bg.radiovaticana.va пише:
Икуменическият диалог в Корея в навечерието
на папската визита страната
„Учредяването на Комисията „Вяра и устройство” на 22 май 2014 г., беляза дълбок обрат в икуменическия диалог в Корея: тя бе един от плодовете на дългия път извървян заедно и укрепен през последните години. Икуменическият диалог очаква много от предстоящата визита на Папа Франциск в Корея, за да се преодолеят старите предразсъдъци за Католическата църква и да се насърчи помирението и мира на светлината на Евангелската вест”. Така сестра Чунг-Миунг Сон, представя ситуацията и надеждите за икуменическия диалог в Корея в навечерието на Папската визита в страната.
Икуменическият диалог в Корея в навечерието
на папската визита страната
„Учредяването на Комисията „Вяра и устройство” на 22 май 2014 г., беляза дълбок обрат в икуменическия диалог в Корея: тя бе един от плодовете на дългия път извървян заедно и укрепен през последните години. Икуменическият диалог очаква много от предстоящата визита на Папа Франциск в Корея, за да се преодолеят старите предразсъдъци за Католическата църква и да се насърчи помирението и мира на светлината на Евангелската вест”. Така сестра Чунг-Миунг Сон, представя ситуацията и надеждите за икуменическия диалог в Корея в навечерието на Папската визита в страната.
Сестра Сон, от Конгрегацията на сестрите на Исус Добрия Пастир, изучава икуменизъм в Италия, първо в Института по икуменически науки във Венеция, а след това в Рим в Папския университет „Антонианум”. При завръщането си в Корея става член на комитета към Епископската конференция за икуменическия и междурелигиозен диалог. Освен това е член на Комисията „Вярата и устройство”, преподава в Католическия университет в Суан, но преди всичко живее измерението на икуменическия диалог чрез нейното всекидневно свидетелство на вярата в корейското общество. Нейното икуменическо обучение в Италия, където осъзнава дълбоко призванието на Католическата църква за търсенето на единството и всекидневният й опит в икуменическия и междурелигиозен диалог на светлината на християнското присъствие в Корея, са безценна помощ, за да се разбере по-добре състоянието на икуменизма в настоящия момент в страната.
ХХ век е време на големи страдания за корейския народ: нахлуването и окупацията от страна на Япония, несигурността след войната, раждането на две държави, войната между Северна и Южна Корея, породила дълги години на напрежение и съпротива и постоянната заплаха от една нова война. Пред този век християните полагат усилия да направят тяхното присъствие все по-значително за изграждането на мира и за зачитането на човешките права, чрез сътрудничеството с другите религии.
Именно тези са темите, върху които се развиват отношенията между християните от различните традиции, дали началото на един всекидневен икуменизъм, укрепил се през последните години.
През 1924 г. протестантските мисионерски общности, които бяха изпратили свои представители на Мисионерската конференция в Единбург през 1910 г., започват да се събират редовно, но само през 1946 г. се ражда Националния съвет на Църквите в Корея, който сътрудничи с Католическата църква от края на 60-те години на миналия век. През 1965 г. започват разговорите с англиканската общност, а през 1967 г. се отбелязва Молитвената седмица за християнското единение с участието представители от различни християнски деноминации. Един от плодовете на този икуменически сезон е междуконфесионалният превод на Библията, публикуван през 1977 г. През 2000 г. бе създаден Икуменическия форум, който оттогава провежда годишни срещи на специфични теми, отделяйки особено внимание на икуменизма във всекидневието. През 2014 г. Форумът бе посветен на темата „Вяра, практика и духовност за икуменическия диалог в Корея”, а целта му бе да посочи новите пътища на диалога, като се започне от споделянето на християнската духовност. През 2009 г. бе обявена икуменическата година в Корея, която бе повод за многобройни срещи, чрез които да се преодолеят предразсъдъците, които все още възпрепятстват, преди всичко на местно ниво, диалога между християните. 2013 г. бе годината на Генералната асамблея на Световния Съвет на Църквите в Пусан, организиран от икуменическата организация: от икуменическа гледна точка особено важна бе нейната подготовка, тъй като спомогна за укрепването на отношенията между Националния съвет на Църквите в Корея и Епископската конференция, но също и за отварянето на нови перспективи за диалог с някои петдесятнически общности, които са постоянно нарастваща реалност сред корейските християни. От Асамблеята в Пусан се открои на преден план идеята за създаването на Комисията „Вяра и устройство”, където да се разглеждат по-важните богословските теми за Корея, като взаимното признаване на кръщението.
