Снимка: luther.edu/reason Zenit съобщава:
Лутеранската федерация и Папският съвет за насърчаване на християнско единство разискват плодовете на икуменическото пътуване
Следва предоставения от Ватикана текст на съвместното послание, подписано във вторник, 31 октомври 2017 г., от Лутеранската световна федерация и Папския съвет за насърчаване на християнско единство в заключителния ден от годината на общо честване на Реформацията.
* * * * *
Съвместно изявление от Лутеранската световна федерация и Папския съвет за насърчаване на християнско единство в заключение на годината на общото честване на Реформацията, 31 октомври 2017 г.
Лутеранската федерация и Папският съвет за насърчаване на християнско единство разискват плодовете на икуменическото пътуване
Следва предоставения от Ватикана текст на съвместното послание, подписано във вторник, 31 октомври 2017 г., от Лутеранската световна федерация и Папския съвет за насърчаване на християнско единство в заключителния ден от годината на общо честване на Реформацията.
* * * * *
Съвместно изявление от Лутеранската световна федерация и Папския съвет за насърчаване на християнско единство в заключение на годината на общото честване на Реформацията, 31 октомври 2017 г.
На 31 октомври 2017 г., последния ден от годината на общо икуменическо честване на Реформацията, сме много благодарни за духовните и теологични дарове, получени чрез Реформацията – честване, което споделихме заедно и със своите икуменически партньори в глобален план. Също така, изпросихме прощение за неуспехите си и за начините, по които християните са наранявали Тялото на Господа и оскърбявали един друг през петстотинте години от началото на Реформацията до днес.
Ние, лутерани и католици, сме дълбоко признателни за икуменическото пътуване, което извървяхме заедно през последните петдесет години. Това поклонническо пътуване, поддържано от нашите общи молитви, поклонение и икуменически диалог, доведе до остраняването на предразсъдъците, увеличаването на взаимното разбиране и идентифицирането на решаващи теологични съглашения. Пред лицето на толкова много благословения по пътя, ние издигаме сърцата си в хвала на Триединния Бог за милостта, която получаваме.
На този ден поглеждаме назад към година на забележителни икуменически събития, започнала на 31 октомври със съвместната лутерано-католическа обща молитва в Лунд, Швеция, в присъствието на нашите икуменически партньори. Докато водеха тази служба, папа Франциск и епископ Муниб. А. Юнан, тогава президент на Лутеранската световна федерация, подписаха съвместно изявление с ангажимента да продължат икуменическото пътуване заедно към единството, за което се молеше Христос (сравни с Йоан 17:21). В същия ден, нашата съвместна служба към нуждаещите се от помощта и солидаростта ни се укрепи също от писмо за съвместни намерения на “Каритас Интернационалис” и Световната служба на Лутеранската световна федерация.
Папа Франциск и президент Юнан заявиха заедно: “Много членове на нашите общности копнеят да приемат Евхаристията на една маса, като действителния израз на пълно единение. Ние изпитваме болката на онези, които споделят целия си живот, но не могат да споделят Божието изкупително присъствие на Евхаристийната маса. Признаваме своята съвместна пастирска отговорност да откликнем на духовните жажда и глад на своя народ да бъде едно в Христос. Копнеем тази рана в Христовото тяло да бъде излекувана. Това е целта на нашите икуменически начинания, която желаем да придвижим, като също подновим ангажимента си към теологичен диалог.”
Сред благословенията на тази година на честване е фактът, че за първи път лутерани и католици видяха Реформацията от икуменическа гледна точка. Това даде възможност за ново прозрение за събитията от шестнадесети век, довели до нашето отделяне. Ние признаваме, че докато миналото не може да бъде променено, неговото влияние върху нас днес може да бъде преобразено, за да стане стимул за нарастващо общение и знак на надежда за преодоляване на разделението и фрагментацията от страна на света. Отново, стана ясно, че общото, което имаме помежду си, е далеч повече от онова, което все още ни разделя.
