vaticannews.va пише:
Систематичното нарушаване на правата на коренните народи на Амазония и деградацията на околната среда, която застрашава живота в целия регион, бяха в центъра на четвъртата конгрегация на Синода на епископите. В аулата присъстваха 182 синодални отци.
Систематичното нарушаване на правата на коренните народи на Амазония и деградацията на околната среда, която застрашава живота в целия регион, бяха в центъра на четвъртата конгрегация на Синода на епископите. В аулата присъстваха 182 синодални отци.
Димитър Ганчев - Ватикана
Четвъртата конгрегация, председателствана от папа Франциск, започна с молитва за бразилския кардинал Серафим Фернандес де Араужо, почетен архиепископ на Бело Оризонте, починал на 8 октомври. Кардинал де Араужо винаги се е отличавал със своята отдаденост в областта на възпитанието и социалните комуникации. През 1960 г. е избран за ректор на Католическия университет. Участвал е като делегат на Втория Ватикански събор (1962-1965). Издитнагт е в кардиналски сан от св. Йоан Павел II през 1998, а от 2004 е почетен архиепископ на Бело Оризонте.
Безразличието да отстъпи пред отговорността
От синодалната зала бе отправен силен апел Църквата да защитава с авторитетния си глас човешкия живот в нравствената и духовната сфера, като осъжда многобройните „структури на смъртта“, които го заплашват. Категорично отхвърляне на индивидуализма и безразличието, което ни кара да гледаме реалността като зрители пред екрана. Пълна подкрепа на екологичното обръщане, придружено от отговорността и съсредоточено към цялостната екология, която поставя в центъра на вниманието преди всичко човешкото достойнство, твърде често потъпквано.
Международната общност е изправена пред нарушения на правата на човека
Синодалните отци осъдиха ”недопустимата ситуация на деградацията на околната среда в Панамазонския регион, като призоваха към отговорност цялата международна общност, често безразлична към проливането на невинна кръв. Коренните жители, пазители на природните резервати, евангелизирани с Христовия кръст, трябва да бъдат считани за „съюзници в борбата срещу изменението на климата“. В няколко изказвания на делегати, бе отправен призив към Църквата да стане „съюзник на базисните социални движения, смирено да се вслуша в светогледа на Амазония, да разбере различния смисъл на местните култури и ритуални символи, по отношение на западната традиция“.
По-добро познаване на "екологичните грехове"
Подчертана бе нуждата от такова устойчиво развитие, което е „социално справедливо и инклузивно и съчетава научното и традиционно познание, тъй като бъдещето на Амазония, жива и не музейна реалност, е в нашите ръце“. Също така и надеждата за „екологично обръщане, което да ни накара да разберем тежестта на греха срещу околната среда като грях срещу Бога, срещу ближния и бъдещите поколения“. В тази перспектива, бе направено предложение за задълбочаване и разпространяване на богословска литература, която включва заедно с традиционно известните грехове „екологичните грехове“.
Насърчаване на постоянното дяконство
В някои изказвания бе поставен акцент за формирането на амазонски мисионери, миряни и богопосветени. Изтъкната бе нуждата в апостолата да бъдат включени повече представители на коренните народи, като се започне с насърчаването на постоянното дяконство и се валоризира мирското служение, разбирано като „автентично проявление на Светия Дух“. Също така и призив за по-голямо участие на жените в живота на Църквата.
Свещеническото призвание
В много от изказванията на делегатите бе засегната темата за критериите за свещеническото служение. Отправен бе призив за молитва за звания и за молитви Амазония да се превърне в голямо духовно светилище от което да се издигне молитвата към „Господаря на жетвата“да изпрати нови работници на Евангелието. Посочен бе проблема за недостатъчния брой на свещеници, който не е само проблем за Амазония, а и за целия католически свят. Оттук и призивът за „сериозен изпит на съвестта относно това как се живее днес свещеническото призвание. Общо е убеждението, че липсата на святост е пречка за евангелското свидетелство: „църковните пастири невинаги носят уханието на Христос и в крайна сметка отдалечават овцете, които са призвани да водят“.
