bostonglobe.com пише:
Срещата на висши католически духовници от цял свят през октомври показа изключителната способност на папа Франциск да живее под напрежение. Сблъсквайки се с малка, но гневна група от епископи, решени да възпрепятстват целта му да насочи църквата в по-мисионска и благотворителна посока, и при очевидно неубедителен финал на срещата – 190-те гласували членове не успяха да се споразумеят по два жизненоважни въпроса – той даже не трепна. В безпрецедентен акт на прозрачност, той нареди заключителният документ да бъде публикуван заедно с резултатите от гласуването.
В документа той призовава отците на синода /и в по-широк смисъл, цялата Католическа църква/, да проведат през следващата година дискусии и разисквания по двата неизяснени въпроса до изясняването им преди следващата среща през октомври 2015 г. Първият въпрос е как да бъдат превързвани раните на разведените, докато същевременно се насърчава ненарушимостта на брака; а другият е как да бъдат приети гейовете, докато бракът се ознаменува като съпружеска институция.
Срещата на висши католически духовници от цял свят през октомври показа изключителната способност на папа Франциск да живее под напрежение. Сблъсквайки се с малка, но гневна група от епископи, решени да възпрепятстват целта му да насочи църквата в по-мисионска и благотворителна посока, и при очевидно неубедителен финал на срещата – 190-те гласували членове не успяха да се споразумеят по два жизненоважни въпроса – той даже не трепна. В безпрецедентен акт на прозрачност, той нареди заключителният документ да бъде публикуван заедно с резултатите от гласуването.
В документа той призовава отците на синода /и в по-широк смисъл, цялата Католическа църква/, да проведат през следващата година дискусии и разисквания по двата неизяснени въпроса до изясняването им преди следващата среща през октомври 2015 г. Първият въпрос е как да бъдат превързвани раните на разведените, докато същевременно се насърчава ненарушимостта на брака; а другият е как да бъдат приети гейовете, докато бракът се ознаменува като съпружеска институция.
Франсиск предупреди срещу «изкушението» да се отбягва напрежението, било то чрез консервативна липса на гъвкавост или чрез либерален конформизъм. Той им каза да не се безпокоят и че този, който е видял само "спореща църква" трябва да осъзнае, че събраните са sub Petro cum Petro /с Петър, под Петър/ – с и под папата – който е гарнацията, че Святият Дух присъства и направлява процеса.
Франциск има опит в тази област. След десетилетие, по време на което управлява спореща и разделена йезуитска провинция в Аржентина, отец Берголио прекарва години в задълбочено изучаване на въпроса как Святият Дух действа в църквата. В докторска дисертация, която започнал, но никога не завършил, бъдещият папа се заема да разбере как различните становища в църквата, свободно изразени и правилно насочени, отварят място на Святия Дух да намери нови решения, също както е било в съветите на ранната църква. Едновременно с това, той иска да разбере кое руши пътя на приближаването един към друг – факторите, които превръщат несъгласията в противоречия – и как становищата отпадат от единството на цялото и се превръщат в опозиция на организацията. На този етап те се превръщат в затворени човешки конструкции или идеологии. Това, което следва е съперничество, конфликти и разкол. Това е историята на периода след Реформацията.
Франциск не просто прилага тези прозрения в Синода като подтиква участниците да говорят смело и слушат смирено, но и също към лекуване раните на християнската дивизия. Като архиепископ на Буенос Айрес, кардинал Берголио създава забележителни взаимоотношения, единствени в света, между лидерите на различните църкви. За разлика от обичайния "диалог" между църквите - богословски преговори, водещи до съгласия върху доктрини – този диалог е нещо съвсем различно: приятелство, родено в редовни срещи, съвместни молитви и общи проекти.
