Сн. vaticannews.va vaticannews.va пише:
На генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, папа Франциск подчерта важността от общението в християнската общност. Светият отец припомни, че в ДНК-то на християнската общност са положени единството и свободата от нас самите, които позволяват да не се страхуваме от различията, да не се пр ивързваме към материалните неща и да се превърнем в свидетели на живия Бог. В края на аудиенцията папата поздрави международна делегация от Хонконг, придружена от кард. Джон Тонг Хон, и руски православни свещеници.
На генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, папа Франциск подчерта важността от общението в християнската общност. Светият отец припомни, че в ДНК-то на християнската общност са положени единството и свободата от нас самите, които позволяват да не се страхуваме от различията, да не се пр ивързваме към материалните неща и да се превърнем в свидетели на живия Бог. В края на аудиенцията папата поздрави международна делегация от Хонконг, придружена от кард. Джон Тонг Хон, и руски православни свещеници.
Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана
„Трябва да се освободим от самореферентните нагласи, да се отречем да задържаме за нас Божиите дарове и да не се поддаваме на посредствеността, за да преоткрием красотата да свидетелстваме Възкръсналия Христос“. Това бе насърчението на папа Франциск на генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, който продължи цикъла от беседи, посветени на „Деянията на Апостолите“.
В тази новозаветна книга – поясни папата – „всичко започва от Възкресението на Христос, е което е извор на нов живот. Учениците, послушни на заповедта на Исус, остават единодушни, постоянствайки в молитва и моление“ (Деян 1,14), заедно с Мария и подготвяйки се да „получат силата на Бог не по пасивен начин, а укрепвайки общението помежду си“.
Юда се отделя от общението с Господ
След „болезнените събития от Страданието Господне – припомни папата – Апостолите вече не са дванадесет, който символична цифра за народа на Израил, тъй като представлява дванадесетте племена, а за Църквата „избраните от Исус ученици. Сега те са дванадесет. Нямо го вече Юда, който се самоубива, съкрушен от угризения заради предателството“.
Но още преди това той започва да се отделя от общението с Господ и с останалите, да върши всичко сам, да се изолира, да се привързва към парите, стигайки до там, че започва да манипулира бедните и да губи от погледа си хоризонта на безвъзмездността и на себедаряването, позволявайки на вируса на горделивостта и високомерието да зарази неговия разум и сърце, превръщайки го от „приятел“ във враг и водач на „онези, които арестуват Исус“. Юда бе получил голямата благодат да бъде част от групата на най-близките приятели на Исус и да участват в самото негово служение, но в един момент претендира сам да спаси живота си, с резултата да го загуби.
Над Учителя
Юда – открои папата – „престана да принадлежи със сърцето на Исус“ и застана извън общението с Него и с останалите ученици.
„Престана да бъде ученик и застана над Учителя. Продаде го с парите от своето престъпление, закупи един терен, който не донесе плодове, а бе напоен от собствената му кръв“.
С очите на Бог
Ако Юда – прибави папа Франциск – „предпочете смъртта пред живота и последва примера на нечестивите, чийто път е като тъмнината и върви към разрухата, то „Единадесетте“ избират живота и благословията, поемайки отговорността да я предават на свой ред в историята, от поколение на поколение, от народа на Израил към Църквата“. Напускането на един от Дванадесетте – изтъкна папата – „причини рана в тялото на общността и бе необходимо неговата роля да бъде предадена на друг“.
Петър посочва реквизита, който трябва да има този нов член: да е бил ученик на Исус още от началото, т.е. от кръщението при реката Йордан, до края, т.е. до Възнесението на Небесата. Необходимо е да се възстанови групата на Дванадесетте. По този начин се дава началото на „преценката на общността“, която се състои в това да се гледа на реалността с очите на Бог, в перспективата на единството и общението“.
Групата на Дванадесетте
Сред кандидатите са Иосиф, именуван Варсава и Матей. И чрез „жребий“ Господ посочва Матей, който бива причислен към Единадесетте.
„Така се възстановява групата на Дванадесетте, знак на общението, а общението надделява над разделенията, над изолацията, над манталитета, който абсолютизира частното пространство, знак, че общението е първото свидетелство, което дават Апостолите. Исус бе казал: „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици: ако се обичате един другиму“.