Радваме се, че Съвместната декларация относно доктрината на оправданието, подписана тържествено от Лутеранската световна федерация и Римокатолическата църква през 1999 г., е подписана също и от Световния методистки съвет през 2006 г., а през тази година на честване на Реформацията - и от Световната общност на Реформираните църкви. В същия този ден тя се приветства и приема от Англиканската общност на тържествена церемония в Уестминстърското абатство. На тази основа нашите християнски общности могат да изграждат една все по-тясна връзка на духовен консенсус и общо свидетелство в службата на Евангелието.
Утвърждаваме с признание многото събития на обща молитва и поклонение, които лутерани и католици проведоха заедно със своите икуменически партньори в различни части на света, както и теологичните срещи и значителните публикации, които придадоха вещественост на тази година на честване.
Гледайки напред, ние се ангажираме да продължим пътуването си заедно, направлявани от Божия Дух, към по-голямото единство според волята на нашия Господ Исус Христос. С Божията помощ възнамеряваме да прозрем чрез молитва своето разбиране за Църква, Евхаристия и Служене, в търсене на веществен консенсус, така че да преодолеем оставащите различния между нас. С дълбока радост и благодарност се доверяваме, че “оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа” (Филипяни 1:6).
[Оригинален текст: английски.] [Текст, предоставен от Ватикана.]
Ние, лутерани и католици, сме дълбоко признателни за икуменическото пътуване, което извървяхме заедно през последните петдесет години. Това поклонническо пътуване, поддържано от нашите общи молитви, поклонение и икуменически диалог, доведе до остраняването на предразсъдъците, увеличаването на взаимното разбиране и идентифицирането на решаващи теологични съглашения. Пред лицето на толкова много благословения по пътя, ние издигаме сърцата си в хвала на Триединния Бог за милостта, която получаваме.
На този ден поглеждаме назад към година на забележителни икуменически събития, започнала на 31 октомври със съвместната лутерано-католическа обща молитва в Лунд, Швеция, в присъствието на нашите икуменически партньори. Докато водеха тази служба, папа Франциск и епископ Муниб. А. Юнан, тогава президент на Лутеранската световна федерация, подписаха съвместно изявление с ангажимента да продължат икуменическото пътуване заедно към единството, за което се молеше Христос (сравни с Йоан 17:21). В същия ден, нашата съвместна служба към нуждаещите се от помощта и солидаростта ни се укрепи също от писмо за съвместни намерения на “Каритас Интернационалис” и Световната служба на Лутеранската световна федерация.
Папа Франциск и президент Юнан заявиха заедно: “Много членове на нашите общности копнеят да приемат Евхаристията на една маса, като действителния израз на пълно единение. Ние изпитваме болката на онези, които споделят целия си живот, но не могат да споделят Божието изкупително присъствие на Евхаристийната маса. Признаваме своята съвместна пастирска отговорност да откликнем на духовните жажда и глад на своя народ да бъде едно в Христос. Копнеем тази рана в Христовото тяло да бъде излекувана. Това е целта на нашите икуменически начинания, която желаем да придвижим, като също подновим ангажимента си към теологичен диалог.”
Сред благословенията на тази година на честване е фактът, че за първи път лутерани и католици видяха Реформацията от икуменическа гледна точка. Това даде възможност за ново прозрение за събитията от шестнадесети век, довели до нашето отделяне. Ние признаваме, че докато миналото не може да бъде променено, неговото влияние върху нас днес може да бъде преобразено, за да стане стимул за нарастващо общение и знак на надежда за преодоляване на разделението и фрагментацията от страна на света. Отново, стана ясно, че общото, което имаме помежду си, е далеч повече от онова, което все още ни разделя.
Радваме се, че Съвместната декларация относно доктрината на оправданието, подписана тържествено от Лутеранската световна федерация и Римокатолическата църква през 1999 г., е подписана също и от Световния методистки съвет през 2006 г., а през тази година на честване на Реформацията - и от Световната общност на Реформираните църкви. В същия този ден тя се приветства и приема от Англиканската общност на тържествена церемония в Уестминстърското абатство. На тази основа нашите християнски общности могат да изграждат една все по-тясна връзка на духовен консенсус и общо свидетелство в службата на Евангелието.