След като се помоли с евангелски пастори в католическо-петдесятен митинг през 2006 г., кардинал Берголио се среща с тях всеки месец в техните църкви, пристигайки сам с автобуса и метрото. На всеки участник в работата по християнското единство, той набляга отново и отново, че християните, разделени на деноминации трябва да поддържат взаимоотношенията, макар и живеейки в условия на отделни идентичности и да не се опитват да спорят по разногласията.
Сега Франциск подготвя почвата за исторически пробив между католици и евангелисти. Това е негова лична инициатива. Съветът за християнско единство - органът на Ватикана, отговарящ за междурелигиозния диалог – има отношения само с историческите протестански църкви – лютерани, англикани и методисти. Но повечето протестански християни вече не принадлежат към тях: около 600 милиона от тях /около три четвърти от протестантите по света/, са в свободни, независими мрежи от петдесятни или „независими” църкви, които се покланят на Бог в харизматичен стил. Тяхната поява и нарастване прави старите противоречия между историческите църкви да изглеждат отживели. По много морални въпроси харизматиците изглеждат по-близо до католиците, отколкото до протестантите. И въпреки това, Рим не е имал намерение да се сближава с тях.
Но Франциск променя това. В последователни лични срещи, проведени с посредничеството на стари приятели от дните преди обявяването му за папа, той прекара часове в срещи през тази година с големи евангелски лидери от САЩ, включително телевизионни евангелисти като Джоел Остийн, Джеймс Робинсън и Кенет Коупланд, а така също и с лидера на Световния Евангелски Алианс – Джоф Тъниглиф, също и с пионерите от „Благословението в Торонто”- Джон и Керъл Арнът. През юли той проведе първата си частна визита до петдесятен пастор, неговият стар приятел Джовани Траетино, в Касерта, Италия, за да се извини за времената, когато Католическата църква е правила живота труден за евангелистите в Италия. Това са негови лични инициативи. Съветът на Ватикана за Християнско Единство е информиран за тези срещи, но няма участие в тях.
Това са дружески срещи, придружени от съвместна молитва, споделена храна, както и от много смях. Франциск говори на хората, че участието им в кръщението и отвореността им към Святия Дух са достатъчни; че започва нова ера във взаимоотношенията между католици и евангелисти; и че те не трябва да чакат докато теолозите се споразумеят, за да действат и свидетелстват заедно. «Не съм заинтересуван от това да обръщам евангелистите към католицизма», казал папата на един от присъстващите. "Искам хората да намерят Исус в своята общност. Има толкова много доктрини, по които ние никога няма да се споразумеем. Нека бъдем готови да покажем любовта на Исус."
Има много парадокси. Папата на бедните има връзки с някои от най-богатите телевизионни евангелисти в САЩ, докато много християни, които търсят семплия авторитет на Библията, изграждат мостове към църква, известна с натруфената си литургия и папския магистериум. Но изграждането на тези връзки спомага за запълване на празнотите и поправяне на дисбалансите. Франциск отнема властта на князете, връщайки църквата на обикновените хора и смъквайки официалния костюм на папската монархия. От своя страна, евангелистите осъзнават, че не всички могат да бъдат папи в своя заден двор и че се нуждаят от средства за постигане на единство.
Франциск вижда своята задача като папа да разработи тези нови полета, отговаряйки на възможностите, които възникват. През януари, южноафриканският евангелски епископ Тони Палмър записа на iPhone послание на Франциск до лидери на мегацъркви в Тексас, в което Франциск смирено говори за чудото на единството, което е започнало. Тони Палмър беше засипан от молби на евангелски лидери, които искаха да отговорят на посланието. През юни, месец преди да почине трагично в инцидент на пътя, Палмър, заедно с известен брой лидери – заедно те представляваха около 800 милиона християни – се срещнаха с Франциск и на тази среща те предложиха на 500-та годишнина от 95-те тезиси на Мартин Лутер през 2017 г., да се подпише "съвместна декларация на вярата в единството на мисията". Декларацията ще открие нова ера за християните, окуражавайки ги да се молят и действат заедно по целия свят, въпреки различията си.
