайки Го като такъв, какво право имаме ние да се наречем Негови синове? И в крайна сметка защо изобщо ни е нужно това? Всеки може да си отговори сам.
„Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:5, 6).
Мария Георгиева
В неколкодневната Минесотска конференция, която се проведе от 30 май до 1 юни, църковните папки според съобщеното включваха екземпляр от веруюто, който премахваше полово специфичния език за Бога, като се променяше „Всемогъщият Бог Отец“ на „Всемогъщия Бог Създател“ и „Исус Христос, Неговият Единствен Син“ на „Исус Христос, Божият Единствен Син“.
Christian Post се свърза с Минесотската конференция за по-нататъшни подробности относно редактираното верую и употребата му и ще обнови тази статия, когато бъде получен отговор.
Кийт Макилвейн, пастор в Slippery Rock United Methodist Church в конференцията на Западна Пенсилвания, публикува в социалните медии снимка на редактираното вероучение.
В интервю с Christian Post в сряда, Макилвейн обясни, че успял да се сдобие с екземпляр от редактираното вероучение от свой приятел, който посетил годишната конференция.
Макилвейн изрази недоволство от редакциите като обясни, че това „не успява да утвърди класическото икуменически подкрепяно разбиране за доктрината за Светата Троица, която ни учи, че Бог е разкрит като Отец, Син и Свети Дух“.
„Никой член на Обединената методистка църква или неин орган няма властта да променя тези вероучения, които били формулирани от ранната Църква и които спомагали за дефиниране на ортодоксалното християнство през по-голямата част от изминалите 2000 години,“ каза Макилвейн.
„Да се види как с веруюто се злоупотребява по този начин е крайно обезсърчително, като това дистанцира още повече нашата затруднена деноминация от Всеобщата Църква и утежнява вече съществуващите търкания в рамките на църквата, като също така и наврежда на онези, които утвърждават вероучението, като не успява вярно да поучи и издигне една от най-съществените доктрини на християнската вяра – доктрината за Светата Троица.“
От 1980-те години насам, Обединената методистка църква е полагала усилия да направи църковните служби, химните и проповедите си „полово приобщаващи“ като е премахвала или съветвала срещу употребата на термини като „мъже“ или говоренето за Бога с местоимения от мъжки род.
Въпреки тази тенденция, много духовници и химни в официалния сборник с химни все още говорят за Бога в мъжки род, а повечето конгрегации на Обединената методистка църква използват Господната молитва, със своя въведителен ред: „Отче наш.“
Освен това, Обединената методистка църква запазва традиционна и икуменическа версия на Апостолското верую за официална употреба, и двете от които идентифицират Бога като „Отец“, а Исус като „Неговия Единствен Син“.
„Всички ръкоположени духовници на Обединената методистка църква обещават вярно да въздигат и поучават доктрината за Светата Троица, която се споделя и дефинира в член 1 от нашите членове относно религията. Боя се, че това редактирано вероучение представлява неуспех да бъдем верни на онова, в което вярва Обединената методистка църква,“ допълни Макилвейн.
Макилвейн отбеляза също, че доколкото знае той неговата годишна конференция никога не е употребявала редактирано вероучение за свое богослужение или за други събития.
Коментар на Последните дни:
Независимо дали подбудата за ревизията на Апостолското верую е внасяне на полово приобщаващ език или това е следствие от идеята за метафоричната връзка Баща-Син в Триединството, факт е, че описаният ход служи единствено за утвърждаване на Триединството. В крайна сметка съобразяването с ЛГБТ общността не може да надделее над доктрина, толкова съществена, колкото Бога, на когото се покланя една църква, нали? Затова пастори като Макилвейн ревностно защитават онова, в което вярват, и отстояват това първоначалната формулировка да бъде върната. Струва си да се помисли обаче защо се изисква това връщане. Споменатата в статията причина е, че новата формулировка не отговаря на традиционните вярвания на Обединената методистка църква. Дословно, в статията се казваше: „[Редактираната версия] не успява да утвърди класическото икуменически подкрепяно разбиране за доктрината за Светата Троица.“ Какво значение има обаче дали Отец ще се нарече „Отец“, ако не е възприеман буквално като такъв? И какво значение има дали Синът ще бъде „Неговият Син“ или „Божият Син“, когато не е в действителност Син?
Защото ако Бог не е действителен Отец (независимо дали е формулиран като такъв), тогава Христос не е действителен Син. Ако Христос не е действителен Син, то и ние не сме действителни синове на Отец. Така се обезсмисля стихът в Римляни 8:15, където се казва, че биваме осиновени в Божието семейство. И ако Христос не е действителен Син и следователно действителен Наследник на всичко, което притежава Отец, то тогава ние не можем и да се надяваме да станем сънаследници заедно с Него (виж Римляни 8:17). Виждате ли докъде води отричането на Отец като Баща? Отричайки Го като такъв, какво право имаме ние да се наречем Негови синове? И в крайна сметка защо изобщо ни е нужно това? Всеки може да си отговори сам.
„Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:5, 6).
Мария Георгиева
RSS Feed
