сн. Радио Ватикана bg.radiovaticana.va пише:
„За разбирателството и нарастването в любовта и истината е необходимо да се спрем, да се приемем и изслушаме. По този начин започваме да живеем единението“. „В мярката с която се приближаваме смирено към Господ Исус Христос, с такава мярка се приближаваме и между нас". Това каза Папа Франциск на церемонията по закриването на Молитвената осмодневница за християнското единение, която проведе в базиликата Св.Павел извън градските стени.
Сред присъстващите бяха митрополит Генадиос Зеврос, представител на Вселенската патриаршия, Дейвид Моксън, личен представител в Рим на Кентърбърийския архиепископ, кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, както и представители на присъстващите Църкви и църковни общности в Рим. Също така членове на Смесената комисия за богословски диалог между Католическата и Източните православни църкви и студенти от Икуменическия институт в Бозе, Швейцария.
„За разбирателството и нарастването в любовта и истината е необходимо да се спрем, да се приемем и изслушаме. По този начин започваме да живеем единението“. „В мярката с която се приближаваме смирено към Господ Исус Христос, с такава мярка се приближаваме и между нас". Това каза Папа Франциск на церемонията по закриването на Молитвената осмодневница за християнското единение, която проведе в базиликата Св.Павел извън градските стени.
Сред присъстващите бяха митрополит Генадиос Зеврос, представител на Вселенската патриаршия, Дейвид Моксън, личен представител в Рим на Кентърбърийския архиепископ, кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, както и представители на присъстващите Църкви и църковни общности в Рим. Също така членове на Смесената комисия за богословски диалог между Католическата и Източните православни църкви и студенти от Икуменическия институт в Бозе, Швейцария.
Папата се спря на темата на Молитвената седмица, вдъхновена от библейския епизод на срещата между Исус и Самарянката (Йоан, 4,7), който съдържа особености, които не само звучат актуално, а са необходими за християнското единение. Исус е пример, който може да насърчи срещата с другия, посочи Папата: „среща се с еретици и схизматици“, „уважава другия“, „събаряйки стените на разделението“:
„Много противоречия, наследени от миналото, могат да бъдат преодолени, ако се оставят настрана полемичното отношение или апологетиката, търсейки заедно в дълбочина онова което ни обединява – призива да участваме в тайната на любовта на Отца, откровена ни от Сина, чрез Светия Дух“.
За Папа Бергольо, „християнското единение няма да бъде плод на рафинирани теоретични дискусии в които всеки ще се опита да убеди другия в основанието на собственото мнение. „Трябва да признаем, че за да достигнем до дълбочината на Божията тайна имаме нужда едни от други, да се срещнем и съпоставим, водени от Светия Дух, който хармонизира различията и преодолява конфликтите“. "Християнското единение означава да вървим заедно".
Постепенно, самарянката разбира, че Онзи, който и е поискал да пие може да утоли жаждата и, допълни Папата, защото Исус се представя като извор от който извира жива вода, която може да утоли завинаги нейната жажда (Йоан 4,13-14):
"Човешкото съществувание разкрива безгранични въжделения: търсенето на истината, жаждата за любов, справедливост и свобода – посочи Папа Франциск. Но те са задоволени само отчасти, тъй като дълбоко в своята същност човекът е тласкан към нещо "повече"; към един абсолют, който може да задоволи напълно неговата жажда". Този извор е Исус от който извира живата вода на Светия Дух, тоест Божията любов изляла се в нашите сърца чрез Светия Дух (Рим. 5,5) в деня на Кръщението".
По този начин ,обобщи Папата, "чрез Светия Дух ние ставаме само едно с Христос, деца в Сина, истински обожатели на Отца. Тази тайна на любовта е най-дълбокият довод за единението, което свързва всички християни и който е много по-голям от разделенията в историята. Поради това, в мярката с която се приближаваме смирено към Господ Исус Христос, с такава мярка се приближаваме и между нас".
Другият аспект от библейския епизод, валиден и днес е мисионерския: срещата с Исус превръща Самарянката в мисионерка. Получавайки най-големия дар от кладенеца с вода, тя отива в града, за да разкаже за срещата, подтиквана от желанието да го предаде. "Днес има много мъже и жени, уморени и жадни, които иска от нас, християните, да утолим жаждата им – посочи Папата. На тази молба не можем да не откликнем". На призива да бъдем евангелизатори, всички Църкви и църковни общности трябва да дадат ефикасен отговор, като се избегне "затварянето в собствената особеност и изключителност, или пък налагането на еднообразие, според човешките планове".
Към християнското единение приканва и "икуменизма на кръвта", каза Папата, посочвайки днешните мъченици за христовата вяра: "преследвани и убивани, защото са християни, независимо от традицията която изповядват". "Общите усилия за известяване на Евангелието помагат за преодоляване на всяка форма на прозелитизъм и опит за съревнование. Всички сме в служба на едно и също и единствено Евангелие", завърши Папата.
Накрая призова небесната помощ на Дева Мария и Апостол Павел , „чрез, дара на пълното християнско единение да заблести свещената тайна на единството на Църквата, като знак и средство за помирение на целия свят“.
