Сн. vaticannews.va vaticannews.va пише:
На генералната аудиенция папа Франциск призова да се отвори пролука между Евангелието и езическия свят, както направи свети Павел, който на атинския Ареопаг се вдъхнови от олтара, посветен на „непознатия бог“ и погледна на езическия свет с очите на вярата, а не с враждебност.
На генералната аудиенция папа Франциск призова да се отвори пролука между Евангелието и езическия свят, както направи свети Павел, който на атинския Ареопаг се вдъхнови от олтара, посветен на „непознатия бог“ и погледна на езическия свет с очите на вярата, а не с враждебност.
Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана
„Нека изградим мостове с онзи, който не вярва или има вяра различна от нашата“. Този бе силният призив на папа Франциск, отправен по време на традиционната генералната аудиенция за вярващите и поклонниците в Рим, която проведе на площад „Свети Петър“. За катехистичната си беседа, с която продължи цикъла от беседи посветени на Деянията на Апостолите, папа Франциск се позова отново на фигурата на свети Павел и неговото проповядване на атинския Ареопаг. Апостолът, пристигайки в Атина „се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли“ (Деян. 17, 16). Но това „въздействие“ с езичеството не плаши Павел, не го подтиква да избяга, а напротив го насърчава да създаде мостове за диалог с тази култура“.
„Павел решава да отиде в най-важните места на града: синагогата, площада, Ареопага, мястото на политическия и културен живот, не се затваря, а се среща с всички хора, юдеи, епикурейци, стоици и много други. Не гледа към Атина и езическия свят с враждебност, а с очите на вярата“.
Ето защо – насърчи папа Франциск – „нека и ние днес да изпросим от Светия Дух да ни научи да изграждаме мостове с културите, с онзи който не вярва или с онзи, който има верую различно от нашето. Трябва винаги да изграждаме мостове, да подадем ръка на другия, без агресия. Нека поискаме от Светия Дух способността деликатно да инкултурираме посланието на вярата, полагайки над онези, който не познават Христос един съзерцателен поглед, вдъхновен от любовта, която затопля дори и най-закоравелите сърца“.
Поведението на Павел – продължи папата – ни подтиква да се запитаме за това как ние гледаме на нашите градове: дали го правим с недоверие, презрение или с вярата, която разпознава чедата Божии сред анонимните тълпи от хора“.
„Павел избира погледът, който го подтиква да отвори пролука между Евангелието и езическия свят. В сърцето на една от най-известните институции в древния свят, Ареопага, той представя един изключителен пример за инкултурацията на посланието на вярата: възвестява Исус Христос на идолопоклонниците, и не го прави нападайки ги с думи, а превръщайки се в строител на мостове“.
Вдъхновявайки се от жертвеника в града, на който няма поставен никакъв образ, а само надпис „На непознатия бог“, Павел известява, че „Бог не се крие“: „Онова, прочее – казва Павел - на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Павел, започва своето проповядване, изхождайки от библейската вяра в Бог на откровението, за да стигне до изкуплението и последния съд, т.е. до присъщото за християнството послание, и показва диспропорцията между величието на Твореца, който винаги позволява да бъде търсен, за да може всеки да го намерен, и тази на храмовете, изградени от човека. Апостолът възвестява „Онзи, който човеците пренебрегват, въпреки че го познават“, каза папата, позовавайки се на думите на Бенедикт ХVІ, който казва, че Павел възвестява „Непознатият Познат“.
Накрая Павел призовава всички към обръщане, възвестявайки им Христовата смърт и възкресение. Но тук, неговата проповед, която държеше всички със затаен дъх, среща една „стена“, защото „смъртта и възкресението на Христос изглеждат безумие и поражда присмех и подигравки“. Тогава Павел се отдалечава, защото опитът му се оказа неуспешен. Но сред множеството народ, някои се отварят за вярата, като Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар и други с тях. Така, накрая също в Атина Евангелието пуска своите корени и бива проповядвано на два гласа, този на един мъж и този на една жена.
„Нека изградим мостове с онзи, който не вярва или има вяра различна от нашата“. Този бе силният призив на папа Франциск, отправен по време на традиционната генералната аудиенция за вярващите и поклонниците в Рим, която проведе на площад „Свети Петър“. За катехистичната си беседа, с която продължи цикъла от беседи посветени на Деянията на Апостолите, папа Франциск се позова отново на фигурата на свети Павел и неговото проповядване на атинския Ареопаг. Апостолът, пристигайки в Атина „се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли“ (Деян. 17, 16). Но това „въздействие“ с езичеството не плаши Павел, не го подтиква да избяга, а напротив го насърчава да създаде мостове за диалог с тази култура“.
