Сн. cruxnow.com Crux съобщава:
В събота из Рим се появиха плакати, изобразяващи изглеждащ неприветливо папа Франциск и запитващи: “Къде е милостта ти?” Въпреки че никоя група не си приписа заслугата за това, фактът, че говореха за обезглавяване на Малтийския орден, прави лесно подразбирането, че са дошли от консервативните кръгове.
В събота из Рим се появиха плакати, изобразяващи изглеждащ неприветливо папа Франциск и запитващи: “Къде е милостта ти?” Неподписаните изображения се отнасяха до “обезглавяването” на Рицарите на Малта и други действия, които Франциск е предприел срещу групи и отделни лица, възприемани като консервативни.
“А, Франциск, превзел си конгрегации, отстранил си свещеници, обезглавил си Малтийския орден и Францисканците на Непорочната, пренебрегнал си кардинали…, но къде е милостта ти?”, гласи той.
Навсякъде около Ватикана в Рим, но също и на редица други средища, много от плакатите бързо бяха премахнати или покрити от друг, по малък, който казваше, че те са “незаконни публикации”, но дотогава впечатлението вече беше създадено.
В събота из Рим се появиха плакати, изобразяващи изглеждащ неприветливо папа Франциск и запитващи: “Къде е милостта ти?” Въпреки че никоя група не си приписа заслугата за това, фактът, че говореха за обезглавяване на Малтийския орден, прави лесно подразбирането, че са дошли от консервативните кръгове.
В събота из Рим се появиха плакати, изобразяващи изглеждащ неприветливо папа Франциск и запитващи: “Къде е милостта ти?” Неподписаните изображения се отнасяха до “обезглавяването” на Рицарите на Малта и други действия, които Франциск е предприел срещу групи и отделни лица, възприемани като консервативни.
“А, Франциск, превзел си конгрегации, отстранил си свещеници, обезглавил си Малтийския орден и Францисканците на Непорочната, пренебрегнал си кардинали…, но къде е милостта ти?”, гласи той.
Навсякъде около Ватикана в Рим, но също и на редица други средища, много от плакатите бързо бяха премахнати или покрити от друг, по малък, който казваше, че те са “незаконни публикации”, но дотогава впечатлението вече беше създадено.
Въпреки че няма лого върху изображението, нито каквато и да е подсказка кой може да стои зад дях, съдържанието на плаката изяснява, че дошли от консервативните, ако не и традиционалистки, кръгове в рамките на Католическата църква, много, от които се чувстват отлъчени, пренебрегвани и дори нападани от по-напредничавия аржентински понтифекс.
Например, чрез говоренето за обезглавяване на Малтийския орден, те имат предвид решението на Франциск да се намеси в уволнението на великия канцлер от великия магистър и американски кардинал Реймънд Бърк.
Проблемът завършил с молбата от страна на Франциск към великия магистър Матю Фестинг за неговата оставка и с назначаването на папски делегат, който ще бъде единствения говорител между папата и ордена, което практически оставя Бърк без работа.
Колкото до пренебрегването на кардинали от папата, като още веднъж се взема за даденост, че плакатите дошли от консервативните квартали, то е ясно отнасяне до четиримата прелати, включително и Бърк, които в края на миналата година изпратиха писмо до Франциск с поредица от “да/не” въпроси, по отношение на възприеманото от тях като доктринални проблеми на Amoris Laetitia – папското увещание към семейството.
Технически познато като dubia, писмото беше направено публично достояние веднага щом стана ясно, че папата няма да отговори на въпросите. Другите трима кардинали, които го подписаха, бяха германците Валтер Брандмюлер и Йоахим Мейснер, и италианецът Карло Кафара.
Лексиката относно отстраняването на свещениците вероятно се отнася до твърдения, направени от няколко консервативни места, че папата помолил кардинал Герхард Мюлер да уволни трима свещеници от Конгрегацията за доктрината на вярата. Това беше съобщено за първи път от дългогодишния италиански наблюдател на Ватикана Марко Тосати; и след това беше подхванато от редица издания със седалище в Съединените щати, като One Peter Five и Church Militant.
Колкото до Францисканците на Непорочната, те са религиозен орден, в който Франциск се намеси в началото на понтификата си, като ограничи употребата на латинска литургия от времето преди Втория ватикански събор от страна на монасите.
