Папа Франциск прегръща свещеник Мартин Юнге, генерален секретар на световната федерация на лютераните, докато лютеранският архиепископ Анте Джакелен, архиепископ на църквата в Швеция, се вижда на заден план в дясно, по време на икуменическа молитва в лютеранската катедрала в Линд, в Швеция, понеделник, 31 октомври, 2016 (снимка Андреу Медичини) cruxnow.com пише:
Остин Айвирай, 31 октомври, 2016
Редактор
В завършека на историческото икуменическо празнуване в Линд, Швеция, папа Франциск и генералният секретар на лютеранските църкви в света се съгласиха да работят заедно за обща евхаристия.
Папа Франциск и световният лютерански лидер се ангажираха съвместно да премахнат пречките за пълно единство между църквите, което накрая да доведе до обща евхаристия.
Те направиха обещанието в съвместно изявление, подписано пред общност от католически и лютерански лидери в заключителната част на съвместна служба в Линд, Швеция, в чест на 500-годишнината от началото на реформацията.
Изявлението бе подписано от папа Франциск и епископ Муниб Йоунан, който е президент на Световната федерация на лютераните (LWF), която бе основана в Линд през 1947 г. След като приключи подписването, конгрегацията остана дълго аплодирайки около двамата лидери, когато те се прегърнаха.
Остин Айвирай, 31 октомври, 2016
Редактор
В завършека на историческото икуменическо празнуване в Линд, Швеция, папа Франциск и генералният секретар на лютеранските църкви в света се съгласиха да работят заедно за обща евхаристия.
Папа Франциск и световният лютерански лидер се ангажираха съвместно да премахнат пречките за пълно единство между църквите, което накрая да доведе до обща евхаристия.
Те направиха обещанието в съвместно изявление, подписано пред общност от католически и лютерански лидери в заключителната част на съвместна служба в Линд, Швеция, в чест на 500-годишнината от началото на реформацията.
Изявлението бе подписано от папа Франциск и епископ Муниб Йоунан, който е президент на Световната федерация на лютераните (LWF), която бе основана в Линд през 1947 г. След като приключи подписването, конгрегацията остана дълго аплодирайки около двамата лидери, когато те се прегърнаха.
Двамата лидери изтъкнаха двойки, в които единият партньор е католик, а другият – лютеран. „Много членове на нашите общности жадуват да получат евхаристия на една маса, като конкретен израз на пълно единство“, отбелязаха те.
„Преживяваме болката на онези, които споделят целия си живот, но не могат да споделят Божието изкупително присъствие на масата за евхаристия“, казаха те, добавяйки: „Потвърждаваме съвместната ни пасторска отговорност да отговорим на духовната жажда и глад на народа ни да бъде едно в Христос“.
„Копнеем тази рана в Христовото тяло да бъде изцелена“, продължиха. „Това е целта на нашите икуменически усилия, които искаме да предприемем, също и чрез обновяване на готовността ни за теологичен диалог.“
В изявлението им лидерите потвърдиха, че „Лютераните и католиците са наранили видимото единство на Църквата“.
„Теологичните различия бяха придружени от предразсъдъци и конфликти, и религията бе използвана за политически цели“. Казаха те, добавяйки по-късно: „Днес, чуваме Божията заповед да отстраним всеки конфликт. Осъзнаваме, че сме освободени по благодат да се приближим към общуване, към което Бог постоянно ни призовава.“
Като обещават да работят за взаимодействие, лидерите се помолиха католиците и лютераните да могат да свидетелстват заедно за Евангелието на Христос и да работят за справедливост и мир.
„Увещаваме лютераните и католиците да работят заедно за посрещане на странника, да се притекат на помощ на тези, които са принудени да бягат, поради война и преследване, и да защитават правата на бежанците и търсещите убежище,“ казаха те, добавяйки че тяхната „съвместна служба“ трябва също да се разшири до Божието творение.
„Осъзнаваме правото на бъдещите поколения да се радват на Божия свят в целия му потенциал и красота,“ продължиха. „Молим се за промяна на сърцата и умовете, което води до любящ и отговорен начин на грижа към творението.“
Папата и лютеранския лидер завършиха чрез призив към своите енории и общества да бъдат „смели и съзидателни, радостни и надеждни в отдаването им за продължаване на великото пътуване пред нас“.