През септември 2012 г. Презвитерианската църква в Корея призна Кръщението на Католическата църква и броени седмици след това Епископската конференция на Корея, реши да признае кръщението на Православната и Англиканската църква, продължавайки диалога, отнасящ се до кръщението на другите евангелски общности, преди всичко в отношение на отслужването на смесените бракове, които са един от централните въпроси за икуменическия диалог в Корея. Този нов тласък към по-голям ангажимент в богословския размисъл и определянето на пътищата за икуменическото формиране, допринесе за укрепването на усилията за помирението и мира, които през последните години видяха християните в Корея на първа линия в една перспектива, която премина отвъд икуменическото свидетелство. Именно християните са насърчителите за създаването през 1986 г. на Корейската конференция на религиите за мир: оттогава конференцията отвори нови пътища на диалог за насърчаване изграждането на мира в пълното съзнание, че религиите трябва да събарят стените на насилието, за да помагат на мъжете и жените да живеят хармония.
ХХ век е време на големи страдания за корейския народ: нахлуването и окупацията от страна на Япония, несигурността след войната, раждането на две държави, войната между Северна и Южна Корея, породила дълги години на напрежение и съпротива и постоянната заплаха от една нова война. Пред този век християните полагат усилия да направят тяхното присъствие все по-значително за изграждането на мира и за зачитането на човешките права, чрез сътрудничеството с другите религии.
Именно тези са темите, върху които се развиват отношенията между християните от различните традиции, дали началото на един всекидневен икуменизъм, укрепил се през последните години.
През 1924 г. протестантските мисионерски общности, които бяха изпратили свои представители на Мисионерската конференция в Единбург през 1910 г., започват да се събират редовно, но само през 1946 г. се ражда Националния съвет на Църквите в Корея, който сътрудничи с Католическата църква от края на 60-те години на миналия век. През 1965 г. започват разговорите с англиканската общност, а през 1967 г. се отбелязва Молитвената седмица за християнското единение с участието представители от различни християнски деноминации. Един от плодовете на този икуменически сезон е междуконфесионалният превод на Библията, публикуван през 1977 г. През 2000 г. бе създаден Икуменическия форум, който оттогава провежда годишни срещи на специфични теми, отделяйки особено внимание на икуменизма във всекидневието. През 2014 г. Форумът бе посветен на темата „Вяра, практика и духовност за икуменическия диалог в Корея”, а целта му бе да посочи новите пътища на диалога, като се започне от споделянето на християнската духовност. През 2009 г. бе обявена икуменическата година в Корея, която бе повод за многобройни срещи, чрез които да се преодолеят предразсъдъците, които все още възпрепятстват, преди всичко на местно ниво, диалога между християните. 2013 г. бе годината на Генералната асамблея на Световния Съвет на Църквите в Пусан, организиран от икуменическата организация: от икуменическа гледна точка особено важна бе нейната подготовка, тъй като спомогна за укрепването на отношенията между Националния съвет на Църквите в Корея и Епископската конференция, но също и за отварянето на нови перспективи за диалог с някои петдесятнически общности, които са постоянно нарастваща реалност сред корейските християни. От Асамблеята в Пусан се открои на преден план идеята за създаването на Комисията „Вяра и устройство”, където да се разглеждат по-важните богословските теми за Корея, като взаимното признаване на кръщението.
През септември 2012 г. Презвитерианската църква в Корея призна Кръщението на Католическата църква и броени седмици след това Епископската конференция на Корея, реши да признае кръщението на Православната и Англиканската църква, продължавайки диалога, отнасящ се до кръщението на другите евангелски общности, преди всичко в отношение на отслужването на смесените бракове, които са един от централните въпроси за икуменическия диалог в Корея. Този нов тласък към по-голям ангажимент в богословския размисъл и определянето на пътищата за икуменическото формиране, допринесе за укрепването на усилията за помирението и мира, които през последните години видяха християните в Корея на първа линия в една перспектива, която премина отвъд икуменическото свидетелство. Именно християните са насърчителите за създаването през 1986 г. на Корейската конференция на религиите за мир: оттогава конференцията отвори нови пътища на диалог за насърчаване изграждането на мира в пълното съзнание, че религиите трябва да събарят стените на насилието, за да помагат на мъжете и жените да живеят хармония.
