Сн. vaticannews.va vaticannews.va пише:
Различията вече не са причина за подозрение или упрек, а преди всичко са обогатяваща възможност за взаимно изслушване, опознаване и обръщане. Това е иновативният дух, който стои зад новия документ, приет от Англиканско-католическата международна комисия, първото съгласувано изявление от третата фаза на официалния диалог, известен също като Arcic III (Anglican Roman Catholic International Commission).
Документът, озаглавен “Да вървим заедно по пътя: Да се научим да бъдем Църква - местна, регионална, универсална" (Walking Together on the Way: Learning to Be the Church - Local, Regional, Universal) беше договорен по време на среща, провела се в Ерфурт, Германия през 2017 г., но бе разпространен на 2 юли, като резултат от седемгодишни съвместни заседания и консултации.
Различията вече не са причина за подозрение или упрек, а преди всичко са обогатяваща възможност за взаимно изслушване, опознаване и обръщане. Това е иновативният дух, който стои зад новия документ, приет от Англиканско-католическата международна комисия, първото съгласувано изявление от третата фаза на официалния диалог, известен също като Arcic III (Anglican Roman Catholic International Commission).
Документът, озаглавен “Да вървим заедно по пътя: Да се научим да бъдем Църква - местна, регионална, универсална" (Walking Together on the Way: Learning to Be the Church - Local, Regional, Universal) беше договорен по време на среща, провела се в Ерфурт, Германия през 2017 г., но бе разпространен на 2 юли, като резултат от седемгодишни съвместни заседания и консултации.
Рецептивен икуменизъм
Работата - се посочва в документа - следва методологията на "рецептивния икуменизъм", в смисъл, че всяка страна признава трудностите и напрежението в средствата на общение, които действат на различни нива в Църквата и се опитва да определи какво може да се научи по един положителен начин от другите икуменически партньори. В този смисъл съпредседателят от католическата страна Бернар Лонгли, архиепископ на Бирмингам и съпредседателят от англиканска страна, архиепископ Дейвид Моксон подчертават, че документът се стреми да развие въпросите за властта и църковното общение "по нов начин". Разбирането на Католическата църква и Англиканската общност за структурирането властта на местно, регионално и глобално ниво е от основно значение за разбирането на учението и практиките на всяка реалност по важни въпроси в областта на етиката и моралното богословие.
Крачка напред за католическо-англиканския икуменизъм
Това първо изявление, договорено от Arcic III, "представлява важна методологическа и материална крачка напред за католическо-англиканския икуменизъм" и също е "в услуга на църковната реформа както в англиканската, така и в католическата традиции", посочи пред Catholic News Service Пол Мъри, член на комисията от католическа страна и професор по богословие в Дърамския университет в Обединеното кралство.
Документът, който самата комисия посочва като обикновен текст за обсъждане, е разделен на шест глави, три от които разглеждат как всяка Църква упражнява авторитета си на местно, регионално и глобално ниво. Централна точка на това изследване е начинът, по който двете църковни общности балансират процеса на вземане на решения между различните нива. Документът споменава например, че в Англиканската общност, за разлика от Католическата църква, различните провинции са в състояние да вземат решения за споделяне на Евхаристията с други църкви. "Тази разлика между нашите две традиции – се посочва в доклада - е в сърцето на разликата в разбирането и в структурата между Римокатолическата църква и Църквите на Англиканската общност".
Работата - се посочва в документа - следва методологията на "рецептивния икуменизъм", в смисъл, че всяка страна признава трудностите и напрежението в средствата на общение, които действат на различни нива в Църквата и се опитва да определи какво може да се научи по един положителен начин от другите икуменически партньори. В този смисъл съпредседателят от католическата страна Бернар Лонгли, архиепископ на Бирмингам и съпредседателят от англиканска страна, архиепископ Дейвид Моксон подчертават, че документът се стреми да развие въпросите за властта и църковното общение "по нов начин". Разбирането на Католическата църква и Англиканската общност за структурирането властта на местно, регионално и глобално ниво е от основно значение за разбирането на учението и практиките на всяка реалност по важни въпроси в областта на етиката и моралното богословие.
Крачка напред за католическо-англиканския икуменизъм
Това първо изявление, договорено от Arcic III, "представлява важна методологическа и материална крачка напред за католическо-англиканския икуменизъм" и също е "в услуга на църковната реформа както в англиканската, така и в католическата традиции", посочи пред Catholic News Service Пол Мъри, член на комисията от католическа страна и професор по богословие в Дърамския университет в Обединеното кралство.
Документът, който самата комисия посочва като обикновен текст за обсъждане, е разделен на шест глави, три от които разглеждат как всяка Църква упражнява авторитета си на местно, регионално и глобално ниво. Централна точка на това изследване е начинът, по който двете църковни общности балансират процеса на вземане на решения между различните нива. Документът споменава например, че в Англиканската общност, за разлика от Католическата църква, различните провинции са в състояние да вземат решения за споделяне на Евхаристията с други църкви. "Тази разлика между нашите две традиции – се посочва в доклада - е в сърцето на разликата в разбирането и в структурата между Римокатолическата църква и Църквите на Англиканската общност".
Коментар на Последните дни
Сближаването между Католическата църква и другите християнски деноминации напредва във всички посоки. Но този път има нещо съществено, което не винаги се изявява пред публиката. З разлика от други икуменически срещи и договорки сега ясно и категорично се казва, че Католическата и Англиканската църква ще тръгнат по общ път. Той обаче не е "Пътят, истината и животът", някакъв широк път, чиято цел е постигането на единство на базата на реформирането на църковните традиции. Най-важната сред тях е Евхаристията и нейното споделяне с други църкви. Какво е неприемливото ли? Това, че между Господната вечеря и Католическата евхаристия има огромна разлика. Докато нареденото от Господ Исус Христос е само за спомен на това, което Той е направил, Ватикана счита, че има право "да сътворява" Исус, като счита, че хлябът и виното са буквалните Му тяло и кръв. Това, че за тази мерзост няма да има пречка между двете църкви не е най-лошото. По-трагично е, че те вземат решение да я споделят и с други деноминации! Но и това не е краят, защото документът определя накъде ще бъдат насочени усилията на Католическата и Англиканската църкви - да се стигне до универсална църква. Какво е "Универсализъм"?
"В понятието Универсализъм попадат философски, антропологични, културни, етнически и политически теории, които не са ексклузивни, а претендират и изискват валидност за цялото човечество." bg.wikipedia.org
Тези църкви изповядват триединството. Любопитен съм как, при това положение, ЦАСД ще реагира, след като се върви към създаване на една световна църква, която ще изисква всички да служат според нейните учения? Ако вярата в един триединен бог е обща за всички деноминации, включително и за Адвентната църква, нима различието ще се състои само в различния ден за поклонение? Ако е така, то триединният бог трябва да се е разделил против себе си!
Николай Георгиев
RSS Feed
