monitor.bg пише:
Хиляди вярващи ще отидат в Катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив в неделя вечерта. Причината е, че в чест на предстоящия празник на митрополитския храм „Св. Марина”, от Москва пристигат частица от ризата и покрова на Божията майка. Освен тях от Света гора – Атон ще дойде и копие на чудотворната икона на Св. Богородица - „Всецарица”.
Светините идват в пловдивската митрополия по покана на владиката на епархията дядо Николай. Това се случва и с благословението на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. На 16 юли в 18 часа ковчежето с частиците от покрова и ризата на Св. Богородица от храма на Руския православен университет „св. Йоан Богослов“ ще бъдат донесени в катедралния храм от игумен Петър Еремеев, наместник на Високо-петровския мъжки манастир в Москва и ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богослав”.
Хиляди вярващи ще отидат в Катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив в неделя вечерта. Причината е, че в чест на предстоящия празник на митрополитския храм „Св. Марина”, от Москва пристигат частица от ризата и покрова на Божията майка. Освен тях от Света гора – Атон ще дойде и копие на чудотворната икона на Св. Богородица - „Всецарица”.
Светините идват в пловдивската митрополия по покана на владиката на епархията дядо Николай. Това се случва и с благословението на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. На 16 юли в 18 часа ковчежето с частиците от покрова и ризата на Св. Богородица от храма на Руския православен университет „св. Йоан Богослов“ ще бъдат донесени в катедралния храм от игумен Петър Еремеев, наместник на Високо-петровския мъжки манастир в Москва и ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богослав”.
Също така от Света Гора – Атон ще бъде донесено и подарено на Пловдивската митрополия копие на чудотворната икона на Св. Богородица - „Всецарица”, след което в литийно шествие светините ще бъдат пренесени, до Митрополитския храм „Света Марина”, където ще бъдат поставени за поклонение на вярващия народ. От 18.30 ч. ще започне празничната архиерейска вечерня. На следващия ден, когато се чества паметта на света великомъченица Марина, в митрополитската черква дядо Николай ще възглави светата литургия по повод празника. В празничното богослужение ще участват и членове на светия синод на БПЦ, епископи и свещеници. На всеки богомолец ще се дава за благословение икона с образа на св. Богородица и памук, осветени на светините, и ще бъде помазван с елей за здраве и благословение.
Частиците от покрова и ризата на Пресвета Богородица се пазят в храма на Руския православен университет от 2012 г. Пренасянето им в църквата „Св. ап. и ев. Йоан Богослов“ под Вяз ознаменува възраждането на богослужебния живот в храма след 85-годишен период на разорение. В наши дни храмът е не само духовен център на Православния университет, но и място за поклонничество за православните московчани. Заедно с частиците от ризата и покрова на Св. Богородица с благословението на Негово Светейшество там се пази мощехранителница с частица от главата на св. великомъченик Георги, а също и частици от мощите на светите Петър и Феврония, покровителите на семейството. Иконата на Света Богородица „Всецарица“ датира от ХVII век и се намира на левия проскинитарий до североизточната колона на съборния храм в манастира “Ватопед”- на Света Гора, Атон.
Според разкази на монаси се случило чудо, когато младеж се поклонил пред иконата. От нея със силен шум излязла несътворена светлина под формата на слънчев диск, който ударил младежа в гърдите и го хвърлил на земята. Щом се съвзел, младежът изповядал със сълзи, че е живял далеч от Бога и е бил отдаден на занимания с магия. Така чудотворната намеса на Пресвета Богородица помогнала на младежа да се опомни и поправи, разказват монасите. Иконата има също и способността, и благодатта да лекува страшните злокачествени заболявания. Известни са нелечими случаи на злокачествени заболявания, които са излекувани в наши дни след прочитане на Молебен канон на Пресвета Богородица пред тази чудотворна Богородична икона “Всецарица”, която наричат още „погубителка на раковата язва” и „тайната сладост на жестоко страдащите”.
Частиците от покрова и ризата на Пресвета Богородица се пазят в храма на Руския православен университет от 2012 г. Пренасянето им в църквата „Св. ап. и ев. Йоан Богослов“ под Вяз ознаменува възраждането на богослужебния живот в храма след 85-годишен период на разорение. В наши дни храмът е не само духовен център на Православния университет, но и място за поклонничество за православните московчани. Заедно с частиците от ризата и покрова на Св. Богородица с благословението на Негово Светейшество там се пази мощехранителница с частица от главата на св. великомъченик Георги, а също и частици от мощите на светите Петър и Феврония, покровителите на семейството. Иконата на Света Богородица „Всецарица“ датира от ХVII век и се намира на левия проскинитарий до североизточната колона на съборния храм в манастира “Ватопед”- на Света Гора, Атон.