Уханието на светостта и младите хора
Беше изтъкнат и блестящият пример на мъчениците от Амазония, като този на двама Божии раби, убити в Мато Гросо: салезианския свещеник Рудолф Лункенбейн и мирянина Симао Кристино Коге Кудугоду. Тоест, екологично обръщане, което е предшествано от обръщане към светостта. Това има огромна привлекателна сила особено сред младите хора, за които е необходима „обновена, по-динамична и внимателна пастирска грижа“. За това могат да допринесат много медиите, които да отделят пространство и внимание на многобройните свидетелства на добри свещеници, а не само на скандали, които за съжаление заемат толкова много страници във вестниците и медийно пространство. Също така светлите примери на много млади католици, вместо да се говори за насилие, наркотици, проституция, безработица и екзистенциална празнота, които заплашват нови поколения.
Бе повдигнат и въпроса за имиграцията, която в Амазония има множество лица, но която винаги изисква координирани църковни действия, основани на приемане, защита и интеграция.
Четвъртата конгрегация, председателствана от папа Франциск, започна с молитва за бразилския кардинал Серафим Фернандес де Араужо, почетен архиепископ на Бело Оризонте, починал на 8 октомври. Кардинал де Араужо винаги се е отличавал със своята отдаденост в областта на възпитанието и социалните комуникации. През 1960 г. е избран за ректор на Католическия университет. Участвал е като делегат на Втория Ватикански събор (1962-1965). Издитнагт е в кардиналски сан от св. Йоан Павел II през 1998, а от 2004 е почетен архиепископ на Бело Оризонте.
Безразличието да отстъпи пред отговорността
От синодалната зала бе отправен силен апел Църквата да защитава с авторитетния си глас човешкия живот в нравствената и духовната сфера, като осъжда многобройните „структури на смъртта“, които го заплашват. Категорично отхвърляне на индивидуализма и безразличието, което ни кара да гледаме реалността като зрители пред екрана. Пълна подкрепа на екологичното обръщане, придружено от отговорността и съсредоточено към цялостната екология, която поставя в центъра на вниманието преди всичко човешкото достойнство, твърде често потъпквано.
Международната общност е изправена пред нарушения на правата на човека
Синодалните отци осъдиха ”недопустимата ситуация на деградацията на околната среда в Панамазонския регион, като призоваха към отговорност цялата международна общност, често безразлична към проливането на невинна кръв. Коренните жители, пазители на природните резервати, евангелизирани с Христовия кръст, трябва да бъдат считани за „съюзници в борбата срещу изменението на климата“. В няколко изказвания на делегати, бе отправен призив към Църквата да стане „съюзник на базисните социални движения, смирено да се вслуша в светогледа на Амазония, да разбере различния смисъл на местните култури и ритуални символи, по отношение на западната традиция“.
По-добро познаване на "екологичните грехове"
Подчертана бе нуждата от такова устойчиво развитие, което е „социално справедливо и инклузивно и съчетава научното и традиционно познание, тъй като бъдещето на Амазония, жива и не музейна реалност, е в нашите ръце“. Също така и надеждата за „екологично обръщане, което да ни накара да разберем тежестта на греха срещу околната среда като грях срещу Бога, срещу ближния и бъдещите поколения“. В тази перспектива, бе направено предложение за задълбочаване и разпространяване на богословска литература, която включва заедно с традиционно известните грехове „екологичните грехове“.
Насърчаване на постоянното дяконство
В някои изказвания бе поставен акцент за формирането на амазонски мисионери, миряни и богопосветени. Изтъкната бе нуждата в апостолата да бъдат включени повече представители на коренните народи, като се започне с насърчаването на постоянното дяконство и се валоризира мирското служение, разбирано като „автентично проявление на Светия Дух“. Също така и призив за по-голямо участие на жените в живота на Църквата.
Свещеническото призвание
В много от изказванията на делегатите бе засегната темата за критериите за свещеническото служение. Отправен бе призив за молитва за звания и за молитви Амазония да се превърне в голямо духовно светилище от което да се издигне молитвата към „Господаря на жетвата“да изпрати нови работници на Евангелието. Посочен бе проблема за недостатъчния брой на свещеници, който не е само проблем за Амазония, а и за целия католически свят. Оттук и призивът за „сериозен изпит на съвестта относно това как се живее днес свещеническото призвание. Общо е убеждението, че липсата на святост е пречка за евангелското свидетелство: „църковните пастири невинаги носят уханието на Христос и в крайна сметка отдалечават овцете, които са призвани да водят“.
