
Всеправославният събор, провел се от 18 до 26 юни на остров Крит, в който взеха участие делегации от 10 поместни православни църкви, е „важно събитие в историята на съборния процес на Православната църква“, но „не може да се разглежда като Всеправославен, а приетите на него документи – като изразяващи общоправославния консенсус“. Това е официалната позиция на Московската патриаршия изразена на заседание на 13 юни на което бе обсъдена ситуацията, възникнала с отказа на няколко поместни църкви да участват в Светия и велик съборна Православната църква (Антиохийската, Руската, Грузинската и Българската).
В комюнике на Московската патриаршия, разпространено след заседанието, се изтъква позицията изразена на 13 юни, че "разномислията между отделните църкви по въпросите за подготовката на Светия и велик събор не трябва да са фактор за разделението и отслабването на единството на Православната църква", а срещата на Крит "може да бъде принос в подготовката на Светия и велик събор, в който да вземат участие всички признати поместни автокефални църкви".
Въпреки това, Св Синод на Руската православна църква уверява, че ще възложи на Синодалната библейско-богословска комисия да публикува и проучи одобрените от Събора документи, взимайки под внимание вероятно постъпилите отзиви и забележки от страна архиереи, духовни учебни заведения, богослови, клирици, монаси и миряни. Става въпрос за шест документа включени в дневния ред на заседанията, една енциклика и едно важно послание към православните вярващи и всички хора с добра воля. Всеправославният събор разгледа важни теми за отношенията на Православната църква с останалия свят, поста, брака, мисията на църквата в модерния свят, православната диаспора и начините за провъзгласяване на църковната автономия.
Коментар на Последните дни
Руската православна църква успя да представи това, което искаше, а именно, че този събор е проведен при отсъствието на половината православно население в света. За това спомогнаха - както винаги - угоднически настроените църкви, начело с българската. Всъщност, БПЦ в случая постъпи добре, защото забави икуменизма, но с поведението си показа, че няма собствено мнение и се води от това, което дойде от Москва. Колкото до Руската православна църква, едва ли ще има много време да се наслаждава на победата си. Вероятно сега се подготвят мерки, които да я принудят да се съгласи с това, което й се предлага и нищо чудно точно поради тази причина се обсъждат нови икономически мерки срещу Русия.
Николай Георгиев