Плакатът използва “романеско” - диалекта на италианските кореняци от гр. Рим, което може да загатне, че който и да стои зад това, е местен.
Въпреки че не е често срещано, не е безпрецедентно да се видят италианци, използващи улично рекламиране, за да говорят за случващото се във Ватикана.
Например, през 2013 г., преди конклава, който избра кардинал Хорхе Марио Берголио за папа, имаше шеговити плакати, поставени из града, които призоваваха избирателите да изберат кардинал Питър Търксън от Гана, който днес е глава на ватиканския офис за цялостно човешко развитие.
Днешните плакати, като съпоставка, едва ли изглеждаха шега.
През 1986 г., докато папа Йоан Павел II оглавяваше междурелигиозна среща на върха в Асизи, традиционалисткото Общество на Пий X, познато като льофевристко, раздавало малки картички с лика на папата, осъждащи събитието като ерес.
Имало е също и случаи на групи, които открито са предизвиквали църковно учение като са организирали плакатни кампании в Рим.
Например, миналата година, като част от “юбилей за жените-свещеници” - на който папа Франциск многократно е казвал, че се противопоставя, – имаше поредица от плакати, поставени в римския квартал “Трастевере” и около Ватикана.
В един от тях, например, бившата монахиня Мишел Бирх-Конъри, която сега служи като “епископ”, противно на църковния закон, носи лилава пола и разпятие около врата си и отпива от бокал. Над образа ѝ са италианските думи Alcune donne disobbediscono (“Някои жени проявяват неподчинение.”).
Това обаче е първият път в спомените на повечето жители на Рим, в който градът е виждал плакати на главни обществени средища относно политиките на даден папа.
Папските съветници до голяма степен изглеждаха невъзмутени от плакатите, като един, йезуитският отец Антонио Спадаро, каза, че те са “знак, че той се справя добре и предизвиква ГОЛЯМО раздразнение”. В последваща публикация в Twitter Спадаро каза: “Опитват се да го отделят от сърцето на хората, но ефектът е обратният!”
Например, чрез говоренето за обезглавяване на Малтийския орден, те имат предвид решението на Франциск да се намеси в уволнението на великия канцлер от великия магистър и американски кардинал Реймънд Бърк.
Проблемът завършил с молбата от страна на Франциск към великия магистър Матю Фестинг за неговата оставка и с назначаването на папски делегат, който ще бъде единствения говорител между папата и ордена, което практически оставя Бърк без работа.
Колкото до пренебрегването на кардинали от папата, като още веднъж се взема за даденост, че плакатите дошли от консервативните квартали, то е ясно отнасяне до четиримата прелати, включително и Бърк, които в края на миналата година изпратиха писмо до Франциск с поредица от “да/не” въпроси, по отношение на възприеманото от тях като доктринални проблеми на Amoris Laetitia – папското увещание към семейството.
Технически познато като dubia, писмото беше направено публично достояние веднага щом стана ясно, че папата няма да отговори на въпросите. Другите трима кардинали, които го подписаха, бяха германците Валтер Брандмюлер и Йоахим Мейснер, и италианецът Карло Кафара.
Лексиката относно отстраняването на свещениците вероятно се отнася до твърдения, направени от няколко консервативни места, че папата помолил кардинал Герхард Мюлер да уволни трима свещеници от Конгрегацията за доктрината на вярата. Това беше съобщено за първи път от дългогодишния италиански наблюдател на Ватикана Марко Тосати; и след това беше подхванато от редица издания със седалище в Съединените щати, като One Peter Five и Church Militant.
Колкото до Францисканците на Непорочната, те са религиозен орден, в който Франциск се намеси в началото на понтификата си, като ограничи употребата на латинска литургия от времето преди Втория ватикански събор от страна на монасите.
Плакатът използва “романеско” - диалекта на италианските кореняци от гр. Рим, което може да загатне, че който и да стои зад това, е местен.
Въпреки че не е често срещано, не е безпрецедентно да се видят италианци, използващи улично рекламиране, за да говорят за случващото се във Ватикана.
Например, през 2013 г., преди конклава, който избра кардинал Хорхе Марио Берголио за папа, имаше шеговити плакати, поставени из града, които призоваваха избирателите да изберат кардинал Питър Търксън от Гана, който днес е глава на ватиканския офис за цялостно човешко развитие.
