
bg.radiovaticana.va пише:
„Гробището носи тъга, защото ни припомня нашите покойни близки и бъдещето пред нас: смъртта. Но в тази тъга, ние носим цветя като знак на надежда“. С тези думи папа Франциск изрази чувствата на вярващите на празника на всички покойни, 2 ноември, посещавайки римското гробище Прима порта, най-голямото в Италия.
Папата пристигна на гробището в 16.00ч. и преди да достигне главния олтар поднесе букет от жълти и червени рози в някои от вградените гробове. На литургията, отслужена от кардинал-викария на римския диоцез Валини, присъства и новия кмет на Рим Вирджиния Раджи.
"Първият преминал по този път е Исус, а ние вървим по след Него. Той е първият отворил за нас вратата на надеждата със своя Кръст; вратата да влезем и съзерцаваме Бог. "Аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа", казва Йов (Йов 19:25). Нека се завърнем по домовете си със спомена за миналото и нашите покойни близки, но и с памет за бъдещето. Това е пътят, който ще преминем, с увереността от думите на Исус: Аз ще го възкреся в последния ден".
В туита на папата, публикуван преди литургията, се чете: "Нека се поклоним към гробовете на нашите близки с вяра, молейки се и за забравените покойни".
Коментар на Последните дни
Взаимно изключващи се твърдения, объркани в една невероятна каша, могат да се открият в "проповедта" на Франциск. От една страна той твърди, че мъртвите са в пръстта и ще възкръснат в последния ден, а от друга - поклонение пред гробовете и молитви към покойните! Нищо по-различно от описанието на блудницата в Откровение 17 гл:
Откровение 17:4 Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.
Откровение 17:5 И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
За съжаление не само присъстващите, но и милиони вярващи католици и не католици слушат Франциск и приемат думите му на вяра, без да сравнят с Божието слово, поради което вървят по фалшив път, водещ към гибел...
Николай Георгиев