...повече разнообразие, повече танци
ncronline.org пише:
Най-новият поглед на Националното проучване на конгрегациите в американските църкви, синагоги и джамии – третата вълна от проучвания, която започна през 1998 год. – открива, че все повече събрания:
- Отварят вратите си за гейове и лесбийки в активно членство и в ръководство;
- Показват расово и етническо разнообразие на църковните скамейки;
- Насърчават ръкомахането, викането на „амин” и танцуването по пътеките между редовете по време на богослужение;
- се откъсват от деноминационни връзки, доктрини и правила, които биха могли да забавят или попречат на промяната.
Проучването, публикувано на 11-ти септември, се основава на интервюта с лидери на 1,331 национално представителни конгрегации и обновява данните от 1998 и 2006 год.
ncronline.org пише:
Най-новият поглед на Националното проучване на конгрегациите в американските църкви, синагоги и джамии – третата вълна от проучвания, която започна през 1998 год. – открива, че все повече събрания:
- Отварят вратите си за гейове и лесбийки в активно членство и в ръководство;
- Показват расово и етническо разнообразие на църковните скамейки;
- Насърчават ръкомахането, викането на „амин” и танцуването по пътеките между редовете по време на богослужение;
- се откъсват от деноминационни връзки, доктрини и правила, които биха могли да забавят или попречат на промяната.
Проучването, публикувано на 11-ти септември, се основава на интервюта с лидери на 1,331 национално представителни конгрегации и обновява данните от 1998 и 2006 год.
Професорът по социология в университета „Дюк”, Маркс Чейвс, който ръководеше проучването, каза, че е „изненадан” от това колко много се е увеличило приемането на гейове и лесбийки от 2006 г. – първият път, в който проучването е запитвало за включеността на гейове в публичния религиозен живот.
Конгрегациите, които „позволяват пълноправно членство на открито гейски или лесбийски двойки в ангажиращо взаимоотношение” се е покачил до 48 процента през 2012 год., като през 2006 год. е бил 37 процента.
Повечето конгрегации все още поставят граница при позволяването на гейове да заемат ръководни постове, въпреки че броят на конгрегациите, които разрешават лидерство на гейове се увеличава – от 18 на 26 процента.
Римокатолическите църкви, междувременно, се оказаха по-остро консервативни през годините, върху които се съсредоточава проучването. Процентът на католическите църкви, които разрешават пълноправно членство на гейове е паднал на 53 процента, като преди е бил 74 процента от конгрегациите. И броят на тези, които позволяват на гейове да заемат ръководни роли, падна от 39 на 26 процента.
Главен американски редактор, йезуитският отец Джеймс Мартин, отбеляза: „През онези години американските свещеници изразяваха много по-голяма гласност срещу гей браковете. Едва през последните една или две години – от избирането на папа Франциск насам – църквата е започнала да се отпуска в това”.
За жените обаче няма статистически напредък в Националното проучване на конгрегациите. Въпреки броящите се на пръсти жени – старши пастори, чиито имена са изброени наскоро, процентът от конгрегациите с жени в главни позиции се е спрял на 11 процента от 1998 год. насам.
Вероятността за грешка при повечето открития в изследването е едва плюс/минус 3 процента.
Осемдесет процента от хората, които посещават протестантски конгрегации на чернокожи, докладваха, че хората скачат, викат или танцуват по време на основната служба, като броят се е повишил от 66 процента през 1998 год.
И тази тенденция за богослужение в движение е вярна във все по-голяма степен за хората, които посещават евангелистки консервативни или фундаменталистки конгрегации на белокожи (от 16 процента при първото проучване до 25 процента сега).
Други групи – особено хора, които се покланят в умерени или либерални църкви за белокожи, или католици – все още се придържат към местата си.
Обаче ентусиазираното поклонение нараства сред католиците в етнически конгрегации, където службата „има различен културен усет”, каза Мартин. „Можете да видите нещо много по-различно при една испанска литургия в Лос Анджелис, отколкото в североизточната част на Манхатън. Това е едно по-скоро културно разделение, отколкото религиозно”.
Конгрегациите, които „позволяват пълноправно членство на открито гейски или лесбийски двойки в ангажиращо взаимоотношение” се е покачил до 48 процента през 2012 год., като през 2006 год. е бил 37 процента.
Повечето конгрегации все още поставят граница при позволяването на гейове да заемат ръководни постове, въпреки че броят на конгрегациите, които разрешават лидерство на гейове се увеличава – от 18 на 26 процента.
Римокатолическите църкви, междувременно, се оказаха по-остро консервативни през годините, върху които се съсредоточава проучването. Процентът на католическите църкви, които разрешават пълноправно членство на гейове е паднал на 53 процента, като преди е бил 74 процента от конгрегациите. И броят на тези, които позволяват на гейове да заемат ръководни роли, падна от 39 на 26 процента.