Те заключиха: „Вкоренени в Христос и свидетелстващи за него, ние възобновяваме решителността си да бъдем верни вестители на Божията безгранична любов за цялото човечество.“
„Преживяваме болката на онези, които споделят целия си живот, но не могат да споделят Божието изкупително присъствие на масата за евхаристия“, казаха те, добавяйки: „Потвърждаваме съвместната ни пасторска отговорност да отговорим на духовната жажда и глад на народа ни да бъде едно в Христос“.
„Копнеем тази рана в Христовото тяло да бъде изцелена“, продължиха. „Това е целта на нашите икуменически усилия, които искаме да предприемем, също и чрез обновяване на готовността ни за теологичен диалог.“
В изявлението им лидерите потвърдиха, че „Лютераните и католиците са наранили видимото единство на Църквата“.
„Теологичните различия бяха придружени от предразсъдъци и конфликти, и религията бе използвана за политически цели“. Казаха те, добавяйки по-късно: „Днес, чуваме Божията заповед да отстраним всеки конфликт. Осъзнаваме, че сме освободени по благодат да се приближим към общуване, към което Бог постоянно ни призовава.“
Като обещават да работят за взаимодействие, лидерите се помолиха католиците и лютераните да могат да свидетелстват заедно за Евангелието на Христос и да работят за справедливост и мир.
„Увещаваме лютераните и католиците да работят заедно за посрещане на странника, да се притекат на помощ на тези, които са принудени да бягат, поради война и преследване, и да защитават правата на бежанците и търсещите убежище,“ казаха те, добавяйки че тяхната „съвместна служба“ трябва също да се разшири до Божието творение.
„Осъзнаваме правото на бъдещите поколения да се радват на Божия свят в целия му потенциал и красота,“ продължиха. „Молим се за промяна на сърцата и умовете, което води до любящ и отговорен начин на грижа към творението.“
Папата и лютеранския лидер завършиха чрез призив към своите енории и общества да бъдат „смели и съзидателни, радостни и надеждни в отдаването им за продължаване на великото пътуване пред нас“.
Те заключиха: „Вкоренени в Христос и свидетелстващи за него, ние възобновяваме решителността си да бъдем верни вестители на Божията безгранична любов за цялото човечество.“
Коментар на Последните дни
Това празнуване в Линд е уникално по своя характер и задължително заслужава специалното внимание не само на светските хора, но най-вече на адвентистите. Причината е, че главата на Римокатолическата църква и Президентът на Световната федерация на лютераните не само подписаха съвместно изявление, но се съгласиха да работят за съвместно да приемахнат пречките за пълно единство между църквите, което "да доведе до обща евхаристия". Католическата църква претендира само за две неща: всички да признаят папата за примат на целия свят и задължително освещаване на първия седмичен ден, като всеки вярващ не само трябва да посещава богослуженията в неделя, но и да приема евхаристията - богохулното подобие на Господната вечеря. Подписът, положен от двете страни показва, че въпросът търпи бързо развитие и скоро други деноминации ще се съгласят да "бъдат едно" с Ватикана, приемайки евхаристията в неделя, на мястото на Господната вечеря. Лошото е, че според Божието слово това ще се случи не само в падналите църкви, но и сред Божия народ:
Матей 24:15 Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира),
16 тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините;
Иначе може да се каже много относно изявлението на двамата лидери и най-вече относно твърдението, че лютераните и католиците са наранили видимото единството на Църквата. Да заяви това един католик е напълно реално, ако желае да спечели на своя страна противника си или най-малкото да отслаби вниманието му, за да го вкара в подготвения капан. Но лидерът на лютераните да твърди, че лютераните са наранили единството на църквата е категорично отхвърляне на Лутер и цялата реформация!
“Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса” (Откр. 12:17). В близко бъдеще ние ще видим тези думи изпълнени, когато протестантските църкви се съюзят със света и с папската власт против онези, които пазят Божиите заповеди. Същият дух, изпълвал в миналото папистите, ще подведе и протестантите да постъпват по същия начин с желаещите да останат верни на Бога.
...
Ние не бива повече да спим на омагьосаната сатанинска почва, а да се заемем с всички сили и да използваме всяка дадена от Провидението привилегия. Последното предупреждение трябва да бъде проповядвано “пред много народи, племена, езици и царе”. И на нас е дадено обещанието: “И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 18:20)
Нколай Георгиев
RSS Feed
