vaticannews.va пише:
Почивката не се състои в бягството към забавления и ваканции, а в благославянето на реалността. Неделята е ден за помирение със собствения живот. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на Божията заповед за освещаването на неделния ден.
Почивката не се състои в бягството към забавления и ваканции, а в благославянето на реалността. Неделята е ден за помирение със собствения живот. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на Божията заповед за освещаването на неделния ден.
Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана
Истинският мир не се състои в промяната на личната история, а в нейното приемане и валоризиране. Но мирът не се избира, не се налага, нито се намира случайно. Това изтъкна папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“, продължавайки своето размишление над Десетте Божи Заповеди, като се спря по-специално на заповедта за освещаването на почивния ден и на празниците. „Това изглежда една лесна за изпълнение заповед, но не е така, защото съществува една истинска и една лъжлива почивка“, изтъкна папата.
Индустрията на забавленията не е истинска почивка
„Днешното общество е жадно за развлечения и ваканции и индустрията на забавленията показва идеалния свят като един голям увеселителен парк, където всички са забавляват. Но пътуванията и круизите не изпълват настина сърцето. Освен това, образът-модел, който ни се предлага е този на един преуспял човек, който си позволява широки пространства на забавления и удоволствия. Но този манталитет води до едно своеобразно недоволство от един „упоен от забавления“ живот, който не е почивка, а бягство от реалността. Човекът никога не е почивал толкова, колкото днес, и въпреки това човекът никога не е изпитвал толкова празнота, колкото днес!“, възкликна папата.
Неделята е ден за помирение с живота
Божията заповед, която ни казва да освещаваме неделния ден, ни пояснява, че в действителност почивката е момент на възхвала, време да се погледне реалността и да се каже: „колко е хубав животът!“. На почивката, като бягство от реалността, Десетте Божи заповеди противопоставят почивката като „благославяне на реалността“, поясни папа Бергольо. Ето защо, за християните, сърцевината на почивния ден, неделя, е именно Евхаристията, която означава „благодарност“.
Неделята не е ден, за да се заличат останалите дни, а за да ги припомним, да ги благословим и да се помирим с живота. Колко много хора имат възможност да се забавляват, но не живеят в мир с живота. Неделята е ден за помирение с живота, казвайки: животът е безценен; не е лесен, понякога е болезнен, но е безценен“.
Мирът не се налага, а се избира
Светият отец подчерта, че „докато е много лесно да се огъне сърцето към нещастието, за да благославяш и да се радваш е необходимо едно зряло сърце, което да се отвори към доброто. В действителност доброто не се налага, а бива избирано, така както мирът, който се избира, не може да се наложи и не се намира случайно“, подчерта папата.
Затова е „необходимо да се помирим със собствената история, с фактите, които не се приемат, с трудните моменти от собствения живот. Ще ви попитам: дали всеки от вас се е помирил със собствената история? Това е въпрос, над който трябва да се замислим: дали съм се помирил с моята история? Истинският мир не се състои в промяната на собствената история, а в нейното приемане и валоризиране, такава каквато е“.
За пример папа Франциск посочи онези християни, които въпреки че са болни успяват да утешават другите с ведрина, която не се среща в търсещите удоволствия и хедонистите. „Животът става хубав, когато се започва да се мисли добре за собствената история, т.е. когато си прокрадва път дарът на едно съмнение: това, че всичко е благодат, и тази свята мисъл разрушава постепенно вътрешната стена на неудовлетвореността, давайки начало на истинската почивка. С една дума, когато се разбере, че онова което казва Псалмът е истина: „Само в Бог се успокоява душата ми“.
Истинският мир не се състои в промяната на личната история, а в нейното приемане и валоризиране. Но мирът не се избира, не се налага, нито се намира случайно. Това изтъкна папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“, продължавайки своето размишление над Десетте Божи Заповеди, като се спря по-специално на заповедта за освещаването на почивния ден и на празниците. „Това изглежда една лесна за изпълнение заповед, но не е така, защото съществува една истинска и една лъжлива почивка“, изтъкна папата.
Индустрията на забавленията не е истинска почивка
„Днешното общество е жадно за развлечения и ваканции и индустрията на забавленията показва идеалния свят като един голям увеселителен парк, където всички са забавляват. Но пътуванията и круизите не изпълват настина сърцето. Освен това, образът-модел, който ни се предлага е този на един преуспял човек, който си позволява широки пространства на забавления и удоволствия. Но този манталитет води до едно своеобразно недоволство от един „упоен от забавления“ живот, който не е почивка, а бягство от реалността. Човекът никога не е почивал толкова, колкото днес, и въпреки това човекът никога не е изпитвал толкова празнота, колкото днес!“, възкликна папата.
Неделята е ден за помирение с живота
Божията заповед, която ни казва да освещаваме неделния ден, ни пояснява, че в действителност почивката е момент на възхвала, време да се погледне реалността и да се каже: „колко е хубав животът!“. На почивката, като бягство от реалността, Десетте Божи заповеди противопоставят почивката като „благославяне на реалността“, поясни папа Бергольо. Ето защо, за християните, сърцевината на почивния ден, неделя, е именно Евхаристията, която означава „благодарност“.