„Много противоречия, наследени от миналото, могат да бъдат преодолени, ако се оставят настрана полемичното отношение или апологетиката, търсейки заедно в дълбочина онова което ни обединява – призива да участваме в тайната на любовта на Отца, откровена ни от Сина, чрез Светия Дух“.
За Папа Бергольо, „християнското единение няма да бъде плод на рафинирани теоретични дискусии в които всеки ще се опита да убеди другия в основанието на собственото мнение. „Трябва да признаем, че за да достигнем до дълбочината на Божията тайна имаме нужда едни от други, да се срещнем и съпоставим, водени от Светия Дух, който хармонизира различията и преодолява конфликтите“. "Християнското единение означава да вървим заедно".
Постепенно, самарянката разбира, че Онзи, който и е поискал да пие може да утоли жаждата и, допълни Папата, защото Исус се представя като извор от който извира жива вода, която може да утоли завинаги нейната жажда (Йоан 4,13-14):
"Човешкото съществувание разкрива безгранични въжделения: търсенето на истината, жаждата за любов, справедливост и свобода – посочи Папа Франциск. Но те са задоволени само отчасти, тъй като дълбоко в своята същност човекът е тласкан към нещо "повече"; към един абсолют, който може да задоволи напълно неговата жажда". Този извор е Исус от който извира живата вода на Светия Дух, тоест Божията любов изляла се в нашите сърца чрез Светия Дух (Рим. 5,5) в деня на Кръщението".
По този начин ,обобщи Папата, "чрез Светия Дух ние ставаме само едно с Христос, деца в Сина, истински обожатели на Отца. Тази тайна на любовта е най-дълбокият довод за единението, което свързва всички християни и който е много по-голям от разделенията в историята. Поради това, в мярката с която се приближаваме смирено към Господ Исус Христос, с такава мярка се приближаваме и между нас".
Другият аспект от библейския епизод, валиден и днес е мисионерския: срещата с Исус превръща Самарянката в мисионерка. Получавайки най-големия дар от кладенеца с вода, тя отива в града, за да разкаже за срещата, подтиквана от желанието да го предаде. "Днес има много мъже и жени, уморени и жадни, които иска от нас, християните, да утолим жаждата им – посочи Папата. На тази молба не можем да не откликнем". На призива да бъдем евангелизатори, всички Църкви и църковни общности трябва да дадат ефикасен отговор, като се избегне "затварянето в собствената особеност и изключителност, или пък налагането на еднообразие, според човешките планове".
Към християнското единение приканва и "икуменизма на кръвта", каза Папата, посочвайки днешните мъченици за христовата вяра: "преследвани и убивани, защото са християни, независимо от традицията която изповядват". "Общите усилия за известяване на Евангелието помагат за преодоляване на всяка форма на прозелитизъм и опит за съревнование. Всички сме в служба на едно и също и единствено Евангелие", завърши Папата.
Накрая призова небесната помощ на Дева Мария и Апостол Павел , „чрез, дара на пълното християнско единение да заблести свещената тайна на единството на Църквата, като знак и средство за помирение на целия свят“.
Коментар на Последните дни
Думите на Берголио са категорични: "Християнското единение означава да вървим заедно..., "... да търсим заедно в дълбочина онова което ни обединява – призива да участваме в тайната на любовта на Отца.
Т.е., няма значение кой в какво вярва, важното е да участваме в любовта на Отец. Той ни обича и ни дава право да правим каквото си искаме: можем да лъжем, да крадем, да прелюбодействаме, да убиваме, да се покланяме на каквото и когото ни хрумне, да пазим или да не пазим някой ден. Разбира се, не е добре да се съгрешава, но Бог прощава всичко - както се изказа тези дни Франциск. Затова да оставим тези подробности - доктриналните различия и заедно...да евангелизираме! По този начин се избягват редица неудобства и най-вече "Общите усилия за известяване на Евангелието помагат за преодоляване на всяка форма на прозелитизъм... Именно това е един от основните проблеми на Ватикана: ако няма прозелитизъм, никой няма да може да каже истината на "поданиците" на Католическата църква. Което не означава, че тя няма да говори на другите...
За да постигне това си намерение Франциск казва: Всички сме в служба на едно и също и единствено Евангелие".
Има нещо вярно, но не съвсем. Наистина евангелието е едно и също, но и дяволът го ползваше, за да убеди Христос да му се поклони! Сега папата твърди, че всички трябва да станат евангелизатори и светът ще бъде достигнат от благата вест. Но чия? Дали тази, която казва, че след смъртта хората отиват директно в Рая? Или пък другата, която включва в себе си чистилището?
И ако все още не разбираме какво точно Франциск иска да стигне до света, може да се обърнем към Дева Мария и апостол Павел, та да ни окажат "небесна" помощ и да ни разяснят католическите намерения... и Сатана веднага ще ни отговори!
А сега два въпроса за размисъл: Когато всички деноминации приемат забраната за прозелитизъм, как ще се проповядва Третата ангелска вест? И ако тогава не може да се проповядва, сега защо се пречи тя да се разпространява?
RSS Feed
