dnevnik.bg пише:
В рубриката "Едно наум" "Дневник" публикува прессъобщения, информации, откъси от материали, изказвания и анализи, които е важно читателите да прочетат заради контекста на случващото се.
Негативни от Евразийския съюз могат да бъдат само хегемонистки геополитически интереси за доминация над едно разкъсано и слабо пространство. И ако за САЩ такава позиция е обяснима, то Европейският съюз само ще спечели от икономическото консолидиране на това пространство. Крайно време е ЕС да разбере своите истински интереси, да ги следва и отстоява. Но за това е необходимо "Европа да бъде повече Европа!", а не нечий протекторат.
В рубриката "Едно наум" "Дневник" публикува прессъобщения, информации, откъси от материали, изказвания и анализи, които е важно читателите да прочетат заради контекста на случващото се.
Негативни от Евразийския съюз могат да бъдат само хегемонистки геополитически интереси за доминация над едно разкъсано и слабо пространство. И ако за САЩ такава позиция е обяснима, то Европейският съюз само ще спечели от икономическото консолидиране на това пространство. Крайно време е ЕС да разбере своите истински интереси, да ги следва и отстоява. Но за това е необходимо "Европа да бъде повече Европа!", а не нечий протекторат.
Това пише в днешния брой на вестника на левицата "Дума" проф. Петко Ганчев, председател на Геополитически център Евразия - София, и бивш депутат от НДСВ и посланик на България в Беларус.
"ЕврАС, който се формира върху носещата конструкция на Митническия съюз между трите държави (Русия, Беларус и Казахстан - бел.ред.), няма политически амбиции и ще бъде нов мощен икономически съюз с над 170 млн. население. Той заема географски огромната част от пространствата на Евразия с почти 20 млн. кв. км площ. Този съюз разполага с огромни природни богатства като прясна вода, гори и руди. На него се падат 20% от световните запаси на газ и 15% от запасите на нефт", изброява Ганчев, за да покаже потенциала на новия съюз. И продължава: "Това означава, че ЕАИС ще бъде онова мощно икономическо звено, което ще свързва Европейския съюз с бурно развиващия се Азиатско-Тихоокеански регион - Индия, Иран, Китай, Виетнам, Корея, Япония и т.н.".
Според философа България като членка на Европейския съюз, "която не само се разполага на подстъпите на Евразия, но има и своите исторически корени там", може и трябва да се възползва от шанса да бъде свързващо звено между двете икономически обединения. "Време е да се разсеят илюзорните надежди и очаквания за едностранни, само в рамките на ЕС, икономически връзки и сътрудничество", призовава той.
Аргументите за това, че Евразийският съюз щял да бъде шанс за България, изглеждат безброй. Те са "по силата на исторически, етнически и културни фактори", защото видни "евразийци" намират българите за най-близки по манталитет до техните народи.
В икономическо отношение симпатиите също са налице: "Излишно е да напомням, че само допреди две десетилетия българската икономика беше в голямата си част свързана именно с това пространство като пазар и партньор". Скъсването на тези връзки според Ганчев бележат "изминалия близо четвърт век" "с краха на българската икономика, която не можа и не й беше дадена възможност да се интегрира пълноценно с икономиката на Западна Европа".
"Няколко важни момента", когато мислим за бизнес възможностите, които се разкриват пред България с формирането на Евразийския съюз, са тези, че "там, сред народите на Беларус, Русия и Казахстан, обичат България, помнят я с добро и с радост ще сътрудничат с нея"; "второ, по силата на географски, ландшафтни и климатични особености икономиките на Беларус, Русия и Казахстан, а и на Армения и Киргизия, се различават от икономиката на България", т.е. няма да й бъдат конкурент, а партньор. И "трето, в съвременната глобална епоха на интензивни интеграционни процеси най-добрата форма за успешна икономическа дейност - търговия и производство, са не индивидуалните структури, а съвместните предприятия".
Според Ганчев българският бизнес трябва да обърне поглед към "огромните масиви гори в Беларус и Руската федерация за производство на дърво, мебели, хартия", "производството на мляко и месо в Беларус, нефтопреработващите рафинерии, които снабдяват страните от ЕС с продукти на високата химия, степите на Казахстан, които тепърва започват да се залесяват и се нуждаят от устойчиви на солените почви дървета и земеделски култури, огромните рудни богатства и възможности за скотовъдство".
От друга страна, ясно се виждат възможности за сътрудничество и в индустриалната химия, космическата индустрия и консервната промишленост, тъй като "страната ни е прекрасно място за производство на плодове и зеленчуци", "тук възможностите са огромни". Освен всичко друго можем да видим и бум в туризма, защото "страната ни има уникални културно-исторически паметници и обекти, които могат да бъдат обект на интерес от гражданите от ЕАИС".
