
„Нека паметта за него ни вдъхнови да работим за помирението“: това пише папа Франциск в съболезнователна телеграма до израелския президент Рувен Ривлин и до „целия израелски народ“ по повод смъртта на бившия израелски президент Шимон Перес. В телеграмата, Франциск припомня историческия молитвен ден във Ватикана с бившия израелски президент като подчертава своята висока оценка за неговите „неуморни усилия за мира“.
„Надявам се, че паметта за него и дългогодишната му служба да вдъхновят всички нас да работим спешно за мира и помирението между народите“, пише папата. „По този начин, неговото наследство ще бъде наистина почетено и общото благо, за което усърдно работи, да намери израз така, че човечеството да напредне по пътя на трайния мир“.
Бившият израелски президент, премиер и виден държавник Шимон Перес почина в сряда сутринта на 93-годишна възраст в Тел Авив, вследствие на тежък инсулт.
Ще остане в историята като миротворец и един от радетелите за мирните споразумения в Осло (1993) между Израел и Организацията за освобождение на Палестина за което му бе присъдена Нобелова награда за мир за 1994 г., заедно с Ицхак Рабин и Ясер Арафат.
Роден в през 1923 г. в тогавашна Полша и днешна Беларус, Перес емигрира през 1934 г. в управляваната тогава от Великобритания Палестина. Навлиза в политиката след случайна среща с Бен Гурион. Перес е водеща фигура с ярко политическо присъствие и авторитет, като министър на отбраната, на външните работи, на финансите, съратник на Давид Бен Гурион, Рабин и Ариел Шарон, два пъти премиер на Израел от 1984 до 1986 г. и от 1995 до 1996 г., президент от 2007 до 2014 г. След края на президентския си мандат продължава усилията си за диалог с една ясна цел: Израел и Палестина - две държави, които съжителстват в приятелство и сътрудничество.
Незабравимо ще остане участието му в молитвената среща във Ватикана на 8 юни 2014 с Папа Франциск, Вселенския патриарх Вартоломей I и палестинския президент Абу Мазен на която заяви: „Два народа – палестинци и израелци – все още горещо желаят мира. Сълзите на майките загубили синовете си все още са изписани върху нашите сърца. Ние трябва да сложим край на воплите, на насилието и конфликта. Всички се нуждаем от мир. Мир между равни“. Перес се срещна с още двама папи: Бенедикт XVI и Йоан Павел II.
Видни израелски и световни фигури почетоха паметта на бившия израелски президент Шимон Перес. В своето послание синът му Нехемия припомня: „Заръча ни да изградим бъдещето на Израел със смелост и мъдрост, прокарвайки пътища към едно мирно бъдеще“. Със своя живот каза на света, че „мирът няма алтернатива“.
Коментар на Последните дни
Шимон Перес е един от най-изявените политици на Израел през последните десетилетия и стореното от него за страната му и мира с палестинците му донесе Нобелова награда. това обаче, с което ще остане в спомените на вярващите по целия свят е молитвата, в която участва заедно с Франциск, Вартоломей и палестинския президент. Едва ли има друг световно известен лидер, на когото Ватикана да дължи толкова много, колкото на Шимон Перес. Той бе човекът, който заяви, че понтифексът трябва да направи второ, религиозно ООН. Няма да е изненадващо, ако сега бъде почетен подобаващо от Католическата църква и тя му постави ореол на миротворец и човек, който в момента вече ходатайства пред Бога за постигане на мир в Близкия изток. Няма да е изненадващо също така, ако това бъде използвано и за още по-голямо въздействие върху израелтяните, с цел привличането им към единство и признаване от тяхна страна на Франциск като единствената възможност за установяване мир и сигурност не само за Израел, но за всички евреи по света.
Франциск вече е доказал, че може да използва всякакви ситуации, за да привлече хората на своя страна. Школата, завършена от него, така го е усъвършенствала, че няма да е изненада, ако след погребението на Перес връзките между Ватикана и Израел са затвърдят още повече.
"По целия християнски свят протестантството бе смутено от опасни врагове. Първите победи на Реформацията преминаха, Рим събираше нови сили, надявайки се да я унищожи напълно. Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци. Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към изискванията на естествените чувства, с напълно затъпени разсъдък и съвест, йезуитите не признаваха никаква друга власт, никаква друга връзка, освен на своя орден, и никакво друго задължение, освен да разширяват неговата мощ (виж Приложението). Евангелието на Христос бе дало възможност на привържениците си да посрещат опасности и да понасят страдания, без да трепнат пред студ, глад, труд и бедност, да издигат знамето на истината, въпреки изтезанията, затворите и кладите. В борбата си с тях йезуитите въодушевяваха последователите си с фанатизъм, който ги правеше способни да претърпяват същите опасности и да се противопоставят на мощта на истината с всички оръжия на измамата. За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата. Под различни маски йезуитите си проправяха път до държавни длъжности, като успяваха да се изкачат до поста кралски съветници. Така направляваха политиката на народите. Ставаха слуги, за да действат като шпиони на господарите си. Изграждаха колежи за синовете на принцове и благородници и училища за обикновения народ и принуждаваха децата на протестантски родители да спазват папските нареждания. Целият външен блясък и показността на римското богослужение трябваше да бъдат така нагласени, че да смути умът, – да се омае и плени въображението. По този начин синовете предаваха свободата, за която бащите се бяха борили и проливали кръвта си. Йезуитите скоро се разпространиха из цяла Европа и там, където се установяваха, следваше съживяване на папството." -Из "Великата борба" - Елън Уайт.
Който се съмнява в това, че Франциск е усъвършенствал до йота учението, което му е преподаване и ще се възползва от смъртта на Шимон Перес, , нека прочете още веднъж най-съществената част от изказването на понтифекса: "Накрая папата уверява в своите молитви за покойния израелски президент и своята духовна близост към близките му. Телеграмата завършва с молитва за Божия благослов над израелския народ“.
Едва ли някой друг, освен Берголио, ще обещае да се моли за известния покойник и за Божия благословия над израилтяните! Няма да е чудно, ако отново мнозинството заяви: "Нямаме друг цар, освен кесаря!"
Николай Георгиев