Уханието на светостта и младите хора
Беше изтъкнат и блестящият пример на мъчениците от Амазония, като този на двама Божии раби, убити в Мато Гросо: салезианския свещеник Рудолф Лункенбейн и мирянина Симао Кристино Коге Кудугоду. Тоест, екологично обръщане, което е предшествано от обръщане към светостта. Това има огромна привлекателна сила особено сред младите хора, за които е необходима „обновена, по-динамична и внимателна пастирска грижа“. За това могат да допринесат много медиите, които да отделят пространство и внимание на многобройните свидетелства на добри свещеници, а не само на скандали, които за съжаление заемат толкова много страници във вестниците и медийно пространство. Също така светлите примери на много млади католици, вместо да се говори за насилие, наркотици, проституция, безработица и екзистенциална празнота, които заплашват нови поколения.
Бе повдигнат и въпроса за имиграцията, която в Амазония има множество лица, но която винаги изисква координирани църковни действия, основани на приемане, защита и интеграция.
Коментар на Последните дни
"...надеждата за „екологично обръщане, което да ни накара да разберем тежестта на греха срещу околната среда като грях срещу Бога, срещу ближния и бъдещите поколения“.
Питали ли сте се как ще се стигне до обвинението срещу верните Божии деца, което ще доведе до тяхното поставяне извън закона, гонението им и издаването на смъртен указ? Ако разсъжденията не са могли да ви дадат представа, сега казаното в Амазония "открехва" вратата за разбиране начина, по който истинските вярващи ще станат виновници пред очите на целия свят. Едва ли някой е предполагал, че ще бъдат измислени "екологични" грехове и те ще бъдат приравнени на десетте заповеди! Т.е., ако те обвинят в лошо отношение към природата, все едно си обвинен в убийство. Нещо повече: в грях срещу Бога, в бунт срещу Неговата собственост и едва ли не в посягане срещу личността Му! В миналото за богохулство и посягане на Божия собственост виновните обикновено били лишавани от живот с най-жестоки средства и начини. Днес също има страни, в които се прилага смъртно наказание за подобни "деяния". Но едва ли мнозина са очаквали това да се случи в държави с предимно християнско население и колко по-малко в целия свят през ... 21 век! Неочаквано измислените "екологични грехове", на които се приписа равностойност с богохулството и убийството на хора е показателно накъде отиват нещата и кой е подбудителят да тяхната поява. Днес, с изключение на адвентистите, почти никой не вярва, че Сатана чрез инструментите си е подготвил Неделен закон и който не иска да го приеме и всяка неделя да присъства на литургия и да взема евхаристия, рискува първоначално жестоки икономически санкции, а накрая, ако не се върне "в правия път", скоропостижно разделяне с живота. А и голяма част от членовете на ЦАСД са доведени до положението да вярват, че засега всичко е спокойно и в близко бъдеще няма да има сериозни действия по отношение задължителната неделна почивка. Но от новината горе се вижда, че не само всичко е подготвено за гоненията, но дори законът, на базата на който ще могат да предяват искане за преследване и смъртна присъда е вече на прага! Ако приравняването на "екологичните" грехове с нарушаването на Декалога днес е изявено в Амазония, едва ли ще мине много време то да бъде прието от всички деноминации и религии, при положение, че всички, включително и в много Адвентни църкви вече се говори за съгласие с папското разбиране за климатичните промени! Да бъдеш на едно мнение с Католическата църква е равностойно на това да си съгласен с което и да е учение на падналия херувим, още повече, че зад енцикликата Laudato Si се крие идеята за Неделен закон.
Сега става ли ясно, че възприемането на греха срещу околната среда (който изведнъж дойде от нищото) като грях срещу Бога, ближния и бъдещите поколения не е просто някаква фикс идея, а една от последните стъпки преди гоненията на всички, които искат да са верни на Бога и нямат намерение да освещават неделята, за да се спре с климатичните промени!
Въпросът е: Готови ли сме за този момент или ще продължаваме да се люлеем в блаженото състояние на "Мир и безопасност!", както проповядват от амвоните?
Николай Георгиев
RSS Feed