„Павел решава да отиде в най-важните места на града: синагогата, площада, Ареопага, мястото на политическия и културен живот, не се затваря, а се среща с всички хора, юдеи, епикурейци, стоици и много други. Не гледа към Атина и езическия свят с враждебност, а с очите на вярата“.
Ето защо – насърчи папа Франциск – „нека и ние днес да изпросим от Светия Дух да ни научи да изграждаме мостове с културите, с онзи който не вярва или с онзи, който има верую различно от нашето. Трябва винаги да изграждаме мостове, да подадем ръка на другия, без агресия. Нека поискаме от Светия Дух способността деликатно да инкултурираме посланието на вярата, полагайки над онези, който не познават Христос един съзерцателен поглед, вдъхновен от любовта, която затопля дори и най-закоравелите сърца“.
Поведението на Павел – продължи папата – ни подтиква да се запитаме за това как ние гледаме на нашите градове: дали го правим с недоверие, презрение или с вярата, която разпознава чедата Божии сред анонимните тълпи от хора“.
„Павел избира погледът, който го подтиква да отвори пролука между Евангелието и езическия свят. В сърцето на една от най-известните институции в древния свят, Ареопага, той представя един изключителен пример за инкултурацията на посланието на вярата: възвестява Исус Христос на идолопоклонниците, и не го прави нападайки ги с думи, а превръщайки се в строител на мостове“.
Вдъхновявайки се от жертвеника в града, на който няма поставен никакъв образ, а само надпис „На непознатия бог“, Павел известява, че „Бог не се крие“: „Онова, прочее – казва Павел - на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Павел, започва своето проповядване, изхождайки от библейската вяра в Бог на откровението, за да стигне до изкуплението и последния съд, т.е. до присъщото за християнството послание, и показва диспропорцията между величието на Твореца, който винаги позволява да бъде търсен, за да може всеки да го намерен, и тази на храмовете, изградени от човека. Апостолът възвестява „Онзи, който човеците пренебрегват, въпреки че го познават“, каза папата, позовавайки се на думите на Бенедикт ХVІ, който казва, че Павел възвестява „Непознатият Познат“.
Накрая Павел призовава всички към обръщане, възвестявайки им Христовата смърт и възкресение. Но тук, неговата проповед, която държеше всички със затаен дъх, среща една „стена“, защото „смъртта и възкресението на Христос изглеждат безумие и поражда присмех и подигравки“. Тогава Павел се отдалечава, защото опитът му се оказа неуспешен. Но сред множеството народ, някои се отварят за вярата, като Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар и други с тях. Така, накрая също в Атина Евангелието пуска своите корени и бива проповядвано на два гласа, този на един мъж и този на една жена.
Коментар на Последните дни
Франциск за пореден път се поставя на мястото на Христос, като говори за построяване на мостове. Но тъй като това не е за първи път, в случая по-интересен момент е друго: призивът му към католиците да искат от Светия Дух да ги научи да изграждат тези мостове и да им даде способността да инкултурират посланието на вярата. Никъде в Божието слово няма подобен намек. Нещо повече: Господ Исус Христос ясно каза, че молитвите трябва да бъдат отправени към Неговия Баща в името на Сина Му. Не може да се намери дори една молитва към Светия Дух, още повече, че тук дори не става дума за него, а за т. нар. Бог Свети Дух. Твърдя това, защото Католическата църква зад Светия Дух разбира Бог Свети Дух и ако за блудницата подобно твърдение е нормално, е абсолютно неразбираемо как Адвентната църква, която е извикана в съществуване да изяви истината, се обръща към този същи триединен бог, а нейните лидери твърдят, че в края на краищата не може поне в нещо да не си съвпадаме по разбиране с Ватикана. Същевременно тези водачи или не си задават въпрос как може да вярват в един и същи бог с Вавилон и да мислят, че са от двете страни на великата борба?! Нима може Католическатацърква да се моли на Бог Свети Дух, както и Адвентната и едната да е блудница, а другата да е истинската невяста? Никъде в Библията не може да се намери време, през което вярващите да не са обърнали гръб на единия истинен Бог Отец и да са отстъпили. Точно обратното. Обръщайки гръб на Всевишния (а не на "всевишните") вярващите винаги са почвали да отстъпват от това, което Той е изисквал и да служат така, както околните езически народи. Така беше и при евреите след излизането им от Египет. Така беше и по времето на Соломон, когато започна да служи на боговете на жените си. Така беше и при Илия, когато народът мълчеше на думите на Илия да си избере на кого да служи. Винаги, когато вярващите тръгнат след друг бог, а не след единия истинен Бог Отец, резултатът е еднакъв - стават част от служителите на Сатана. Затова днес Адвентната църква, след като отхвърли истината за оправдание чрез вяра през 1888 г. и след смъртта на Елън Уайт потърси друг бог, всичко което изповядва, говори и върши е в служба на падналия херувим.
Николай Георгиев
RSS Feed