Главен американски редактор, йезуитският отец Джеймс Мартин, отбеляза: „През онези години американските свещеници изразяваха много по-голяма гласност срещу гей браковете. Едва през последните една или две години – от избирането на папа Франциск насам – църквата е започнала да се отпуска в това”.
За жените обаче няма статистически напредък в Националното проучване на конгрегациите. Въпреки броящите се на пръсти жени – старши пастори, чиито имена са изброени наскоро, процентът от конгрегациите с жени в главни позиции се е спрял на 11 процента от 1998 год. насам.
Вероятността за грешка при повечето открития в изследването е едва плюс/минус 3 процента.
Осемдесет процента от хората, които посещават протестантски конгрегации на чернокожи, докладваха, че хората скачат, викат или танцуват по време на основната служба, като броят се е повишил от 66 процента през 1998 год.
И тази тенденция за богослужение в движение е вярна във все по-голяма степен за хората, които посещават евангелистки консервативни или фундаменталистки конгрегации на белокожи (от 16 процента при първото проучване до 25 процента сега).
Други групи – особено хора, които се покланят в умерени или либерални църкви за белокожи, или католици – все още се придържат към местата си.
Обаче ентусиазираното поклонение нараства сред католиците в етнически конгрегации, където службата „има различен културен усет”, каза Мартин. „Можете да видите нещо много по-различно при една испанска литургия в Лос Анджелис, отколкото в североизточната част на Манхатън. Това е едно по-скоро културно разделение, отколкото религиозно”.
Коментар на Последните дни
Това проучване, макар да се отнася за американските вярващи, дава известна представа за пътя, по който е тръгнал светът, тъй като културата обикновено се движи от Америка към останалия свят. То е още по-впечатляващо, понеже е обхванало не само християнски деноминации, но също така синагогите и джамиите. Дори първият показател е достатъчно стряскащ - все повече гейове и лесбийки са в активното ръководство! Ако това по някакъв начин вече изглежда "нормално" в християнските църкви, то възможността такива личности да стоят начело на синагогите е шокиращ! Вторият покозател обяснява на какво се дължи всичко това: все по-голямо расово и етническо разнообразие. Разбира се, допускането на хора от различна раса и етнос е нормално, но говори за това, че в името на нарастването на членската маса и средствата, която тя дава, църквите, синагогите и джамиите са готови да направят компромиси от какъвто и да е характер, стига да имат финансова изгода! Именно поради това "Насърчават ръкомахането, викането на „амин” и танцуването по пътеките между редовете по време на богослужение". Като дават възможност на присъстващите да изразяват емоциите си, а не вярата си, ръководствата стимулират премахването на деноминационните ограничения и допринасят за сближаването на вярващите. На пръв поглед това изглежда прекрасно. Но вместо да има обединение върху Божиите истини, се изгражда близост като на спортно мероприятие: всеки може да вика, да скача, да танцува, да се търкаля по пода, да ръкопляска, да пее, да слуша музика - въобще да върши каквото му хрумне. Което от своя страна постига и следващата стъпка: след като вярващите могат да правят всичко във всяка църква от която и да е деноминация или религи, няма никакво значение къде ще отидат! Така икуменизмът не само изглежда възможен, но става задължителен, защото щом няма никакво разделение в доктрините, разликата между имената на църквите става безпредметна.
Това проучване, макар да се отнася за американските вярващи, дава известна представа за пътя, по който е тръгнал светът, тъй като културата обикновено се движи от Америка към останалия свят. То е още по-впечатляващо, понеже е обхванало не само християнски деноминации, но също така синагогите и джамиите. Дори първият показател е достатъчно стряскащ - все повече гейове и лесбийки са в активното ръководство! Ако това по някакъв начин вече изглежда "нормално" в християнските църкви, то възможността такива личности да стоят начело на синагогите е шокиращ! Вторият покозател обяснява на какво се дължи всичко това: все по-голямо расово и етническо разнообразие. Разбира се, допускането на хора от различна раса и етнос е нормално, но говори за това, че в името на нарастването на членската маса и средствата, която тя дава, църквите, синагогите и джамиите са готови да направят компромиси от какъвто и да е характер, стига да имат финансова изгода! Именно поради това "Насърчават ръкомахането, викането на „амин” и танцуването по пътеките между редовете по време на богослужение". Като дават възможност на присъстващите да изразяват емоциите си, а не вярата си, ръководствата стимулират премахването на деноминационните ограничения и допринасят за сближаването на вярващите. На пръв поглед това изглежда прекрасно. Но вместо да има обединение върху Божиите истини, се изгражда близост като на спортно мероприятие: всеки може да вика, да скача, да танцува, да се търкаля по пода, да ръкопляска, да пее, да слуша музика - въобще да върши каквото му хрумне. Което от своя страна постига и следващата стъпка: след като вярващите могат да правят всичко във всяка църква от която и да е деноминация или религи, няма никакво значение къде ще отидат! Така икуменизмът не само изглежда възможен, но става задължителен, защото щом няма никакво разделение в доктрините, разликата между имената на църквите става безпредметна.
RSS Feed