Споразумението ще позволи на християните по света да направят това, което Франциск настоя пред синода: да поддържат взаимоотношения помежду си, да не позволяват напреженията между тях да се превръщат в противоречия и да оставят останалото на Бога.
Франциск има опит в тази област. След десетилетие, по време на което управлява спореща и разделена йезуитска провинция в Аржентина, отец Берголио прекарва години в задълбочено изучаване на въпроса как Святият Дух действа в църквата. В докторска дисертация, която започнал, но никога не завършил, бъдещият папа се заема да разбере как различните становища в църквата, свободно изразени и правилно насочени, отварят място на Святия Дух да намери нови решения, също както е било в съветите на ранната църква. Едновременно с това, той иска да разбере кое руши пътя на приближаването един към друг – факторите, които превръщат несъгласията в противоречия – и как становищата отпадат от единството на цялото и се превръщат в опозиция на организацията. На този етап те се превръщат в затворени човешки конструкции или идеологии. Това, което следва е съперничество, конфликти и разкол. Това е историята на периода след Реформацията.
Франциск не просто прилага тези прозрения в Синода като подтиква участниците да говорят смело и слушат смирено, но и също към лекуване раните на християнската дивизия. Като архиепископ на Буенос Айрес, кардинал Берголио създава забележителни взаимоотношения, единствени в света, между лидерите на различните църкви. За разлика от обичайния "диалог" между църквите - богословски преговори, водещи до съгласия върху доктрини – този диалог е нещо съвсем различно: приятелство, родено в редовни срещи, съвместни молитви и общи проекти.
След като се помоли с евангелски пастори в католическо-петдесятен митинг през 2006 г., кардинал Берголио се среща с тях всеки месец в техните църкви, пристигайки сам с автобуса и метрото. На всеки участник в работата по християнското единство, той набляга отново и отново, че християните, разделени на деноминации трябва да поддържат взаимоотношенията, макар и живеейки в условия на отделни идентичности и да не се опитват да спорят по разногласията.
Сега Франциск подготвя почвата за исторически пробив между католици и евангелисти. Това е негова лична инициатива. Съветът за християнско единство - органът на Ватикана, отговарящ за междурелигиозния диалог – има отношения само с историческите протестански църкви – лютерани, англикани и методисти. Но повечето протестански християни вече не принадлежат към тях: около 600 милиона от тях /около три четвърти от протестантите по света/, са в свободни, независими мрежи от петдесятни или „независими” църкви, които се покланят на Бог в харизматичен стил. Тяхната поява и нарастване прави старите противоречия между историческите църкви да изглеждат отживели. По много морални въпроси харизматиците изглеждат по-близо до католиците, отколкото до протестантите. И въпреки това, Рим не е имал намерение да се сближава с тях.
Но Франциск променя това. В последователни лични срещи, проведени с посредничеството на стари приятели от дните преди обявяването му за папа, той прекара часове в срещи през тази година с големи евангелски лидери от САЩ, включително телевизионни евангелисти като Джоел Остийн, Джеймс Робинсън и Кенет Коупланд, а така също и с лидера на Световния Евангелски Алианс – Джоф Тъниглиф, също и с пионерите от „Благословението в Торонто”- Джон и Керъл Арнът. През юли той проведе първата си частна визита до петдесятен пастор, неговият стар приятел Джовани Траетино, в Касерта, Италия, за да се извини за времената, когато Католическата църква е правила живота труден за евангелистите в Италия. Това са негови лични инициативи. Съветът на Ватикана за Християнско Единство е информиран за тези срещи, но няма участие в тях.
