Радио Ватикана пише:
Както Свети Йоан, Църквата е призвана да известява Словото Божие до мъченичеството. Това каза Папа Франциск по време на днешния литургичен празник на Св.Йоан Кръстител. В литургията на Папата, която отслужи тази сутрин в параклиса на религиозния Дом Санта Марта, съслужиха кардинал Джанфранко Равази и група свещеници в присъствието на сътрудници от Папския съвет за култура, група служители от Папската комисия за сакрална археология и от Филателния и Нумизматичен отдел при Ватикана.
Както Свети Йоан, Църквата е призвана да известява Словото Божие до мъченичеството. Това каза Папа Франциск по време на днешния литургичен празник на Св.Йоан Кръстител. В литургията на Папата, която отслужи тази сутрин в параклиса на религиозния Дом Санта Марта, съслужиха кардинал Джанфранко Равази и група свещеници в присъствието на сътрудници от Папския съвет за култура, група служители от Папската комисия за сакрална археология и от Филателния и Нумизматичен отдел при Ватикана.
В деня, когато Църквата чества раждането на Свети Иван Кръстител, Папа Франциск започна своята проповед, отправяйки пожелания към всички, които носят името Йоан.(Лука 1,57-66.80) Фигурата на Йоан Кръстител, каза Папата, не винаги се разбира лесно. „Когато мислим за неговия живот – отбеляза – той е един пророк”, „човек станал велик, а после завършил като един бедняк”. Кой всъщност е Йоан? Той сам, каза Папата, го обяснява: „Аз съм гласът в пустинята”, но „той е гласът без Словото, защото Словото не бе Той, а един Друг”. Ето тогава тайната на Йоан: „Никога не става господар на Словото”, Йоан „е този, който сочи, който обяснява”. „Смисълът на живота за Йоан – допълни – е да сочи другия”. Папа Франциск посочи, че е останал впечатлен от факта, че „Църквата е избрала за празник на Йоан” един период, в който дните са по-дълги през годината, когато „имат повече светлина”. Наистина Йоан „бе както луната” и когато Исус започва да проповядва, светлината на Йоан „започва да намалява”. „Глас, не Слово – каза Папата – светлина, но не своя”:
„Йоан сякаш е никой. Това е призванието на Йоан: да падне ниско. Когато съзерцаваме живота на този толкова голям и толкова могъщ човек - за когото всички са вярвали, че той е Месията – съзерцаваме една голяма тайна. Ние не знаем колко са били последните дни на Йоан. Знаем само, че е бил убит, главата му положена на един поднос, като голям подарък от една балерина, на една прелюбодейка. Вярвам, че повече от това не може да се отиде. Този е бил краят на Йоан”.
В затвора, продължи Папата, Йоан е имал съмнения и е изпратил своите ученици да попитат Исус: „Ти ли си този, или трябва да чакаме някой друг?” Налице е „мракът, болката на неговия живот”. Дори и това не е било „спестено на Йоан”, каза Папата и допълни: „фигурата на Йоан ме кара да мисля за Църквата”:
„Църквата съществува, за да известява, да бъде гласът на едно Слово, на своя жених, който е Словото. Църквата съществува, за да известява това Слово до мъченичеството. Мъченичество, което е в ръцете на високомерните, най-надменните на земята. Йоан можеше да стане важен, можеше да каже нещо за себе си. ‘Но аз никога не мисля’, само това: сочеше, чуваше се глас, не Словото. Тайната на Йоан. Защо Йоан е светец и никога не е грешил? Защо никога не е взел истината като своя. Не е искал да става идеолог. Той е човекът, понизил себе си, за да се чуе Словото. А ние, като Църква, можем да просим днес благодатта да не се превърнем никога в една идеологизирана Църква…”
Църквата, допълни, трябва да слуша Словото на Исус и да бъде неговия глас, известявайки я смело. „Тази – каза – е Църквата без идеологии, без свой живот: Църквата, която е mysterium lunae, която приема светлина от своя Съпруг и трябва да намалява, за да расте Той”:
„Този е примерът, който ни предлага днес Йоан, за нас и за Църквата. Една Църква, която винаги е в служба на Словото. Една Църква, която никога не взима нищо за себе си. Днес в молитвата поискахме благодатта на радостта, поискахме от Господа да зарадва тази Църква в нейното служене на Словото, да бъде гласът на това Слово, да проповядва това Слово. Нека поискаме благодатта да подражаваме на Йоан, без собствени идеи и без Евангелие, разбирано като собственост, а като само една Църква, която сочи Словото, до мъченическата смърт. Така да бъде!”
„Йоан сякаш е никой. Това е призванието на Йоан: да падне ниско. Когато съзерцаваме живота на този толкова голям и толкова могъщ човек - за когото всички са вярвали, че той е Месията – съзерцаваме една голяма тайна. Ние не знаем колко са били последните дни на Йоан. Знаем само, че е бил убит, главата му положена на един поднос, като голям подарък от една балерина, на една прелюбодейка. Вярвам, че повече от това не може да се отиде. Този е бил краят на Йоан”.