Според разкази на монаси се случило чудо, когато младеж се поклонил пред иконата. От нея със силен шум излязла несътворена светлина под формата на слънчев диск, който ударил младежа в гърдите и го хвърлил на земята. Щом се съвзел, младежът изповядал със сълзи, че е живял далеч от Бога и е бил отдаден на занимания с магия. Така чудотворната намеса на Пресвета Богородица помогнала на младежа да се опомни и поправи, разказват монасите. Иконата има също и способността, и благодатта да лекува страшните злокачествени заболявания. Известни са нелечими случаи на злокачествени заболявания, които са излекувани в наши дни след прочитане на Молебен канон на Пресвета Богородица пред тази чудотворна Богородична икона “Всецарица”, която наричат още „погубителка на раковата язва” и „тайната сладост на жестоко страдащите”.
Коментар на Последните дни
Незнанието за състоянието на починалите и непознаването на Божиите заповеди са до голяма степен причина огромен брой хора при възникване на проблеми или болести да търсят помощта на идоли и починали хора. Но под този материал е добавен текст, който кара дори хората, стоящи далече от пророчествата да се запитат: "Връща и се Средновековието"?
Незнанието за състоянието на починалите и непознаването на Божиите заповеди са до голяма степен причина огромен брой хора при възникване на проблеми или болести да търсят помощта на идоли и починали хора. Но под този материал е добавен текст, който кара дори хората, стоящи далече от пророчествата да се запитат: "Връща и се Средновековието"?
Какво означава това "Авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически"?
Разбираемо е да не се допускат нецензурни изказвания, призиви към насилие или съдържат клевети. Но когато става дума за насаждане омраза човек трябва да се замисли. Какво означава да се насажда такава? Това е много обширно и може да се изтълкува по различни начини. На читателя се внушава, че омразата е несъгласие с поклонението пред икони и всеки, който говори против него или протестира против почитането на мощи изпитва неистова злоба към православните вярващи. Такова разбиране е небиблейско. Но решението на Европейския съд дава възможност за преследване на хора, изискващи спазването на Божиите заповеди. Все по-явна става подготовката за времето, когато всичко наредено от Бога ще бъде обявено за нищожно и всякакви човешки наредби ще бъдат задължителни. Най-очевидните примери са еднополовият брак и осиновяването на деца от хомосексуалисти и лесбийки, както и осъждането на хора, фирми и църкви, отказали да изпълнят поръчка или бракосъчетание на подобни "семейства".
Съвсем скоро истината в която и да е област, а най-вече в религията, ще бъде обект на истинско преследване и всеки, застанал на страната на Бога, ще усети на собствен гръб какво означава да се страда за Исус:
"Когато Сатана обвинява Божия народ в грехове, Господ му позволява да изпита до краен предел доверието им в Бога, вярата и издръжливостта им. Погледнат ли на миналото, надеждите им потъват, защото в целия си живот откриват съвсем малко добро. Те напълно съзнават своята слабост и недостойнство. Сатана се стреми да ги ужаси с мисълта, че техните случаи са безнадеждни, че петното на безчестието им не може да бъде измито никога. Надява се да унищожи вярата им, за да отстъпят пред изкушенията му и да се откажат от верността си към Бога.
Божият народ ще бъде заобиколен от врагове, които ще искат унищожението му. И все пак агонията, дето ще изживее, няма да бъде страх от преследване заради истината. Божиите деца ще се страхуват от вероятността да не са се разкаяли за всеки грях и да не би поради някоя своя грешка да не се осъществи по отношение на тях обещанието на Спасителя: “…Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена…” (Откр. 3:10). Ако можеха да имат уверението, че са простени, не биха трепнали нито пред мъчения, нито пред смърт. Но ако се окажеха недостойни и загубеха живота си поради слабости в характера, тогава щеше да бъде накърнено Божието свято име.
