
Към „масовите“ бежанци в Бангладеш, идващи от щата Ракхайн в Западен Мианмар, бе отправена мисълта на папа Франциск в първото му официално слово, произнесено в столицата Дака, по време на срещата с властите, дипломатическия корпус и гражданското общество на Бангладеш. Франциск не скри „сериозността“ на това положение и апелира за „ефикасни“ международни мерки. В земята, която малко преди това президентът на страната Абдул Хамид бе нарекъл „религиозна хармония, мир и човечност, дори и в трудните моменти“, Негово Светейшество припомни, че това население е намерило временен подслон и стоки от първа необходимост, с „немалките усилия“ на държавата. Действие, извършено „пред очите на цял свят“.
„Никой от нас не може да не съзнава сериозността на положението, на високата цена на човешкото страдание и на несигурните условия на живот на многобройни наши братя и сестри, повечето от които са жени и деца, струпани в бежанските лагери. Необходимо е международната общност да предприеме ефикасни мерки по отношение на тази тежка криза, не само като се работи за разрешаването на политическите въпроси, довели до масовото бягство на хора, но също и предоставяйки незабавна материална помощ на Бангладеш за фактическите усилия на страната да отговори на спешните нужди на хората“.
„Само чрез искрения диалог и зачитането на легитимните различия, даден народ може да помири разделенията, да превъзмогне едностранчивите решения и да признае различните гледни точки. Тъй като истинският диалог гледа към бъдещето, изгражда единство в услуга на общото благо и е внимателен към нуждите на всички граждани, особено бедните, изоставените и безгласните“.
Франциск изтъкна предстоящата му среща в Рамна с междурелигиозните и икуменически представители, в „атмосфера на взаимно уважение и „нарастващ икуменически диалог“, като насърчи духовните ценности, които са „сигурна основа за мирно и справедливо общество“:
„В свят, в който религията често и скандално е зле използвана, за да раздухва разделения, това свидетелство на нейната сила на помирение и обединение е повече от необходимо. То бе проявено твърде красноречиво в общата реакция на възмущение, последвала бруталната терористична атака, извършена миналата година в Дака и в ясното послание, изпратено от религиозните власти в държавата, според което пресвятото име на Бог никога не може да бъде използвано, за да оправдае омразата и насилието срещу други човешки същество, наши ближни“.
За малобройните католици в Бангладеш и тяхната конструктивна роля, папата посочи:
„Църквата цени свободата, от която се ползва цялата нация, за изповядване на собствената вяра и за реализиране на милосърдната дейност, сред която е и предоставяне на младите – бъдещето на обществото – на качествено възпитание и здрави етически и хуманни ценности“. Папата пожела „съгласно духа на националната конституция“, местната католическа общност да продължава да се радва на „свободата да предоставя дейността си за общото благо“.
Коментар на Последните дни
Въздействието на Франциск върху политици, религиозни дейци и обикновени хора е колосално. Неговата дейност все повече излиза извън рамките на обикновените религиозни ангажименти и обхваща теми, засягащи ежедневието на всеки човек. Берголио говори за всичко, което притеснява отрудените, потиснатите, преследваните, затворените, насилваните и накрая свързва всичко в един възел, наречен "икуменизъм". Внушението е много силно и всеки, който не познава Библията и девиза на йезуитите "Целта оправдава средствата" ще се хване на въдицата на понтифекса. Където отиде, почти винаги споменава местен герой, на когото държи населението на страната, както в случая и по този начин ласкае населението. Така постъпи и в Бангладеш, като посочи първия държавен глава Шейх Муджибур Рахман и изтъкна неговите идеали. Но най-впечатляващ момент от тях беше твърдението, че Рахман мечтаеше "за мир и безопасност"! Това никак не беше самоцелно, защото
„В свят, в който религията често и скандално е зле използвана, за да раздухва разделения, това свидетелство на нейната сила на помирение и обединение е повече от необходимо."
Обединение между всички, независимо кой в какво вярва и на кого се покланя! Обединение, което Библията определя с едно име - Вавилон!
Николай Георгиев