Снимка: .wikimedia.org Theguardian.com пише:
Съединените щати винаги са били световният водач в кибервойната, като са хаквали почти всеки без всякакви противодействия. И в продължение на години американските разузнавателни представители и частни предприемачи са експлоатирали хакове, за да защитят милиарди в киберпрограми за сигурност: всичко, от което се нуждаете, е враг и те ще ви продадат лекарството...
Съединените щати винаги са били световният водач в кибервойната, като са хаквали почти всеки без всякакви противодействия. И в продължение на години американските разузнавателни представители и частни предприемачи са експлоатирали хакове, за да защитят милиарди в киберпрограми за сигурност: всичко, от което се нуждаете, е враг и те ще ви продадат лекарството...
Тази позната формула се разиграва отново със скорошния хак на „Сони”. Предполага се, че ще бъдем шокирани от това, че тези „кибертерористи” – според информацията са от Северна Корея – биха нападнали жизненоважната ни инфраструктура и е ясно, че е в ход бързо възмездие. Но въпреки алокалиптичната шумотевица, хакерската атака към „Сони” не беше фундаментално различна от всеки друг високопрофилен пробив през последните години: беше открадната лична информация, неудобни лични имейли бяха публикувани и глупава политическа реторика и заплахи бяха качени в сайта Pastebin. По много начини е подобна на анонимна операция, с изключение на това, че този път ФБР обвини Северна Корея. Това обвинение беше основано на предполагаем съдебен анализ, който не са показали публично, след като отказаха да участват в общи искания...
Това обаче е идеалният претекст за Съединените щати да започнат своя собствена хакерска операция (не че някога преди това са се нуждаели от оправдание).
Властите още веднъж включват алармата за кибертероризъм, като насърчават публично разглеждане на въпроса „Свободната реч V.S. Северна Корея” поради това, че нападателите уж са били ядосани от „Интервюто”, комедия за план ЦРУ да убие Ким Йонг Юн (за когото се твърди, че от „Сони” са консултирали с Държавния департамент и дясната корпорация RAND, за да представят)...
Когато мисля за свободата на речта не оплаквам мултимилиардна технолодична и медийна империя, която инсценира оттеглянето на филмите си от театрите, за да си набави реклама за рекордна онлайн публикация седмица по-късно... Мисля за измъчването на новинари и журналисти... и други протестиращи, изгонени от Occupy Wall Street и за онези, които продължават да бъдат бити и арестувани в протести против полицейската жестокост. За търсенето на истината, изразяването на несъгласието ни и изискването на справедливост ние сме криминализирани и към нас се отнасят като към терористи.
Внасянето на заплахата от „тероризъм” е най-големият фокуснически механизъм, използван да се откаже на гражданите както справедливо съдебно производство, така и свобода на речта в 21-ви век. Законодателите използват тази дума, за да извикват в съзнанието картини от 11 септември или Пърл Харбър и да намесват обществения страх в оправдаването на своята мрежа за масов надзор – наглеждайки всяка и всички комуникации, всяка интернет транзакция. Главните цели на тези злоупотреби са били мюсюлманите и имигрантите, но скалъпените федерални обвинения за тероризъм са впримчили активисти като Кливлънд Файв и множество борци за свобода на земята и животните. Сега най-скорошният враг е „кибертероризмът”: правителствата настояват, че критичната ни инфраструктура е под атака и се нуждаем от драконовски нови мерки, за да защитим своята „национална сигурност”...
Сензационни холивудски филми като „Живей свободно, умри трудно” и новият „Черната шапка” пропагандират това фалшиво описание с нелепи и неприложими хакерски атаки върху ядрени съоражения и енергийната мрежа. Никакви подобни атаки не са се случвали някога...
И точно това представлява „кибертероризмът”: установяване на претексти за действаща нападателна хакерска операция. „...Докато прилагаме тези отговори, някои ще бъдат видими, други – не”, каза говорител от Държавния департамент, когато Северна Корея беше ударена с последователни хакерски атаки, затварящи интернета им, докато бъдат наложени повече икономически санкции (чрез които жителите на Северна Корея страдат ежедневно). Освен всички обвинения срещу Северна Корея и Китай, няма съмнение, че Съединените щати винаги са били световният лидер в кибервойната. Сред разкритията на Сноуден имаше доказателства за американско-израелските STUXNET, FLAME и DuQu вируси, които са заразили стотици хиляди компютри в десетки страни. Хаквали са корпорации като бразилската Petrobas, новинарски агенции като Al Jazeera, DDOS’d анонимни чат сървъри и дори са прослушвали личните мобилни телефони на световни лидери. Безпрецедентните ни усилия да осигурим надмощие във военен стил над интернет принуждава другите държави да развиват собствени хакерски единици, което води до надпревара за дигитални оръжия, като нарушава безопасността на всички нас...