От всички страни чуват за предателски заговори и са свидетели на активността на съпротивата; душата им силно желае да се прикрият отстъпничеството и нечестието на безбожните. Но докато молят Бога да възпре делото на съпротивата, все по-остро се упрекват, че силата им да се противопоставят и да отблъскват мощната вълна на злото се изчерпва катастрофално. Разбират, че ако винаги дотогава се бяха отдавали напълно в служба на Христос, преминавайки от сила в сила, Сатана щеше да има по-малка мощ над тях.
Божиите избраници измъчват душите си пред Господа, като посочват, че са се разкаяли за многото си грехове в миналото и се осланят на обещанието на Спасителя: “…нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да! Нека се примири с Мене” (Исая 27:5). Тяхната вяра не се разколебава, когато не се отговаря моментално на молитвите им. Макар че се намират в най-силно безпокойство, ужас и страдание, продължават да се молят. Хващат се за Божията сила, както Яков се бе хванал за ангела, и душата им говори: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш!” (Елън Уайт - Великата борба - 39. “Време на скръб”)
Николай Георгиев
Разбираемо е да не се допускат нецензурни изказвания, призиви към насилие или съдържат клевети. Но когато става дума за насаждане омраза човек трябва да се замисли. Какво означава да се насажда такава? Това е много обширно и може да се изтълкува по различни начини. На читателя се внушава, че омразата е несъгласие с поклонението пред икони и всеки, който говори против него или протестира против почитането на мощи изпитва неистова злоба към православните вярващи. Такова разбиране е небиблейско. Но решението на Европейския съд дава възможност за преследване на хора, изискващи спазването на Божиите заповеди. Все по-явна става подготовката за времето, когато всичко наредено от Бога ще бъде обявено за нищожно и всякакви човешки наредби ще бъдат задължителни. Най-очевидните примери са еднополовият брак и осиновяването на деца от хомосексуалисти и лесбийки, както и осъждането на хора, фирми и църкви, отказали да изпълнят поръчка или бракосъчетание на подобни "семейства".
Съвсем скоро истината в която и да е област, а най-вече в религията, ще бъде обект на истинско преследване и всеки, застанал на страната на Бога, ще усети на собствен гръб какво означава да се страда за Исус:
"Когато Сатана обвинява Божия народ в грехове, Господ му позволява да изпита до краен предел доверието им в Бога, вярата и издръжливостта им. Погледнат ли на миналото, надеждите им потъват, защото в целия си живот откриват съвсем малко добро. Те напълно съзнават своята слабост и недостойнство. Сатана се стреми да ги ужаси с мисълта, че техните случаи са безнадеждни, че петното на безчестието им не може да бъде измито никога. Надява се да унищожи вярата им, за да отстъпят пред изкушенията му и да се откажат от верността си към Бога.
Божият народ ще бъде заобиколен от врагове, които ще искат унищожението му. И все пак агонията, дето ще изживее, няма да бъде страх от преследване заради истината. Божиите деца ще се страхуват от вероятността да не са се разкаяли за всеки грях и да не би поради някоя своя грешка да не се осъществи по отношение на тях обещанието на Спасителя: “…Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена…” (Откр. 3:10). Ако можеха да имат уверението, че са простени, не биха трепнали нито пред мъчения, нито пред смърт. Но ако се окажеха недостойни и загубеха живота си поради слабости в характера, тогава щеше да бъде накърнено Божието свято име.
От всички страни чуват за предателски заговори и са свидетели на активността на съпротивата; душата им силно желае да се прикрият отстъпничеството и нечестието на безбожните. Но докато молят Бога да възпре делото на съпротивата, все по-остро се упрекват, че силата им да се противопоставят и да отблъскват мощната вълна на злото се изчерпва катастрофално. Разбират, че ако винаги дотогава се бяха отдавали напълно в служба на Христос, преминавайки от сила в сила, Сатана щеше да има по-малка мощ над тях.
Божиите избраници измъчват душите си пред Господа, като посочват, че са се разкаяли за многото си грехове в миналото и се осланят на обещанието на Спасителя: “…нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да! Нека се примири с Мене” (Исая 27:5). Тяхната вяра не се разколебава, когато не се отговаря моментално на молитвите им. Макар че се намират в най-силно безпокойство, ужас и страдание, продължават да се молят. Хващат се за Божията сила, както Яков се бе хванал за ангела, и душата им говори: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш!” (Елън Уайт - Великата борба - 39. “Време на скръб”)
Николай Георгиев
RSS Feed