Благодатта на единството
В Деянията на Апостолите, Дванадесетте показват същия стил на Господ.
„Те са акредитирани свидетели на спасителното дело на Христос и не показват на света своето предполагаемо съвършенство, а чрез благодатта на единството, открояват Другия, който вече живее по един нов начин сред своя живот. Но кой е той? Това е Господ Исус!“.
Да не се привързваме към материалните неща
Така Апостолите избират да живеят „под господството на Възкръсналия в единството между братята“, което се превръща в единствената възможна атмосфера за „автентичното себедаряване“.
„Събирането отново на групата на Дванадесетте показва, че в ДНК-то на християнската общност са положени единството и свободата от нас самите, които ни позволяват да не се страхуваме от различията, да не се привързваме към материалните неща и към даровете, и да се превърнем в сияйни свидетели на живия и действащ в историята Бог“.
Поздрави към присъстващите
В края на аудиенцията, папата поздрави Междурелигиозна делегация от Хонконг, придружена от кард. Джон Тонг Хон, и руски православни свещеници, като припомни, че на 13 юни Църквата чества литургично свети Антон от Падуа, виден проповедник и покровител на бедните и страдащите. „Нека неговото застъпничество – бе молитвата на Франциск – да ни помогне да изпитаме помощта на божественото милосърдие“.
„Трябва да се освободим от самореферентните нагласи, да се отречем да задържаме за нас Божиите дарове и да не се поддаваме на посредствеността, за да преоткрием красотата да свидетелстваме Възкръсналия Христос“. Това бе насърчението на папа Франциск на генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, който продължи цикъла от беседи, посветени на „Деянията на Апостолите“.
В тази новозаветна книга – поясни папата – „всичко започва от Възкресението на Христос, е което е извор на нов живот. Учениците, послушни на заповедта на Исус, остават единодушни, постоянствайки в молитва и моление“ (Деян 1,14), заедно с Мария и подготвяйки се да „получат силата на Бог не по пасивен начин, а укрепвайки общението помежду си“.
Юда се отделя от общението с Господ
След „болезнените събития от Страданието Господне – припомни папата – Апостолите вече не са дванадесет, който символична цифра за народа на Израил, тъй като представлява дванадесетте племена, а за Църквата „избраните от Исус ученици. Сега те са дванадесет. Нямо го вече Юда, който се самоубива, съкрушен от угризения заради предателството“.
Но още преди това той започва да се отделя от общението с Господ и с останалите, да върши всичко сам, да се изолира, да се привързва към парите, стигайки до там, че започва да манипулира бедните и да губи от погледа си хоризонта на безвъзмездността и на себедаряването, позволявайки на вируса на горделивостта и високомерието да зарази неговия разум и сърце, превръщайки го от „приятел“ във враг и водач на „онези, които арестуват Исус“. Юда бе получил голямата благодат да бъде част от групата на най-близките приятели на Исус и да участват в самото негово служение, но в един момент претендира сам да спаси живота си, с резултата да го загуби.
Над Учителя
Юда – открои папата – „престана да принадлежи със сърцето на Исус“ и застана извън общението с Него и с останалите ученици.
„Престана да бъде ученик и застана над Учителя. Продаде го с парите от своето престъпление, закупи един терен, който не донесе плодове, а бе напоен от собствената му кръв“.
С очите на Бог
Ако Юда – прибави папа Франциск – „предпочете смъртта пред живота и последва примера на нечестивите, чийто път е като тъмнината и върви към разрухата, то „Единадесетте“ избират живота и благословията, поемайки отговорността да я предават на свой ред в историята, от поколение на поколение, от народа на Израил към Църквата“. Напускането на един от Дванадесетте – изтъкна папата – „причини рана в тялото на общността и бе необходимо неговата роля да бъде предадена на друг“.
Петър посочва реквизита, който трябва да има този нов член: да е бил ученик на Исус още от началото, т.е. от кръщението при реката Йордан, до края, т.е. до Възнесението на Небесата. Необходимо е да се възстанови групата на Дванадесетте. По този начин се дава началото на „преценката на общността“, която се състои в това да се гледа на реалността с очите на Бог, в перспективата на единството и общението“.
