catholicnewsagency.com пише:
Неотдавнашната погребална меса за Войчех Ярузелски, който е полски главнокомандващ и комунистически политик по време на Студената война, е била приета като повод за радост. "Това много странно, но хубаво нещо е, че главата на правителството, което беше във война с Църквата, трябва в края на краищата да се примири с Църквата. Това е причина да звънят камбаните на славата, нали?" - каза Fr. Raymond Gawronski, свещеник от Обществото на Исус, провинция Мериленд, полско-американец, в интервю този месец със CNA.
Неотдавнашната погребална меса за Войчех Ярузелски, който е полски главнокомандващ и комунистически политик по време на Студената война, е била приета като повод за радост. "Това много странно, но хубаво нещо е, че главата на правителството, което беше във война с Църквата, трябва в края на краищата да се примири с Църквата. Това е причина да звънят камбаните на славата, нали?" - каза Fr. Raymond Gawronski, свещеник от Обществото на Исус, провинция Мериленд, полско-американец, в интервю този месец със CNA.
Ярузелски, който е бил в продължение на много години отявлен атеист, е починал на 25 май след инсулт. Отслужена му е погребална меса във Варшава на 30 май, каза епископ Jozef Guzdek от Полския военен ординариат. Един свещеник от катедралата на ординариата обяви, че две седмици преди смъртта си, Ярузелски е поискал последно причастие.
Ярузелски е роден през 1923 г. във видно католическо семейство от Полша, и малко след инвазията в страната от нацистка Германия и Съветския съюз, той и семейството му са депортирани в Сибир, а по-късно той е принуден да работи във въглищните мини в Казахстан. Преди Втората световна война да приключи, той се е присъединил към подкрепяната от Съветския съюз Полска армия, за да се бият с нацистите. Той продължава да се бори с анти-комунистическата Полска народна армия след Втората световна война, защитавайки подкрепяното от Съветския съюз Полско правителство.
Ярузелски официално се е присъединил към Комунистическата партия на Полша през 1948 г., и 20 години по-късно става министър на отбраната на Полша; тази година окупира Чехословакия по време на Пражката пролет, един опит за демократизация. През 1981 г. той взима властта в Полша и скоро обявява военно положение в опит да подтисне „Солидарност“ - анти-комунистически профсъюз, вдъхновен от Католическата социална доктрина. Десетки хиляди са били арестувани, а около 100 са били убити при репресиите; Налаганото на военно положение от Ярузелски е продължило до 1983 година.
Когато полу-свободни избори най-накрая са проведени в страната през 1989 г., Ярузелски спечели президентския пост, но подаде оставка в рамките на месец, даващо възможност за убедителния избор на Лех Валенса, съосновател на „Солидарност“. Ярузелски не е успял публично да се извини за налагането от него на военно положение и други злоупотреби по време на Студената война, и е потърсил последното причастие по-малко от две седмици преди смъртта си.
Но "че е помирен с Църквата, колко е хубаво това, нали? "попита Fr. Gawronski. "Какво красиво и радостно нещо... това е една красива история, наистина; това е една много красива история." На погребалната му меса присъствал Лех Валенса, който според сведенията е прекосил пътеката, за да предложи знака на мира на семейството на някогашния си враг.
"Това, че Лех Валенса присъства, е огромен успех, защото тези момчета са били врагове", коментира Фр.Gawronski. "Ярузелски смаза Солидарност, Валенса е отговарял за „Солидарност“; хора са били убити ... и да дойде на погребението, мисля, че е достойно за възхищение от страна на Валенса. Fr. Gawronski свърза историята на Ярузелски със Св. Фаустина Ковалска, на която предаността на Божествената милост (Divine Mercy) бе разкрита в началото на 20 век.“
Той отбеляза, че св. Фаустина е "великата героиня" на друг полски светец, папа Йоан Павел II, защото нейното "послание е милост и помирение." "И тук е Валенса, ученик на Йоан Павел, разширявайки тази милост и помирение при смъртта на Ярузелски, който наистина е едно „много лошо момче "за полските католици."
След литургията, останките на Ярузелски бяха погребани с почести във Военното гробище в Полша, въпреки че неговото погребение е имало по-малка посещаемост и привлече някои полски демонстранти. "Аз не мисля, че хората се интересуваха от светата литургия за спасението си, но от друга страна, беше трудно за много хора да разберат защо той е бил погребан с такива големи почести, "Фр. Piotr Mozdyniewicz, свещеник от епархията в Краков, каза пред CNA.
"Все още има хора в Полша, които са страдали много при военното положение", каза той, обяснявайки, че много местни хора мислеха, "Изповедта е едно нещо, но къде е покаянието, което е необходимо?Не е имало публично разкаяние за това, което той е направил за страната, като ръководител на Полската армия в продължение на години." Fr. Mozdyniewicz каза, че "когато той е бил погребан, не е имало свещеник в гробището, за да се помоли над гроба. Така че, когато се вгледате в начина, по който е бил третиран, имало е компромис, за да се отслужи меса за онзи, който се е обявил за атеист, но все пак се бе примирил с Господ чрез изповед." Като наричаше помирението на Ярузелски с църквата "изненадващо", "нямаше никакви признаци, че ще направи това, "Фр. Mozdyniewicz заключи, че "това е страхотно. Има повече радост от един покаял се грешник, отколкото за останалите. "
Ярузелски е роден през 1923 г. във видно католическо семейство от Полша, и малко след инвазията в страната от нацистка Германия и Съветския съюз, той и семейството му са депортирани в Сибир, а по-късно той е принуден да работи във въглищните мини в Казахстан. Преди Втората световна война да приключи, той се е присъединил към подкрепяната от Съветския съюз Полска армия, за да се бият с нацистите. Той продължава да се бори с анти-комунистическата Полска народна армия след Втората световна война, защитавайки подкрепяното от Съветския съюз Полско правителство.