Неделята не е ден, за да се заличат останалите дни, а за да ги припомним, да ги благословим и да се помирим с живота. Колко много хора имат възможност да се забавляват, но не живеят в мир с живота. Неделята е ден за помирение с живота, казвайки: животът е безценен; не е лесен, понякога е болезнен, но е безценен“.
Мирът не се налага, а се избира
Светият отец подчерта, че „докато е много лесно да се огъне сърцето към нещастието, за да благославяш и да се радваш е необходимо едно зряло сърце, което да се отвори към доброто. В действителност доброто не се налага, а бива избирано, така както мирът, който се избира, не може да се наложи и не се намира случайно“, подчерта папата.
Затова е „необходимо да се помирим със собствената история, с фактите, които не се приемат, с трудните моменти от собствения живот. Ще ви попитам: дали всеки от вас се е помирил със собствената история? Това е въпрос, над който трябва да се замислим: дали съм се помирил с моята история? Истинският мир не се състои в промяната на собствената история, а в нейното приемане и валоризиране, такава каквато е“.
За пример папа Франциск посочи онези християни, които въпреки че са болни успяват да утешават другите с ведрина, която не се среща в търсещите удоволствия и хедонистите. „Животът става хубав, когато се започва да се мисли добре за собствената история, т.е. когато си прокрадва път дарът на едно съмнение: това, че всичко е благодат, и тази свята мисъл разрушава постепенно вътрешната стена на неудовлетвореността, давайки начало на истинската почивка. С една дума, когато се разбере, че онова което казва Псалмът е истина: „Само в Бог се успокоява душата ми“.
Коментар на Последните дни
Изглежда дойде времето и Франциск да си каже думата по отношение Божиите заповеди. Предишните понтифекси го направиха по такъв начин, че направиха впечатление на всеки католик и особено на онези адвентисти, които отделяха специално внимание на изпълнение на пророчествата. Думите "Без неделята не можем да живеем" останаха в аналите на историята като ясен призив за приемане неделната почивка и след тях нещата се задвижиха доста сериозно. Библията ни казва, че няма нищо ново под слънцето и това, което е било, ще се случи отново. И наистина, сякаш изведнъж почти с изричане горните думи светът бързо се хвърли да приема еднополовите бракове, за да потвърди, че трябва да очакваме повторение на Ноевите дни, което щеше да е предвестник на последните събития.
Когато Бог създаде Адам и Ева и им посочи Своя идеал за съвместен живот, обявявайки ги за семейство, им поднесе подарък - почивката в седмия ден. На Сатана обаче това никак не му хареса и от времето на бунта си прави всичко възможно да обърне Божиите наредби на 180 градуса. Затова думите "Без неделята не можем да живеем" сякаш бяха сигнал, че еднополовите бракове трябва да заместят Божия идеал за семейство и така да се подготви почвата за следващата подмяна - неделна вместо съботна почивка.
Ето че дойде ред и Франциск да си каже тежката дума. Начинът, по който представи необходимостта от неделното богослужение внушава на хората, които не познават пророчествата, че Берголио е безкрайно загрижен за цялото човечество, защото само неделната почивка, като част от Божиите заповеди, давала на хората необходимия мир. Разбира се, той само спомена тези заповеди без да каже, че четвъртата се отнася до съботата, а не до неделята, но светът дотолкова е свикнал с тази промяна, че ще приеме изказването му като манна небесна! Сега почти всичко, необходимо за въвеждането на така очаквания Неделен закон е налице: тероризъм; необходимост от предпазни мерки срещу него; постоянни заплахи от тероризъм; закони против "речта на омраза"; еднополови бракове; икуменизъм; страх от световна война; финансови проблеми по целия свят и най-вече... отстъплението в Адвентната църква. Нищо друго не може да помогне така на Сатана да обедини света срещу Бога, както отпадането на Божия народ от истината и особено избора му на друг бог! Адвентистите дори не разбират, че с приетата доктрина за триединството всъщност изпълняват пророчеството, записано във 2 Солунци 2 гл:
2 Сол. 2:1. А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя,
2. да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.
3. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,
4. който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
Мнозина очакват този човек на греха да седне в Ерусалим, но там няма нищо, което да е интересно за Сатана и неговите служители. "Божият храм, това сте вие", каза апостолът. Т.е., духовно антихристът вече е направил необходимото, за да измами вярващите. Адвентистите решиха, че пионерите и Божията вестителка не са имали пълната светлина и решиха да си вкарат нов бог. Така Отец и Синът Му бяха изгонени от църквата и отстъплението стана факт. Такива "учения" като ЕРЦ и Духовно формиране са само част от него. Затова и отиването на Ганун Диоп и Тед Уилсън при папата, на икуменически събирания и при президента на ООН са вече нещо, с което църквата се гордее. А решението на ГК да стане корпорация само потвърди, че тя вече не е водена от Бога. Единственото, което остана да изпълни е да повтори това, което направиха преди 2000 години фарисеите и книжниците. След като не можаха да спрат истината с думи, закани и камъни, се обърнаха към римските власти. Сега всичко е на прага на повторението. И когато това стане факт, думите на Франциск, че неделята е истинската почивка, ще бъдат приети с радост, за да даде тя мир на тези, които решиха да заменят истинския Бог с лъжлив и да служат на творението, а не на Твореца.
Николай Георгиев
RSS Feed