В затвора, продължи Папата, Йоан е имал съмнения и е изпратил своите ученици да попитат Исус: „Ти ли си този, или трябва да чакаме някой друг?” Налице е „мракът, болката на неговия живот”. Дори и това не е било „спестено на Йоан”, каза Папата и допълни: „фигурата на Йоан ме кара да мисля за Църквата”:
„Църквата съществува, за да известява, да бъде гласът на едно Слово, на своя жених, който е Словото. Църквата съществува, за да известява това Слово до мъченичеството. Мъченичество, което е в ръцете на високомерните, най-надменните на земята. Йоан можеше да стане важен, можеше да каже нещо за себе си. ‘Но аз никога не мисля’, само това: сочеше, чуваше се глас, не Словото. Тайната на Йоан. Защо Йоан е светец и никога не е грешил? Защо никога не е взел истината като своя. Не е искал да става идеолог. Той е човекът, понизил себе си, за да се чуе Словото. А ние, като Църква, можем да просим днес благодатта да не се превърнем никога в една идеологизирана Църква…”
Църквата, допълни, трябва да слуша Словото на Исус и да бъде неговия глас, известявайки я смело. „Тази – каза – е Църквата без идеологии, без свой живот: Църквата, която е mysterium lunae, която приема светлина от своя Съпруг и трябва да намалява, за да расте Той”:
„Този е примерът, който ни предлага днес Йоан, за нас и за Църквата. Една Църква, която винаги е в служба на Словото. Една Църква, която никога не взима нищо за себе си. Днес в молитвата поискахме благодатта на радостта, поискахме от Господа да зарадва тази Църква в нейното служене на Словото, да бъде гласът на това Слово, да проповядва това Слово. Нека поискаме благодатта да подражаваме на Йоан, без собствени идеи и без Евангелие, разбирано като собственост, а като само една Църква, която сочи Словото, до мъченическата смърт. Така да бъде!”
Коментар на Последните дни.
Оказва се, че на света има поне един безгрешен човек – Йоан Кръстител “Тайната на Йоан. Защо Йоан е светец и никога не е грешил? Защо никога не е взел истината като своя.” Явно Божието слово лъже, защото апостол Павел пише:
Римляни 3:23. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога...
Но да предположим, че папата има предвид това, което е проповядвал Йоан Кръстител. Излиза, че Йоан е светец, понеже не си е присвоил истината. Не казва ли Библията, че всеки, който повярва и живее по Божието слово, е Божие дете, а не защото не си е присвоил истината?
Но да оставим това. По-интересното е какво казва папата за църквата:
„Църквата съществува, за да известява, да бъде гласът на едно Слово, на своя жених, който е Словото. “
Точно така е. Той продължава: “А ние, като Църква, можем да просим днес благодатта да не се превърнем никога в една идеологизирана Църква…”, „Този е примерът, който ни предлага днес Йоан, за нас и за Църквата. Една Църква, която винаги е в служба на Словото. Една Църква, която никога не взима нищо за себе си.” Сега вече се появява проблем: за коя църква говори папат а? Ако няма предвид Католическата, добре. Но понеже говори за нея, явно се разминава с истината. В заключение той казва: “Нека поискаме благодатта да подражаваме на Йоан, без собствени идеи и без Евангелие, разбирано като собственост, а като само една Църква, която сочи Словото, до мъченическата смърт.” Е, за това може и ние да се молим, Католическата църква да няма собствени идеи и собствено евангелие, като сочи към Словото. Но как бихте си представили блудницата да се откаже от всичките езически измислици, правила и празници, които е вкарала в ученията си? Със сигурност много католици ще бъдат впечатлени от думите на Франциск и ще се отдадат с още по-голям ентусиазъм на службата, която мислят, че е за Бога. Дано тази искреност им помогне да открият заблудите и да се обърнат към Божието слово, за да служат наистина на Този, Който е Пътят, Истината и Животът.
Оказва се, че на света има поне един безгрешен човек – Йоан Кръстител “Тайната на Йоан. Защо Йоан е светец и никога не е грешил? Защо никога не е взел истината като своя.” Явно Божието слово лъже, защото апостол Павел пише:
Римляни 3:23. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога...
Но да предположим, че папата има предвид това, което е проповядвал Йоан Кръстител. Излиза, че Йоан е светец, понеже не си е присвоил истината. Не казва ли Библията, че всеки, който повярва и живее по Божието слово, е Божие дете, а не защото не си е присвоил истината?
Но да оставим това. По-интересното е какво казва папата за църквата:
„Църквата съществува, за да известява, да бъде гласът на едно Слово, на своя жених, който е Словото. “
Точно така е. Той продължава: “А ние, като Църква, можем да просим днес благодатта да не се превърнем никога в една идеологизирана Църква…”, „Този е примерът, който ни предлага днес Йоан, за нас и за Църквата. Една Църква, която винаги е в служба на Словото. Една Църква, която никога не взима нищо за себе си.” Сега вече се появява проблем: за коя църква говори папат а? Ако няма предвид Католическата, добре. Но понеже говори за нея, явно се разминава с истината. В заключение той казва: “Нека поискаме благодатта да подражаваме на Йоан, без собствени идеи и без Евангелие, разбирано като собственост, а като само една Църква, която сочи Словото, до мъченическата смърт.” Е, за това може и ние да се молим, Католическата църква да няма собствени идеи и собствено евангелие, като сочи към Словото. Но как бихте си представили блудницата да се откаже от всичките езически измислици, правила и празници, които е вкарала в ученията си? Със сигурност много католици ще бъдат впечатлени от думите на Франциск и ще се отдадат с още по-голям ентусиазъм на службата, която мислят, че е за Бога. Дано тази искреност им помогне да открият заблудите и да се обърнат към Божието слово, за да служат наистина на Този, Който е Пътят, Истината и Животът.
RSS Feed