Възможен е друг вид кибервойна: не такава между нации-държави, а между хората и техните правителства. Естественото състояние на интернет е анархия и всякакви опити да се милитаризира или корпоратизира той, ще бъдат овладяни, изложени и отведени извън мрежата така или иначе...
/Със съкращения/
Това обаче е идеалният претекст за Съединените щати да започнат своя собствена хакерска операция (не че някога преди това са се нуждаели от оправдание).
Властите още веднъж включват алармата за кибертероризъм, като насърчават публично разглеждане на въпроса „Свободната реч V.S. Северна Корея” поради това, че нападателите уж са били ядосани от „Интервюто”, комедия за план ЦРУ да убие Ким Йонг Юн (за когото се твърди, че от „Сони” са консултирали с Държавния департамент и дясната корпорация RAND, за да представят)...
Когато мисля за свободата на речта не оплаквам мултимилиардна технолодична и медийна империя, която инсценира оттеглянето на филмите си от театрите, за да си набави реклама за рекордна онлайн публикация седмица по-късно... Мисля за измъчването на новинари и журналисти... и други протестиращи, изгонени от Occupy Wall Street и за онези, които продължават да бъдат бити и арестувани в протести против полицейската жестокост. За търсенето на истината, изразяването на несъгласието ни и изискването на справедливост ние сме криминализирани и към нас се отнасят като към терористи.
Внасянето на заплахата от „тероризъм” е най-големият фокуснически механизъм, използван да се откаже на гражданите както справедливо съдебно производство, така и свобода на речта в 21-ви век. Законодателите използват тази дума, за да извикват в съзнанието картини от 11 септември или Пърл Харбър и да намесват обществения страх в оправдаването на своята мрежа за масов надзор – наглеждайки всяка и всички комуникации, всяка интернет транзакция. Главните цели на тези злоупотреби са били мюсюлманите и имигрантите, но скалъпените федерални обвинения за тероризъм са впримчили активисти като Кливлънд Файв и множество борци за свобода на земята и животните. Сега най-скорошният враг е „кибертероризмът”: правителствата настояват, че критичната ни инфраструктура е под атака и се нуждаем от драконовски нови мерки, за да защитим своята „национална сигурност”...
Сензационни холивудски филми като „Живей свободно, умри трудно” и новият „Черната шапка” пропагандират това фалшиво описание с нелепи и неприложими хакерски атаки върху ядрени съоражения и енергийната мрежа. Никакви подобни атаки не са се случвали някога...
И точно това представлява „кибертероризмът”: установяване на претексти за действаща нападателна хакерска операция. „...Докато прилагаме тези отговори, някои ще бъдат видими, други – не”, каза говорител от Държавния департамент, когато Северна Корея беше ударена с последователни хакерски атаки, затварящи интернета им, докато бъдат наложени повече икономически санкции (чрез които жителите на Северна Корея страдат ежедневно). Освен всички обвинения срещу Северна Корея и Китай, няма съмнение, че Съединените щати винаги са били световният лидер в кибервойната. Сред разкритията на Сноуден имаше доказателства за американско-израелските STUXNET, FLAME и DuQu вируси, които са заразили стотици хиляди компютри в десетки страни. Хаквали са корпорации като бразилската Petrobas, новинарски агенции като Al Jazeera, DDOS’d анонимни чат сървъри и дори са прослушвали личните мобилни телефони на световни лидери. Безпрецедентните ни усилия да осигурим надмощие във военен стил над интернет принуждава другите държави да развиват собствени хакерски единици, което води до надпревара за дигитални оръжия, като нарушава безопасността на всички нас...
Възможен е друг вид кибервойна: не такава между нации-държави, а между хората и техните правителства. Естественото състояние на интернет е анархия и всякакви опити да се милитаризира или корпоратизира той, ще бъдат овладяни, изложени и отведени извън мрежата така или иначе...
/Със съкращения/
Коментар на Последните дни:
Едва ли е трудно да се види приликата между извършваното от САЩ и пророкуваното в Откровение:
Откровение 13:11 И видех друг звер който възлезваше от земята, и имаше два рога подобни на агнешки, и говореше като змей.
Навлизаме във времето, когато САЩ ще постигнат това световно господство, при което няма да има пречка за тях да накарат света да се поклони на първия звяр:
Откровение 13:12 И действуваше със всичката си власт на първия звер пред него, и стори щото земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звер, на когото смъртоносната рана бе оздравела.
След няколко месеца Франциск ще говори пред Конгреса. Какво ще последва от това може само да се предполага. Но един коментар, който е под материала, гласи:
"На Папата не трябва да бъде позволявано да прави обръщение пред американския Конгрес. Ако той направи това, на всички църковни лидери трябва да бъде позволено да правят обръщения пред Конгреса: Методисти, Баптисти, Адвентисти от седмия ден, евреи, Мормони и др."
Но такова разрешение едва ли ще бъде дадено, защото Сатана не иска да се чуе истината. Макар че ще дойде време, когато навсякъде верните ще свидетелстват:
Марко 13:9 А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тем.
RSS Feed
