
„И взе синовете си и дъщерите си, които Ми роди, и им ги пожертва да бъдат изядени. Малко ли бяха блудствата ти“ (Езекиил 16:20).
Международният щаб на Обществото на Исус (йезуитите) е разположен на улица „Борго Санто Спирито“, номер 4, 00193, Рим, Италия – едва на един блок разстояние от Ватикана. Това местоположение се превърна в новото обиталище на лидери, адвентисти от седмия ден.
„Компромисът между езичество и християнство доведе до развитието на „човека на греха“, предсказан в пророчествата като противопоставящ се и възвишаващ се над Бога. Тази великанска система на фалшива религия е шедьовърът на властта на Сатана – паметник на неговите усилия да се настани на престола, за да управлява света според волята си“ („Духът на пророчеството“, том 4, стр. 52).
„Под различни маски йезуитите си проправяха път до държавни длъжности, като успяваха да се изкачат до поста кралски съветници. Така направляваха политиката на народите... Йезуитите скоро се разпространиха из цяла Европа и там, където се установяваха, следваше съживяване на папството“ („Великата борба“, стр. 234).
Една от най-големите измами на йезуитите е прикритият, потаен начин, по който насърчават своята либерална програма. Никога измамите на Сатана не изглеждат отмъстителни или зли, а вместо това те винаги се представят като желателни и така изпълнени с духовна цялостност, че ако беше възможно те щяха да измамят дори и избраните (Матей 24:24).
Йезуитите са автори и покровители на „либерационната теология“, която е синтез на християнство и марксизъм. [1] Йезуитската либерационна теология не се отнася за освобождаване на хората от греха. Не, либерализмът няма нищо общо с учение или изкупление. Либерационната теология се отнася за освобождаване на хората от социалното, политическо и икономическо „потисничество“. Това е основата на съвременното движение за социална справедливост на верска основа.
Йезуитите са заместили Евангелието на Исус Христос със социална справедливост. Те поучават, че проповядването на Евангелието на Исус Христос може да бъде изпълнено по-добре чрез социален активизъм и промяна в обществото, вместо чрез съсредоточаване върху библейската истина и учение. Само в Съединените щати йезуитите притежават и ръководят близо 90 различни организации за социална справедливост, които насърчават либертариански/марксистки идеи. [2]
Вместо да поощряват и печелят битката на Христос над греха, йезуитите и техните либерални съюзници защитават социална промяна чрез политическо действие. Понеже Рим е изхвърлил истината като основа за единството си с други църкви [3], той се нуждае от нещо друго, на мястото на Библията, върху което да може да се обедини. Рим употребява широк набор от социални, светски, ляво настроени, политически и революционни каузи, за да обедини всички църкви под своята власт.
“Как Римската църква може да се очисти от идолопоклонството, ние не можем да знаем... То е религията, на която протестантизмът гледа с такава почит, а и с която очевидно ще се свърже. Съюзът няма да бъде постигнат с компромис от страна на католицизма, защото Римската църква никога няма да промени нищо от себе си. Тя претендира, че е безгрешна! Протестантизмът ще е този, който ще се промени. Възприемането на либералните идеи ще води до там, че да може да подаде ръка на католицизма” („Събития на последните дни“, стр. 130).
1. Те искат да премахнат задържането и депортирането на незаконни имигранти в Съединените щати, докато лобират пред нашите политически водачи да предоставят „път към гражданство на недокументирани имигранти“. [4]
2. Те призовават за преразпределение на богатството от богатите към бедните. [5]
3. Те настояват за национална кампания в Америка за контрол над огнестрелните оръжия. [6]
Йезуитите се борят за либерална/социална справедливост в този преходен свят докато пренебрегват „нравствените въпроси“ на вечния живот, намиращи се във Вечното благовестие. Социалната програма се съсредоточава върху приемане на законодателство за справяне с външни мерки, докато Евангелието на Исус Христос действа за обръщане на сърцето и отвръщане от греха – което не би могло да се наложи чрез закон.
Д-р Ганун Диоп (отляво), представляващ Църквата на адвентистите от седмия ден, седи в международния щаб на йезуитите в Рим, Италия. Тук виждаме как представителят на Църквата на адвентистите от седмия ден седи на престола/трона на йезуитския върховен генерал, черния папа, докато защитава либералните/леви политики относно правата на децата имигранти. Обърнете внимание на същото лого над главата му. Това е йезуитското лого за събитието.
Ганун Диоп е ръководител на отдела по обществени дела и религиозна свобода към Църквата на адвентистите от седмия ден. Той работи в Генералната конференция като представлява адвентистите от седмия ден на различни събития по света. Тук той седи на точно същото място, на което седят папа Франциск и водещите му йезуити – престола на Сатана!
Някои адвентисти ще кажат: „Ние не се обединяваме с йезуитите. Просто се опитваме да представим гледната точка на адвентистите от седмия ден по тези въпроси.“ Истината е, че те са „глобални партньори“. [Йезуитите] не биха ги пуснали да влязат през вратата или отправили към тях преференциално отношение, ако не бяха такива. Всеки, който казва противното, е подвеждащ и неискрен.
„Когато протестантизмът протегне ръка през пропастта, за да хване десницата на римската власт, когато протегне ръка над бездната, за да хване ръката на спиритизма, когато под влиянието на този троен съюз страната ни отхвърли всеки принцип на конституцията като протестантско и републиканско управление…“ („Събития на последните дни“, стр. 131).