Това са дружески срещи, придружени от съвместна молитва, споделена храна, както и от много смях. Франциск говори на хората, че участието им в кръщението и отвореността им към Святия Дух са достатъчни; че започва нова ера във взаимоотношенията между католици и евангелисти; и че те не трябва да чакат докато теолозите се споразумеят, за да действат и свидетелстват заедно. «Не съм заинтересуван от това да обръщам евангелистите към католицизма», казал папата на един от присъстващите. "Искам хората да намерят Исус в своята общност. Има толкова много доктрини, по които ние никога няма да се споразумеем. Нека бъдем готови да покажем любовта на Исус."
Има много парадокси. Папата на бедните има връзки с някои от най-богатите телевизионни евангелисти в САЩ, докато много християни, които търсят семплия авторитет на Библията, изграждат мостове към църква, известна с натруфената си литургия и папския магистериум. Но изграждането на тези връзки спомага за запълване на празнотите и поправяне на дисбалансите. Франциск отнема властта на князете, връщайки църквата на обикновените хора и смъквайки официалния костюм на папската монархия. От своя страна, евангелистите осъзнават, че не всички могат да бъдат папи в своя заден двор и че се нуждаят от средства за постигане на единство.
Франциск вижда своята задача като папа да разработи тези нови полета, отговаряйки на възможностите, които възникват. През януари, южноафриканският евангелски епископ Тони Палмър записа на iPhone послание на Франциск до лидери на мегацъркви в Тексас, в което Франциск смирено говори за чудото на единството, което е започнало. Тони Палмър беше засипан от молби на евангелски лидери, които искаха да отговорят на посланието. През юни, месец преди да почине трагично в инцидент на пътя, Палмър, заедно с известен брой лидери – заедно те представляваха около 800 милиона християни – се срещнаха с Франциск и на тази среща те предложиха на 500-та годишнина от 95-те тезиси на Мартин Лутер през 2017 г., да се подпише "съвместна декларация на вярата в единството на мисията". Декларацията ще открие нова ера за християните, окуражавайки ги да се молят и действат заедно по целия свят, въпреки различията си.
Споразумението ще позволи на християните по света да направят това, което Франциск настоя пред синода: да поддържат взаимоотношения помежду си, да не позволяват напреженията между тях да се превръщат в противоречия и да оставят останалото на Бога.
Коментар на Последните дни
Изключително доказателство за това какъв инструмент на тъмните сили е йезуитът Берголио. По същия начин, по който Сатана измами Ева, Франциск върши пъкленото дело на Измамника, като заявява, че доктрините са толкова много, че на практика никога няма да да се постигне съгласие по тях, та затова са ненужни. И както Сатана каза, че послушанието е безсмислено, щом става дума за издигането на човека, така и Берголио твърди, че е важно да бъде показа любовта на Исус, а различията да бъдат оставени настрана! Не трябва да изненадва резултатът от действията на папата. Когато на непознаващите Божието слово вярващи им се казва да оставят настрана ученията и да изявяват любовта на Спасителя, без значение как живеят и в какво вярват, следващите подобни призиви са готови да приемат и последват такъв "Учител". Не е никак странно, при това положение, че толкова много вярващи ще се поклонят на блудницата, приемайки виното й за чист гроздов сок!
Изключително доказателство за това какъв инструмент на тъмните сили е йезуитът Берголио. По същия начин, по който Сатана измами Ева, Франциск върши пъкленото дело на Измамника, като заявява, че доктрините са толкова много, че на практика никога няма да да се постигне съгласие по тях, та затова са ненужни. И както Сатана каза, че послушанието е безсмислено, щом става дума за издигането на човека, така и Берголио твърди, че е важно да бъде показа любовта на Исус, а различията да бъдат оставени настрана! Не трябва да изненадва резултатът от действията на папата. Когато на непознаващите Божието слово вярващи им се казва да оставят настрана ученията и да изявяват любовта на Спасителя, без значение как живеят и в какво вярват, следващите подобни призиви са готови да приемат и последват такъв "Учител". Не е никак странно, при това положение, че толкова много вярващи ще се поклонят на блудницата, приемайки виното й за чист гроздов сок!
RSS Feed