Утвърждаваме с признание многото събития на обща молитва и поклонение, които лутерани и католици проведоха заедно със своите икуменически партньори в различни части на света, както и теологичните срещи и значителните публикации, които придадоха вещественост на тази година на честване.
Гледайки напред, ние се ангажираме да продължим пътуването си заедно, направлявани от Божия Дух, към по-голямото единство според волята на нашия Господ Исус Христос. С Божията помощ възнамеряваме да прозрем чрез молитва своето разбиране за Църква, Евхаристия и Служене, в търсене на веществен консенсус, така че да преодолеем оставащите различния между нас. С дълбока радост и благодарност се доверяваме, че “оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа” (Филипяни 1:6).
[Оригинален текст: английски.] [Текст, предоставен от Ватикана.]
Коментар на Последните дни
Навършването на 500-годишнината от началото на Реформацията беше отбелязано наистина подобаващо. На "празника" присъстваха не само лютераните и католиците, но и представители на други "братски" деноминации, като методистите и англиканите, например. Текстът на съвместното послание на практика очерта именно това, което се очакваше: почти окончателен отказ от страна на последователите на Лутер от делото му. Нещо повече. Не само общото честване, молитвите и поклонението, но и намерението да се стигне до обща евхаристия е показателно колко много са отстъпили лютераните, методистите, англиканите и реформираните църкви от светлината, която са имали. На практика те вече са готови да приемат тази мерзост, за която толкова много настоява Ватикана. Ясната изява на всичко това е записаното в изявлението:
"Признаваме своята съвместна пастирска отговорност да откликнем на духовните жажда и глад на своя народ да бъде едно в Христос. Копнеем тази рана в Христовото тяло да бъде излекувана."
За коя рана става дума?
Откровение 13:1. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.
2. И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.
3. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;
Двете страни - католици и протестанти - се борят за едно и също - да ликвидират раната на звяра. Странното в случая е, че потомците на гонените бързат повече да помогнат на Католическата църква да поеме властта в религиозния свят, отколкото прави това самата Ватикана! Но така изглежда само на пръв поглед, защото представители на папството са успели да се внедрят в другите деноминации и работят отвътре за промяната на доктрините им. Чрез различни тайни организации - масоните, илюминатите и особено чрез йезуитите вярванията на протестантите постепенно са доведени до почти същите разбирания, като на Рим! При това положение не е странно настояването от страна на уж протестантските деноминации да "излекуват раната" и да "бъдат едно в Христос" - нещо, което нито е Божията воля, нито пък е естествено езичеството да бъде търсено за обединение от тези, които са го напуснали!
Не случайно преди повече от сто години Божията вестителка изяви това, което става:
“Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса” (Откр. 12:17). В близко бъдеще ние ще видим тези думи изпълнени, когато протестантските църкви се съюзят със света и с папската власт против онези, които пазят Божиите заповеди. Същият дух, изпълвал в миналото папистите, ще подведе и протестантите да постъпват по същия начин с желаещите да останат верни на Бога.
Сега църква и държава правят приготовления за бъдещата борба."
(Елън Уайт - Съкровищница от свидетества, т. 2)
Но горната информация е половин беда. Лошото е, че тези, които трябва да бъдат стражи, са свили знамето с Тройната ангелска вест (а някои се срамуват дори от името си ЦАСД и го заменят с Християнска адвентна църква!), като все повече търсят контакти с Ватикана, под претекст, че така ще научат папата да пази съботата! Доказателства? Трудно могат да се изброят, толкова са много. Стигна се дори дотам да се предлага ръководството на католическа институция, която да управлява адвентно учреждение!
2 Сол. 2:1. А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя,
2. да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.
3. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,
4. който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
Николай Георгиев
2. да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.
3. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,
4. който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
Николай Георгиев
RSS Feed