Ярузелски официално се е присъединил към Комунистическата партия на Полша през 1948 г., и 20 години по-късно става министър на отбраната на Полша; тази година окупира Чехословакия по време на Пражката пролет, един опит за демократизация. През 1981 г. той взима властта в Полша и скоро обявява военно положение в опит да подтисне „Солидарност“ - анти-комунистически профсъюз, вдъхновен от Католическата социална доктрина. Десетки хиляди са били арестувани, а около 100 са били убити при репресиите; Налаганото на военно положение от Ярузелски е продължило до 1983 година.
Когато полу-свободни избори най-накрая са проведени в страната през 1989 г., Ярузелски спечели президентския пост, но подаде оставка в рамките на месец, даващо възможност за убедителния избор на Лех Валенса, съосновател на „Солидарност“. Ярузелски не е успял публично да се извини за налагането от него на военно положение и други злоупотреби по време на Студената война, и е потърсил последното причастие по-малко от две седмици преди смъртта си.
Но "че е помирен с Църквата, колко е хубаво това, нали? "попита Fr. Gawronski. "Какво красиво и радостно нещо... това е една красива история, наистина; това е една много красива история." На погребалната му меса присъствал Лех Валенса, който според сведенията е прекосил пътеката, за да предложи знака на мира на семейството на някогашния си враг.
"Това, че Лех Валенса присъства, е огромен успех, защото тези момчета са били врагове", коментира Фр.Gawronski. "Ярузелски смаза Солидарност, Валенса е отговарял за „Солидарност“; хора са били убити ... и да дойде на погребението, мисля, че е достойно за възхищение от страна на Валенса. Fr. Gawronski свърза историята на Ярузелски със Св. Фаустина Ковалска, на която предаността на Божествената милост (Divine Mercy) бе разкрита в началото на 20 век.“
Той отбеляза, че св. Фаустина е "великата героиня" на друг полски светец, папа Йоан Павел II, защото нейното "послание е милост и помирение." "И тук е Валенса, ученик на Йоан Павел, разширявайки тази милост и помирение при смъртта на Ярузелски, който наистина е едно „много лошо момче "за полските католици."
След литургията, останките на Ярузелски бяха погребани с почести във Военното гробище в Полша, въпреки че неговото погребение е имало по-малка посещаемост и привлече някои полски демонстранти. "Аз не мисля, че хората се интересуваха от светата литургия за спасението си, но от друга страна, беше трудно за много хора да разберат защо той е бил погребан с такива големи почести, "Фр. Piotr Mozdyniewicz, свещеник от епархията в Краков, каза пред CNA.
"Все още има хора в Полша, които са страдали много при военното положение", каза той, обяснявайки, че много местни хора мислеха, "Изповедта е едно нещо, но къде е покаянието, което е необходимо?Не е имало публично разкаяние за това, което той е направил за страната, като ръководител на Полската армия в продължение на години." Fr. Mozdyniewicz каза, че "когато той е бил погребан, не е имало свещеник в гробището, за да се помоли над гроба. Така че, когато се вгледате в начина, по който е бил третиран, имало е компромис, за да се отслужи меса за онзи, който се е обявил за атеист, но все пак се бе примирил с Господ чрез изповед." Като наричаше помирението на Ярузелски с църквата "изненадващо", "нямаше никакви признаци, че ще направи това, "Фр. Mozdyniewicz заключи, че "това е страхотно. Има повече радост от един покаял се грешник, отколкото за останалите. "
Коментар на Последните дни
Поредното доказателство, че всички ще отидат след звяра. Петдесятници, православни, евреи, палестинци, мюсюлмани, будисти и кои ли не търсят сътрудничеството и закрилата на Католическата църква. Сега направената изповед от бивш атеист преди смъртта му, ще бъде използвана за да се изтъкне желанието и на комунистите да се включат във вавилонския миш-маш.
Този случай само потвърждава, че между католиците и атеистите-комунисти съществува тясна връзка и че комунизмът е една от дъщерите на Ватикана. Разбира се, това е трудно да се докаже, но все пак има достатъчно доказателства, че най-видните лидери на комунизма обикновено са завършили католически и йезуитски училища.
Поредното доказателство, че всички ще отидат след звяра. Петдесятници, православни, евреи, палестинци, мюсюлмани, будисти и кои ли не търсят сътрудничеството и закрилата на Католическата църква. Сега направената изповед от бивш атеист преди смъртта му, ще бъде използвана за да се изтъкне желанието и на комунистите да се включат във вавилонския миш-маш.
Този случай само потвърждава, че между католиците и атеистите-комунисти съществува тясна връзка и че комунизмът е една от дъщерите на Ватикана. Разбира се, това е трудно да се докаже, но все пак има достатъчно доказателства, че най-видните лидери на комунизма обикновено са завършили католически и йезуитски училища.
RSS Feed
