
24 часа пише:
Папа Франциск шокира висшите духовници във Ватикана, като вместо коледни пожелания им отправи критики с безпрецедентно суров език на традиционното им събиране.
Светият отец описа 15-те “болести”, които заплашват висшето духовенство и Курията - правителството на Римокатолическата църква, предадоха агенциите. Франциск говори при пълна тишина пред кардиналите в зала “Клементина” във Ватикана.
15-ТЕ БОЛЕСТИ НА ДУХА
1. Чувство за безсмъртност, недосегаемост или незаменимост
“Курия, която не се самокритикува, не се променя и не се стреми да се подобри, е едно болно тяло.”
2. Твърде много работа
“Това е болестта на тези, които като Марта в Евангелието губят себе си в работата, като не обръщат внимание на това, което е по-добро - да приседнат в краката на Исус.” Папата разказа как Исус призовал учениците си “да си починат малко”, тъй като пренебрегването на нужната почивка носи притеснение и стрес.
3. Духовно и умствено вкаменяване
“Опасно е да загубиш тази човешка чувствителност, която ти позволява да плачеш, когато другите плачат, и да празнуваш, когато всички около теб са радостни.”
4. Много планиране
“Да подготвяш добре нещата, наистина е необходимо, но не се поддавайте на изкушението да се опитвате да ограничавате или командвате свободата на Светия Дух. Тя е по-голяма и по-щедра от който и да е човешки план.”
5. Работа без координация - като оркестър, който произвежда само шум
“Това се получава, когато кракът казва на ръката: “Нямам нужда от теб”, или пък ръката казва на главата: “Аз командвам.”
6. Духовен алцхаймер
“Наблюдаваме го у хора, които са забравили срещата с Бог, у тези, които са изцяло зависими от тяхното “тук” и “сега”, от своите страсти, прищевки и мании. Намираме го у тези, които изграждат стени около себе си и стават роби на идолите, които са построили със собствените си ръце.”
7. Хвалбите
“Когато външният вид, цветът на дрехите или титлите стават главните цели в човешкия живот.”
8. Екзистенциална шизофрения
“Това е болестта на тези, които водят двойствен живот. Плодът на лицемерието, което е типично за посредствените. Това е прогресиращата духовна празнота, която нито една академична степен не може да запълни. Това е болестта, често спохождаща тези, които изоставят духовната служба и се ограничават само с бюрократична работа, като губят контакт с реалността и с хората.”
9. Терорът на клюките
“Това е болестта на страхливците, които, нямайки куража да говорят директно, говорят зад гърба на другите хора.”
10. Възхвала на началниците
“Това е болестта на тези, които се подмазват на по-висшестоящите, като се надяват по този начин да спечелят благоразположението им. Те са жертва на кариеризъм и опортюнизъм, отдават чест на хора, които са далеч от Бог.”
11. Безразличие към другите
“Когато заради ревност или коварство човек намира радост в това да гледа как другият пада, вместо да му помогне да се изправи и да го окуражи.”
12. Погребална физиономия
“В реалността театралната суровост и стерилният песимизъм често са симптоми на страх и несигурност. Апостолът трябва да бъде учтив, спокоен, ентусиазиран и щастлив и да излъчна радост където и да отиде.”
13. Да искаш все повече
“Това се получава, когато апостолът се опитва да запълни екзистенциална празнота в сърцето си, като трупа материални блага не защото има нужда от тях, а защото се чувства по-сигурен.”
14. “Тесен кръг”, който иска да е по-силен от цялото
“Тази болест винаги започва с добри намерения. С течение на времето обаче тя заробва членовете, като се превръща в рак, заплашващ хармонията на цялото тяло. Причинява много злини и скандали, особено сред по-младите ни братя.”
15. Търсене на изгода и перчене
“Това е болестта на тези, които ненаситно се опитват да умножат властта си . За да направят това, те са способни да клеветят, очернят и дискредитират другите дори във вестници и списания, като показват, че могат повече от останалите.”
Коментар на Последните дни
Това е може би най-невроятното "представяне" на Франциск! До този момент той се отличаваше от предишните папи по това, че слезе в низините и посети затворите, където изми нозете на някои затворници; че се срещна с болни, притежаващи отблъскващ външен вид следствие на различни заболявания; че се отказа от луксозния папамобил; че се отказа от охолния папски апартамент; че заяви, че гейовете и атеистите могат да бъдат спасени; че всички религии са истински; че кучетата имат място в рая и т.н Но последното му дело надминава всякакви познати и очаквани граници на поведение на понтифектса. Тези "болести", за които говори, са реални, но едва ли са нещо, изявявано от католическите лидери. Сега, с поведението си и упреците, отправени към кардиналите, Франциск ще стане още по-привлекателен за света: истински пастир, който не се притеснява да извади на бял свят истината за църковните водачи. С поведението си йезуитът премахва всякакви прегради пред себе си и е невъзможно да се разбере какво ново ще измисли в следващия миг, за да повиши и без това невероятно повишения си рейтинг на духовен "баща"...