„Водачите на неделното движение поддържат и се борят за реформи, от които народът наистина се нуждае, и за принципи в хармония с Библията. Но заедно с тях има и едно изискване, което противоречи на Божия закон и Неговите служители не могат да се присъединят. Нищо не може да ги оправдае за това, че премахват Божиите заповеди заради човешки предписания“ („Великата борба“, стр. 587).
„...орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци... Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство“ („Великата борба“, стр. 234).
„...йезуитите въодушевяваха последователите си с фанатизъм, който ги правеше способни да претърпяват същите опасности и да се противопоставят на мощта на истината с всички оръжия на измамата. За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои... Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата“ („Великата борба“, стр. 234, 235).
Днес ние отиваме там, където никога преди не са отивали публично адвентисти от седмия ден – вътре в дома и щаба на най-противоречивия и най-опасен орден на Римокатолическата църква. Не изглежда да правим така бързо компромис със своите принципи просто за да имаме място в корема на звяра от пророчествата. Всичко това е част от последиците от приемането на либерални идеи – идеи, които ни водят в ръцете на Рим.
„Възприемането на либералните идеи ще доведе до там, че [протестантизмът] да може да подаде ръка на католицизма“ („Събития на последните дни“, стр. 130).
Големите нравствени въпроси за либералите днес нямат нищо общо с Десетте заповеди, Второто пришествие, вестта за Съда или която и да е друга доктринална истина. Големите нравствени въпроси, за които настояват либералите днес, са контрол над огнестрелните оръжия, имиграцията, отворените граници, преразпределението на богатството, жилищното настаняване, всеобщото здравеопазване, глобалното затопляне, замърсяването, хомосексуалните бракове, равенството на половете и всяка друга либерална кауза, която се приема и поощрява от йезуитите.
„Политическото организиране“ и „социалният активизъм“ изместват с измама проповядването на третата ангелска вест. Сега ние сме ангажирани в една доживотна, никога непреставаща борба за социална и икономическа справедливост, която със сигурност ще погълне целите ни време и сила в опит да създадем едно съвършено утопично общество в този свят. Нашите пионери бяха различен вид адвентисти, в сравнение с народа, в който се превърнахме ние. За тях третата ангелска вест беше тяхната главна грижа.
„Необходимо е нашият народ да мълчи по въпроси, които нямат връзка с третата ангелска вест“ („Избрани вести“, кн. 2, стр. 336).
Христовите представители не могат да стават „глобални партньори“ с представители на Сатана. Това е забранено. То е опасно, самонадеяно и безразсъдно.
„Има един, посочен в пророчествата като човека на греха. Той е представителят на Сатана. Като приема предложенията на Сатана относно Божия закон, който е толкова непроменим, колкото и Неговият престол, този човек на греха влиза и представя на света, че е променил закона и че сега съботата е първият ден от седмицата вместо седмият“ („Адвентен библейски коментар“, том 7, стр. 910).
„Исусовата религия е застрашена. Тя е смесена със светското. Светска политика заема мястото на истинските благочестие и мъдрост, които идват отгоре, и Бог ще оттегли Своята благодатна ръка от конференцията. Ще бъде ли Ковчегът на завета отнет от този народ? Ще бъдат ли вкарани тайно идоли? Ще бъдат ли вкарани в светилището фалшиви принципи и фалшиви предписания? Ще бъде ли антихристът уважаван? Ще бъдат ли пренебрегнати истинските учения и принципи, дадени ни от Бога, които са ни направили това, което сме? Ще се превърне ли Божието средство, издателската къща, в просто едно политическо, светско учреждение? Направо натам ни води неприятелят, чрез заслепени, непосветени мъже“ („Ръкописи“, том 21, стр. 448).
„Нашето дело е да прогласим на света първата, втората и третата ангелска вест. В изпълнението на задълженията си ние не бива нито да презираме, нито да се боим от неприятелите си... Трябва да се отнасяме с вежливост и учтивост към онези, които отказват да бъдат верни на Бога, но не бива никога, никога да се обединяваме с тях“ („Свидетелства“, том 7, стр. 107, 108).
[1] https://www.ncronline.org/news/jesuit-liberation-theology-will-endure-and-grow
[2] https://www.ignatianspirituality.com/ignatian-community/social-justice
[3] http://adventmessenger.org/the-church-that-constantine-built/
[4] http://jesuits.org/whatwedo?PAGE=DTN-20170809121450&SUBPAGE=DTN-20130520124035
[5] http://time.com/94264/pope-francis-redistribute-wealth/
[6] https://www.americamagazine.org/content/dispatches/call-national-jesuit-campaign-gun-control
[7] https://radiovocedellasperanza.it/adra-italia-06-faith-action-for-children-on-the-move/?fbclid=IwAR3_lCSZe6pfiEkx-BQ9R7yfPpdwk0c5n9mjucL33zZ8A1Acwaal8aDmvVU
[8] https://translate.google.com/translate?sl=it&tl=en&js=y&prev=_t&hl=en&ie=UTF-8&u=https%3A%2F%2Fwww.nev.it%2Fnev%2F2018%2F10%2F18%2Ftrieste-una-lettera-ecumenica-contro-odio-e-razzismo%2F&edit-text=
[9] https://www.adventist.org/en/information/official-statements/statements/article/go/-/ban-on-sales-of-assault-weapons-to-civilians/