Снимка: media02.radiovaticana.va bg.radiovaticana.va пише:
„Не можем да бъдем католици и същевременно сектанти“. Това посочва папа Франциск в дългото интервю дадено в навечерието на своята апостолическа визита в Швеция (31 октомври – 1 ноември) пред отец Улф Джонсон, директор на списанието на отците йезуити в Швеция Signum и директора на La Civiltà Cattolica, отец Антонио Спадаро. В интервюто папата говори за своите приятелски отношения, още от младежките години и след това по време на своето епископско служение, с лютераните, подчертавайки преди всичко важността да се „върви заедно, за да не останем затворени в строги перспективи, в които няма възможност за реформа“.
Надеждата, както и очакването за тази визита е „да успее на направи стъпка напред към сближаването“, да бъде „по-близо до братята и сестрите в Швеция“. Така папа Франциск, още в първия си отговор, обяснява смисъла на своята визита в Лунд и Малмьо, за 500-та годишнина от Реформацията. „Разстоянието поражда болестта на разделенията“, посочва папата, който приканва „на надскочим себе си, за да се срещнем с другите“. Папа Франциск припомни всички „етапи“ от своите връзки с лютераните през годините, първа като архиепископ на Буенос Айрес, а след това като Римски първосвещеник, цитирайки визитата във Ватикана през 2015 на архиепископката примас на Църквата на Швеция, Антие Якелен. Нейното слово „бе наистина изключително“, си спомня папа Франциск, който припомня и „хубавите и дълбоки“ въпроси, зададени му от едно дете и една жена по време на визита му в лютеранската църква в Рим.
„Не можем да бъдем католици и същевременно сектанти“. Това посочва папа Франциск в дългото интервю дадено в навечерието на своята апостолическа визита в Швеция (31 октомври – 1 ноември) пред отец Улф Джонсон, директор на списанието на отците йезуити в Швеция Signum и директора на La Civiltà Cattolica, отец Антонио Спадаро. В интервюто папата говори за своите приятелски отношения, още от младежките години и след това по време на своето епископско служение, с лютераните, подчертавайки преди всичко важността да се „върви заедно, за да не останем затворени в строги перспективи, в които няма възможност за реформа“.
Надеждата, както и очакването за тази визита е „да успее на направи стъпка напред към сближаването“, да бъде „по-близо до братята и сестрите в Швеция“. Така папа Франциск, още в първия си отговор, обяснява смисъла на своята визита в Лунд и Малмьо, за 500-та годишнина от Реформацията. „Разстоянието поражда болестта на разделенията“, посочва папата, който приканва „на надскочим себе си, за да се срещнем с другите“. Папа Франциск припомни всички „етапи“ от своите връзки с лютераните през годините, първа като архиепископ на Буенос Айрес, а след това като Римски първосвещеник, цитирайки визитата във Ватикана през 2015 на архиепископката примас на Църквата на Швеция, Антие Якелен. Нейното слово „бе наистина изключително“, си спомня папа Франциск, който припомня и „хубавите и дълбоки“ въпроси, зададени му от едно дете и една жена по време на визита му в лютеранската църква в Рим.
Според папа Бергольо Църквата в Рим трябва да научи от лютеранската традиция реформата и Свещеното Писание. „Делото на Лутер бе един реформаторски жест в един труден момент за Църквата, която вместо да започне един процес на реформа за цялата Църква, започва да се разединява. Лутер направи също големи стъпки, за да постави Словото Божие в ръцете на народа“, поясни още папата, уточнявайки как искането за реформа в Църквата е присъствало и в оживените дискусии по време на Генералните конгрегации на конклава.
„Богословският диалог трябва да продължи“ е призива на папата, когато в интервюто припомня, че той ще бъде вторият Римски първосвещеник, след визитата през 1989 на Йоан Павел II, който посещава Швеция. „Оттогава – подчертава папата – изглежда сякаш икуменическото движение изгуби своята начална инерция, с наличието на нови препятствия“. Папата припомня постигнатите успехи през годините, чиято кулминация е „важният икуменически документ за Доктрината на Оправданието“. Въпреки, че не отрича трудностите свързани с някои богословски въпроси, в съвместната молитва и милосърдни дела в полза на болните, бедните и затворниците, папата вижда „една възвишена и ефикасна форма на диалог“. „Важно е да работим заедно, а не по сектантски“, обяснява той, като подчертава, че „прозелитизмът е греховно поведение“ и припомня, че съществува „икуменизмът на кръвта“.