Днешните плакати, като съпоставка, едва ли изглеждаха шега.
През 1986 г., докато папа Йоан Павел II оглавяваше междурелигиозна среща на върха в Асизи, традиционалисткото Общество на Пий X, познато като льофевристко, раздавало малки картички с лика на папата, осъждащи събитието като ерес.
Имало е също и случаи на групи, които открито са предизвиквали църковно учение като са организирали плакатни кампании в Рим.
Например, миналата година, като част от “юбилей за жените-свещеници” - на който папа Франциск многократно е казвал, че се противопоставя, – имаше поредица от плакати, поставени в римския квартал “Трастевере” и около Ватикана.
В един от тях, например, бившата монахиня Мишел Бирх-Конъри, която сега служи като “епископ”, противно на църковния закон, носи лилава пола и разпятие около врата си и отпива от бокал. Над образа ѝ са италианските думи Alcune donne disobbediscono (“Някои жени проявяват неподчинение.”).
Това обаче е първият път в спомените на повечето жители на Рим, в който градът е виждал плакати на главни обществени средища относно политиките на даден папа.
Папските съветници до голяма степен изглеждаха невъзмутени от плакатите, като един, йезуитският отец Антонио Спадаро, каза, че те са “знак, че той се справя добре и предизвиква ГОЛЯМО раздразнение”. В последваща публикация в Twitter Спадаро каза: “Опитват се да го отделят от сърцето на хората, но ефектът е обратният!”
Коментар на Последните дни
През последните дни се случиха две събития, които до голяма степен изглеждат идентични. Главата на Римокатолическата църква беше обвинен в липса на милост, но не остана да носи сам тази "слава". Подобно на него президентът на САЩ "отнесе" такива обвинения и дори заповедтза мигрантите, подписана от него, беше стопирана от един съдия. Какво се случва? Нима "добрите" спират "лошите"? Или пък те са добрите, а лошите им оказват съпротива?
Да помислим върху плакатите за Франциск. Трудно е да се каже дали наистина някой консерватор е авторът им. Може да е дело на самия понтифекс. Ще кажете: "Ама как? Сам да се обвинява?" Както писах по-горе, не мога да твърдя кой е авторът на плакатите, но мога да предположа какъв ефект ще има от тях. За католиците папата е нещо повече от Исус и всяко обвинение срещу него е пагубно за обвинителя, защото той е "Наместник на Христос" и само чрез него има спасение. Той дава прощение на греховете; той има право да променя заповедите и да издава нови; той има право да отлъчва; той се грижи за стадото; той е посредникът между хората и БОГ. А в конкретния случай положението още повече е в полза на Берголио, защото успя да създаде впечатление на истински пастир - защитник на бедните, страдащите, болните, атеистите, хомосексуалистите, вярващите от други религии, християните от другите деноминации, защитник на природата, борец срещу тероризма и какво ли не още! Нима срещу такъв свят човек може някой да каже лоша дума? Който го направи, трябва да е готов да се прости не само с уважението на католиците и на хора извън Католическата църква, но да се радва, че сега не убиват с камъни! Всъщност, думите на Спадаро потвърждават подобни размисли: “Опитват се да го отделят от сърцето на хората, но ефектът е обратният!”
Тези разсъждения предизвикват два въпроса.
1. Възможно ли е идеята с плакатите да е на самия Франциск и какво би спечелил от това?
2. Друг папа би ли имал същите шансове като него, да разчита на успех при подобни обвинения?
Първият въпрос спокойно може да получи утвърдителен отговор. Както писах по-горе, след като си създаде такъв имидж на борец против злото и защитник на всички онеправдани, едно обвинение в обратното би имало противоположен ефект и още повече би издигнало Франциск в очите на хората. Той почти би се оказал на мястото на Господ Исус Христос в 53 гл. на Исая:
Исая 53:3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
4. Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.
5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.
На втория въпрос обаче отговорът е: Не. Само един йезуит може и знае как да използва това положение - независимо дали има "авторско право" или е дело на някой друг.
Очаквам след тези обвинения католици и некатолици още повече да се привържат към "светия отец" и да приемат дори това, което никога не са смятали за правилно. Скоро ще разберем дали и в този случай девизът "Целта оправдава средствата" е бил приложен.
Николай Георгиев
RSS Feed
