
Това е едно от главните предизвикателства, пред които трябва да се изправим. За да направи това, човечеството е призовано да култивира три големи нравствени качества: честност, отговорност и кураж. С Парижкото споразумение на 12 декември 2015 г. международната общност се осведоми за неотложността и необходимостта от колективен отговор, за да се спомогне за изграждането на нашия общ дом. Въпреки това, четири години след това историческо споразумение, можем да видим, че поетите ангажименти от страна на държавите са все пак много слаби и са далеч от това да постигнат поставените цели. Заедно с толкова много инициативи, не само от страна на правителства, но и от страна на гражданското общество като цяло, е необходимо да попитаме дали има истинска политическа воля за отпускането на повече ресурси за облекчаване на негативните въздействия от изменението в климата и за подпомагане на най-бедните и най-уязвими населения, които страдат най-много.
Докато ситуацията не е добра и планетата страда, прозорецът на възможността е все още отворен. Въпреки всичко. Нека не допускаме той да се затвори. Нека го отворим със своята решителност да култивираме цялостно човешко развитие, да гарантираме по-добър живот за бъдещите поколения.
„Въпреки че има голяма вероятност постиндустриалният период да бъде запомнен като един от най-безотговорните в историята, въпреки това има причина да се надяваме, че човечеството в зората на 21 в. ще бъде запомнено с това, че милостиво се е нагърбило със своите тежки отговорности.“
С честност, отговорност и кураж трябва да вкараме интелекта си „в служба на друг вид напредък, такъв, който е по-зравословен, по-човешки, по-социален, по-цялостен,“ способен да поставя икономиката в служба на човешката личност, изграждането на мира и опазването на околната среда. Проблемът с изменението в климата е свързан с въпроси на етиката, равенството и социалната справедливост. Настоящата ситуация на деградацията на околната среда е свързана с човешката, етична и социална деградация, която преживяваме всекидневно. Това ни принуждава да помислим за значението на нашите модели на потребление и производство, и процесите на образование и осведомление, за да ги съобразим с човешкото достойнство.
Изправени сме пред „цивилизационно предизвикателство“ в полза на общото благо. Това е ясно, също както е ясно, че имаме множество решения, които са достъпни за всекиго, ако възприемем на лично и социално ниво един стил на живот, който въплъщава честност, кураж и отговорност. Бих желал тези три думи – честност, кураж и отговорност, да бъдат в сърцето на вашето дело днес и утре.
Много ви благодаря."
Коментар на Последните дни
Дори само фактът, че обръщението на Франциск беше излъчено веднага след изказването на Грета Тунберг е достатъчен да предизвика съмнение в уж самостоятелната инициатива на шведската екоактивистка. Но понтифексът си "намери" най-добрия инструмент, чрез който да постигне своята цел - неделен закон. Никой друг не би могъл да направи това - нито политици, нито учени, нито религиозни дейци, защото всеки от тях би имал успех сред ограничен брой хора, най-вече от тези, които споделят разбиранията му. Но по отношение на Грета положението е съвсем различно. Тя е неизвестна, незаемаща някакъв важен пост, обикновено момиче, дори незавършила своето образование. Беше наречена "Исус" от една актриса, вероятно точно от тази гледна точка. И като Божия Син се явява за мнозина спасител на света. Няма нещо по-привлекателно и събарящо всякакви предубеждения от дете, което се отказва от всичко, за да спаси човечеството! А когато към всичко това се прибави отношението на Грета към силните на деня, всичко си идва на мястото - точно като Христос. Той изгони търговците от храма, като каза:
Йоан 2:14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;
15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;
16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.
По подобен на Грета начин Франциск говори за "общия дом" и критикува политиците за тяхната безотговорност към земята и хората. И ако има някаква разлика между двамата, тя е в начина, по който се изразяват. Грета говори безпардонно, нахално и безочливо, със закани за търсене на отговорност, а Франциск "върви след нея" и бащински размахва пръст, като с благ глас нарежда какво да се направи, сякаш забравяйки, че е лидер на една църква, а не Президент на ООН. Но безропотното възприемане на думите на двамата, придружено с аплодисменти показва, че нито Франциск, нито Грета са случайни критикари. Точно обратното - готовността на политиците да изпълняват волята на Франциск показва съвсем явно, че той е шефът, той е този, който управлява света и е сао въпрос на време това да стане официално.
Николай Георгиев