Много са другите въпроси, зададени на папа Франциск: от тероризма в името на религията, който папата определя като „богохулство и сатанизъм“, до тероризма на сплетните, „порок, който трудно се изкоренява и насилие, което изисква едно дълбоко обръщане“, но също и идолопоклонничеството като една „погрешна и фалшива религия“. Интервюто, след обстоен преглед на най-драматичните факти от международната хроника, като ситуацията на християните в някои зони на Близкия Изток, „земя на мъченици“, казва Франциск, който припомня „измъчената Сирия“ и как „кръвта на мъчениците е семе на християните“, завършва отново с предстоящата визита в Швеция. Папата призовава малката католическа общност в страната, съставена предимно от имигранти от различни части на света, да живее своята вяра, като я „свидетелства с отворен и икуменически дух“, защото – казва той – „не можем да бъдем католици и същевременно сектанти“. Оттук и призива да „вървят заедно и да не се затварят в строги перспективи, защото в тях няма възможност за реформа“.
Коментар на Последните дни
С посещението на Франциск в Швеция започва най-важната за злите сили година в следпотопната история на човечеството. С невероятна ловкост и коварство понтифексът откри последния етап за измамата на протестантите, заявявайки, че лютераните в Швеция са братя и сестри на католиците. Никога до наши дни Католическата църква не признаваше друга деноминация за християнска и наричаше всички "еретици". Всеки несъгласен с нейните учения рискуваше да излезе като дим от срещата с мястото за превъзпитание, наречено клада. Самият основател на Лютеранската църква Мартин Лутер благодарение на Божията закрила не успя да усети любовта на Рим, но огънят почти го докосна. Петстотин години след реформатора Франциск обърна на 180 градуса думите на Ватикана за лютераните. Изведнъж стореното от Лутер стана "реформаторски жест" за изпадналата в трудности църква, а искането му за реформа присъствало на Генералните конгрегации на конклава. Разбира се, нищо подобно не може да бъде открито в историята на Ватикана в положителен смисъл и ако нещо е имало, все е било като осъждане. Това обаче не попречи на Берголио да изкриви историята и да изкара Мартин Лутер едва ли не най-почитания човек в Рим, заявявайки, че Католическата църква трябва да научи от лютеранската традиция и Свещеното писание.
В интервюто Франциск заяви, че богословският диалог трябва да продължи и най-големият постигнат успех между католици и лютерани е "важният икуменически документ за Доктрината на Оправданието". Берголио каза, че двете деноминации трябва да продължат да работят заедно, но не "по сектантски", вметвайки, че прозелитизмът е греховно поведение. Между редовете това послание гласи: "Никой не трябва да евангелизира католиците, защото те са в истината. Но те могат да говорят на другите, за да станат те католици". Всяко отклонение от това разбиране е "греховно поведение"!
Но Франциск навлезе още по-дълбоко и разкри кои са най-опасните врагове на човечеството. Той каза, че тероризмът в името на религията е "богохулство и сатанизъм". Но не спря дотук,защото посочи другата опасна "категория": тероризма на сплетните, „порок, който трудно се изкоренява и насилие, което изисква едно дълбоко обръщане“. Кои са "терористите на сплетните"? Никой друг, освен тези, които изявяват неудобната истина за човека на греха! Не за първи път Франциск засегна най-болната тема за Ватикана, подготвяйки обществото за бъдещите гонения на верните Христови служители.
Затова всички трябва да вървят заедно и да не се затварят в "строги перспективи"! Т.е., не трябва да има разделение по доктрини, тъй като в такъв случай няма да има реформа. Но реформиране може да настъпи само ако всеки приеме идеята за вавилонско сближаване и тръгне по широкия път на единство в името на единството (а не на Божието слово)...
Даниил 8:23 И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24 И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
8:25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина вспокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
Николай Георгиев
RSS Feed