Групата на Дванадесетте
Сред кандидатите са Иосиф, именуван Варсава и Матей. И чрез „жребий“ Господ посочва Матей, който бива причислен към Единадесетте.
„Така се възстановява групата на Дванадесетте, знак на общението, а общението надделява над разделенията, над изолацията, над манталитета, който абсолютизира частното пространство, знак, че общението е първото свидетелство, което дават Апостолите. Исус бе казал: „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици: ако се обичате един другиму“.
Благодатта на единството
В Деянията на Апостолите, Дванадесетте показват същия стил на Господ.
„Те са акредитирани свидетели на спасителното дело на Христос и не показват на света своето предполагаемо съвършенство, а чрез благодатта на единството, открояват Другия, който вече живее по един нов начин сред своя живот. Но кой е той? Това е Господ Исус!“.
Да не се привързваме към материалните неща
Така Апостолите избират да живеят „под господството на Възкръсналия в единството между братята“, което се превръща в единствената възможна атмосфера за „автентичното себедаряване“.
„Събирането отново на групата на Дванадесетте показва, че в ДНК-то на християнската общност са положени единството и свободата от нас самите, които ни позволяват да не се страхуваме от различията, да не се привързваме към материалните неща и към даровете, и да се превърнем в сияйни свидетели на живия и действащ в историята Бог“.
Поздрави към присъстващите
В края на аудиенцията, папата поздрави Междурелигиозна делегация от Хонконг, придружена от кард. Джон Тонг Хон, и руски православни свещеници, като припомни, че на 13 юни Църквата чества литургично свети Антон от Падуа, виден проповедник и покровител на бедните и страдащите. „Нека неговото застъпничество – бе молитвата на Франциск – да ни помогне да изпитаме помощта на божественото милосърдие“.
Коментар на Последните дни
Измислиците на Франциск стават все изумяващи и нагли! Но този път той надмина въображението и на най-големите манипулатори с думите "в ДНК-то на християнската общност са положени единството и свободата от нас самите, които позволяват да не се страхуваме от различията". Излиза, че ако всички си подадат ръце, без значение кой какво изповядва, резултатът ще бъде заложено ДНК на християнството! Да сте чели нещо подобно в думите на Господ Исус Христос? Не каза ли Той:
Йоан 17:17. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
18. Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19. и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21. да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
Ето това е единството, което изисква Христос: на базата на Божието слово. В това слово няма различие според желанието на всеки и единство, незамисимо от вярванията!
Но това сякаш не прави впечатление на мнозинството християни, а и на вярващите от други религии и те чуват само, че трябва да си подадат ръце в името на единството,защото "бог е един"! Лошото е, че този един бог е падналият херувим, който успешно обединява всички в бунт срещу Отец и Сина Му! Дори в тази аудиенция ясно се вижда това, след като от Виетнам идва междурелигиозна делегация, а от Русия група православни свещеници!
Даниил 8:23. И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
25. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
Николай Георгиев
Измислиците на Франциск стават все изумяващи и нагли! Но този път той надмина въображението и на най-големите манипулатори с думите "в ДНК-то на християнската общност са положени единството и свободата от нас самите, които позволяват да не се страхуваме от различията". Излиза, че ако всички си подадат ръце, без значение кой какво изповядва, резултатът ще бъде заложено ДНК на християнството! Да сте чели нещо подобно в думите на Господ Исус Христос? Не каза ли Той:
Йоан 17:17. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
18. Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19. и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21. да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
Ето това е единството, което изисква Христос: на базата на Божието слово. В това слово няма различие според желанието на всеки и единство, незамисимо от вярванията!
Но това сякаш не прави впечатление на мнозинството християни, а и на вярващите от други религии и те чуват само, че трябва да си подадат ръце в името на единството,защото "бог е един"! Лошото е, че този един бог е падналият херувим, който успешно обединява всички в бунт срещу Отец и Сина Му! Дори в тази аудиенция ясно се вижда това, след като от Виетнам идва междурелигиозна делегация, а от Русия група православни свещеници!
Даниил 8:23. И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
25. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
Николай Георгиев
RSS Feed
