
Мохамед – основателят на Исляма – конкретно ОСЪДИ КАТО ГРЕШНИК всеки, който пропуска да защити християни или възпрепятства способността на християните да практикуват собствената си вяра
Мюсюлмани, които преследват християни, нарушават ПРЯКА ЗАПОВЕД на Мохамед. ИДИЛ и други мюсюлмански екстремисти, които преследват християни, проявяват неподчинение към пряка заповед на Мохамед, основателят на исляма.
Конкретно, през 626 год. сл. Хр., Мохамед издаде Фермана на Мохамед, познат също и като Завета или (Светия) Завет (Testamentum) на Пророка Мохамед.
Ферманът заповядваше на мюсюлманите на защитават и отбраняват християните и осъждаше като грешници мюсюлманите, които се отнасят зле с християни:
Това писмо съдържа клетвата, дадена на тях, и този, който проявява неподчинение към това, което е в нея, ще бъде сметнат за неподчиняващ се и правонарушител на това, което му е наредено. Ще бъде считан за човек, който е нарушил клетвата на Аллах, проявил е неверие към Неговия Завет, отхвърлил е авторитета Му, презрял е религията Му и е заслужил Неговото проклятие, независимо дали е султан или друг вярващ в исляма. Когато и да се съберат монаси, поклонници и посетители на светите места, независимо дали в планина или долина, или в пещера или често посещавано място, или равнина, или църква, или в домове за поклонение, ние наистина [заставаме зад] гърба им и трябва да защитаваме тях, имотите и етиките им, чрез Мен, приятелите и асасините ми, защото те са мои поданици и са под моя защита.
Ще ги освободя от това, което може да ги безпокои, от товарите, които се отдават от другите като обет за вярност. Те не трябва да дават нищо от дохода си, освен това, което ги удовлетворява – не трябва да бъдат засягани или тревожени, или принуждавани или да бъде налагана върху тях власт. Съдиите им не трябва да бъдат заменяни или да им се попречва да изпълняват службата си, нито монасите да бъдат обезпокоявани в упражняване на религиозния си ред, или хората на уединението да бъдат възпирани от пребиваване в килиите си.
На никого не се позволява да ограбва пътуващите поклонници или да разрушава или уврежда някоя от църквите им, или от домовете им за поклонение, или да взима някое от нещата вътре в тези домове и да го донася в домовете на исляма. И този, който вземе нещо оттам, ще бъде човек, нарушил обета на Аллах и наистина проявил неподчинение към Неговия Посланик.
Не трябва да бъдат поставяни поголовни данъци върху съдиите им, монасите им и тези, чиято длъжност е служба на Аллах, или някакво друго нещо да бъде отнемано от тях, независимо дали е данък, налог или някакво несправедливо право. Наистина ще запазя договора им, където и да бъде той, в морето или на земята, на изток или на запад, на север или на юг, защото те са под моя закрила и завета на моята сигурност от всички неща, които презират.
Никакви данъци или десятъци не трябва да бъдат събирани от тези, което се посвещават на служенето на Аллах в планините, или от тези, които обработват Светите земи. Никой няма правото да се намесва в техните дела или да предприема някакво действие срещу тях. Наистина това е за нещо друго и не е за тях, вместо това в сезоните на прибиране на реколтата на тях би трябвало да бъде дадена една када за всеки ардаб от пшеница (около пет и половина бушела) като запаси, и никой няма правото да им каже, че това е твърде много или да изиска от тях да платят някакъв данък.
Колкото до тези, които притежават имоти, богатите и търговците, поголовният данък, който трябва да бъде взет от тях не трябва да надвишава дванадесет драхми на човек за година [според Уикипедия това са около 200 американски долара].
Не трябва да им бъде налагано от никого да предприемат пътуване или да бъдат насилени да отиват във войни или да носят оръжия, защото ислямистите трябва да се борят за тях. Не спорете и не се карайте с тях, но постъпвайте според стиха, записан в Корана, а именно: „И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин” [29.46] [англ.: не спорете или не се карайте с хората на Писанието, освен за това, което е най-добро]. Така те ще живеят в благосклонност и защита от всичко, което може да ги засегне страна на Представителите на религията (исляма), където и да се намират те и което и място да обитават.
Трябва ли някоя християнка да бъде омъжена за мюсюлманин: такъв брак не трябва да се сключва освен след нейното съгласие, и на нея не трябва да се пречи да ходи в своята църква за молитва. Техните църкви трябва да бъдат почитани и те не трябва да бъдат възпирани от построяване на църкви или поправяне на манастири.
Не трябва да бъдат насилвани да носят оръжия или камъни, но ислямистите трябва да ги защитават от другите. Положително е възложено върху всеки от ислямския народ да не противоречи или да проявява неподчинение към тази клетва до Деня на възкресението и до края на света.”
ИДИЛ и други ислямски терористи не са истински мюсюлмани и са проявили неподчинение към пряка заповед на Мохамед.
Не е изненадващо, че мнозинството от мюсюлманите по целия свят ги осъждат.
Този документ е много интересен, защото доказва нещо важно: ислямистите в никакъв случай не са това, за което се представят. Друг въпрос е дали мюсюлманите познават истината и дали Аллах и Бог са една и съща личност. Но е ясно, че ако ислямистите от Ислямска държава бяха истински мюсюлмани, не биха вършили жестокостите, които накараха целия свят да настръхне. Този документ потвърждава това, което се виждаше "между редовете" в действията на ИД: халифатът, обявен от Багдади, е само за приспиване на вниманието. Истинската цел е да се обедини целият свят срещу тях. Така светът ще забрави, че антихристът се намира в Рим, а не на изток! До този момент измамният план има 100%-ва успеваемост и едно след друго правителствата на отделни държави се обръщат към САЩ за помощ. В същото време религиите са вперили поглед, изпълнен с надежда, в този, от когото би трябвало да бягат като ужилени...
Даниил 8:25. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.