Коментар на Последните дни
Не рядко, когато стане дума за скорошното установяване на една световна религия при Нов световен ред, се чуват реплики от рода: "Това не може да стане скоро. Как в Китай, Корея, Турция, Израел ще приемат християнството? Как мюсюлмани и будисти ще се поклонят на папата? Това са безсмислици!"
И докато никой не иска да повярва, че това ще се случи, вече цяло столетие се работи по този въпрос! Сближаването между християните от различните изповедания обаче впечатлява не само с факта, че една след друга църквите обръщат гръб на различията помежду си, но са успели да създадат "плод" на своя стремеж към единство: междуконфесионален превод на Библията! От голямо значение е и желанието всичко да се прави "в името на мира". Напълно естествено е християните да не се стремят да се избиват един друг. Но когато се отнася до вярата, е невъзможно да има единство, докато има различни възгледи. Сам Господ Исус Христос каза:
Матей 10:34. Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.
Щом истината бъде издигната, Сатана започва да работи усилено, за да й попречи. Но в последните дни той ще се превърне "миротворец": всички, които го следват, ще се борят за мир без Бога, а който не иска да участва в икуменическата "супа", ще бъде обявен за терорист и бунтовник срещу благото на човечеството.
Целият свят в момента е обхванат от войни. Защо? Защото голямата измама на Сатана е пусната в действие: демоните тласкат хората в конфликти едни срещу други и им внушават, че за да настъпи мир, е необходимо да се загърбят всякакви различия - от полов, расов и най-вече от религиозен характер. Именно поради тази причина броят на държавите с еднополов брак се увеличава. И пак поради това се създават ГМО култури. И поради същата причина се премахват границите между религиите, "за да станат всички едно"... по пътя към огненото езеро...
А Франциск е идеалният инструмент, на Сатана и нищо чудно след неговото посещение в Корея икуменическият диалог да получи нова сила!
"А когато почне да става това..."
Не рядко, когато стане дума за скорошното установяване на една световна религия при Нов световен ред, се чуват реплики от рода: "Това не може да стане скоро. Как в Китай, Корея, Турция, Израел ще приемат християнството? Как мюсюлмани и будисти ще се поклонят на папата? Това са безсмислици!"
И докато никой не иска да повярва, че това ще се случи, вече цяло столетие се работи по този въпрос! Сближаването между християните от различните изповедания обаче впечатлява не само с факта, че една след друга църквите обръщат гръб на различията помежду си, но са успели да създадат "плод" на своя стремеж към единство: междуконфесионален превод на Библията! От голямо значение е и желанието всичко да се прави "в името на мира". Напълно естествено е християните да не се стремят да се избиват един друг. Но когато се отнася до вярата, е невъзможно да има единство, докато има различни възгледи. Сам Господ Исус Христос каза:
Матей 10:34. Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.
Щом истината бъде издигната, Сатана започва да работи усилено, за да й попречи. Но в последните дни той ще се превърне "миротворец": всички, които го следват, ще се борят за мир без Бога, а който не иска да участва в икуменическата "супа", ще бъде обявен за терорист и бунтовник срещу благото на човечеството.
Целият свят в момента е обхванат от войни. Защо? Защото голямата измама на Сатана е пусната в действие: демоните тласкат хората в конфликти едни срещу други и им внушават, че за да настъпи мир, е необходимо да се загърбят всякакви различия - от полов, расов и най-вече от религиозен характер. Именно поради тази причина броят на държавите с еднополов брак се увеличава. И пак поради това се създават ГМО култури. И поради същата причина се премахват границите между религиите, "за да станат всички едно"... по пътя към огненото езеро...
А Франциск е идеалният инструмент, на Сатана и нищо чудно след неговото посещение в Корея икуменическият диалог да получи нова сила!
"А когато почне да става това..."
RSS Feed