"ЕврАС, който се формира върху носещата конструкция на Митническия съюз между трите държави (Русия, Беларус и Казахстан - бел.ред.), няма политически амбиции и ще бъде нов мощен икономически съюз с над 170 млн. население. Той заема географски огромната част от пространствата на Евразия с почти 20 млн. кв. км площ. Този съюз разполага с огромни природни богатства като прясна вода, гори и руди. На него се падат 20% от световните запаси на газ и 15% от запасите на нефт", изброява Ганчев, за да покаже потенциала на новия съюз. И продължава: "Това означава, че ЕАИС ще бъде онова мощно икономическо звено, което ще свързва Европейския съюз с бурно развиващия се Азиатско-Тихоокеански регион - Индия, Иран, Китай, Виетнам, Корея, Япония и т.н.".
Според философа България като членка на Европейския съюз, "която не само се разполага на подстъпите на Евразия, но има и своите исторически корени там", може и трябва да се възползва от шанса да бъде свързващо звено между двете икономически обединения. "Време е да се разсеят илюзорните надежди и очаквания за едностранни, само в рамките на ЕС, икономически връзки и сътрудничество", призовава той.
Аргументите за това, че Евразийският съюз щял да бъде шанс за България, изглеждат безброй. Те са "по силата на исторически, етнически и културни фактори", защото видни "евразийци" намират българите за най-близки по манталитет до техните народи.
В икономическо отношение симпатиите също са налице: "Излишно е да напомням, че само допреди две десетилетия българската икономика беше в голямата си част свързана именно с това пространство като пазар и партньор". Скъсването на тези връзки според Ганчев бележат "изминалия близо четвърт век" "с краха на българската икономика, която не можа и не й беше дадена възможност да се интегрира пълноценно с икономиката на Западна Европа".
"Няколко важни момента", когато мислим за бизнес възможностите, които се разкриват пред България с формирането на Евразийския съюз, са тези, че "там, сред народите на Беларус, Русия и Казахстан, обичат България, помнят я с добро и с радост ще сътрудничат с нея"; "второ, по силата на географски, ландшафтни и климатични особености икономиките на Беларус, Русия и Казахстан, а и на Армения и Киргизия, се различават от икономиката на България", т.е. няма да й бъдат конкурент, а партньор. И "трето, в съвременната глобална епоха на интензивни интеграционни процеси най-добрата форма за успешна икономическа дейност - търговия и производство, са не индивидуалните структури, а съвместните предприятия".
Според Ганчев българският бизнес трябва да обърне поглед към "огромните масиви гори в Беларус и Руската федерация за производство на дърво, мебели, хартия", "производството на мляко и месо в Беларус, нефтопреработващите рафинерии, които снабдяват страните от ЕС с продукти на високата химия, степите на Казахстан, които тепърва започват да се залесяват и се нуждаят от устойчиви на солените почви дървета и земеделски култури, огромните рудни богатства и възможности за скотовъдство".
От друга страна, ясно се виждат възможности за сътрудничество и в индустриалната химия, космическата индустрия и консервната промишленост, тъй като "страната ни е прекрасно място за производство на плодове и зеленчуци", "тук възможностите са огромни". Освен всичко друго можем да видим и бум в туризма, защото "страната ни има уникални културно-исторически паметници и обекти, които могат да бъдат обект на интерес от гражданите от ЕАИС".
Коментар на Последните дни
Както се казва: "Да си дойдем на думата". Беларус, Русия и Казахстан "обичат България и си я спомнят с добро". Там са възможностите, там ни очакват с отворени обятия, там мечтаят да ни помогнат... Разбира се, авторът на материала е забравил да спомене причината за това. Няма как да не ни помнят с добро, след като по-голямата част от селскостопанската продукция "отлиташе" към братушките. А на нашите Плод-зеленчуци настъпваше оживление, когато някой "съгрешил" камион докара по грешка нещо, което не е за "простолюдието". Но пък бяхме горди, че 8 милионна България изхранва големия брат...
Сега отново се правят опити за подобна връзка, като погледът на хората се насочва на Изток. Но целта е малко по-различна от преди. Сега вече става дума за Евразия. Първоначално да бъдем свръзка между ЕС и тази зона, а после да застанем от другата страна на границата.
Почвата се подготвя, за да се преориентираме към зона Евразия и се оформи съответната част от картата на света за Новия световен ред.
Както се казва: "Да си дойдем на думата". Беларус, Русия и Казахстан "обичат България и си я спомнят с добро". Там са възможностите, там ни очакват с отворени обятия, там мечтаят да ни помогнат... Разбира се, авторът на материала е забравил да спомене причината за това. Няма как да не ни помнят с добро, след като по-голямата част от селскостопанската продукция "отлиташе" към братушките. А на нашите Плод-зеленчуци настъпваше оживление, когато някой "съгрешил" камион докара по грешка нещо, което не е за "простолюдието". Но пък бяхме горди, че 8 милионна България изхранва големия брат...
Сега отново се правят опити за подобна връзка, като погледът на хората се насочва на Изток. Но целта е малко по-различна от преди. Сега вече става дума за Евразия. Първоначално да бъдем свръзка между ЕС и тази зона, а после да застанем от другата страна на границата.
Почвата се подготвя, за да се преориентираме към зона Евразия и се оформи съответната част от картата на света за Новия световен ред.
RSS Feed
