Utroruse пише:
Темпото на европейската дезинтеграция продължава да се ускорява, пише Ройтерс. Рецесията в 17-членната еврозона се задълбочава. Това сега е най-големият спад от въвеждането на валутата през 2000 г.
В Италия новото правителство на левицата и десницата, захванало се с програма срещу икономиите, заварва по-големи икономии, отколкото се е надявало.
Във Франция шефът на рекламния гигант "Публисис" Морис Леви проведе допитване, показващо, че северноевропейците – поляци, германци, британци - са умерени оптимисти, а южняците – испанци, италианци, гърци и французи - са крайни песимисти. Франция изпадна в рецесия по-рано този месец за трети път от четири години.
Темпото на европейската дезинтеграция продължава да се ускорява, пише Ройтерс. Рецесията в 17-членната еврозона се задълбочава. Това сега е най-големият спад от въвеждането на валутата през 2000 г.
В Италия новото правителство на левицата и десницата, захванало се с програма срещу икономиите, заварва по-големи икономии, отколкото се е надявало.
Във Франция шефът на рекламния гигант "Публисис" Морис Леви проведе допитване, показващо, че северноевропейците – поляци, германци, британци - са умерени оптимисти, а южняците – испанци, италианци, гърци и французи - са крайни песимисти. Франция изпадна в рецесия по-рано този месец за трети път от четири години.
Съюзът се разединява. Нищо не носи облекчение.
В Холандия телевизионно шоу убеди заместник-министъра на финансите Франс Векерс да гледа клипове с българи, които се хвалят как са измамили неговата държава, за да получават социални помощи. Българите и румънците, най-бедните членове на Европейския съюз, ще могат да се движат във всяка държава в ЕС от следващата година. Това, което се представя на бедните като нова свобода, е бреме за богатите.
Тези, които бяха най-въодушевени от съюза, сега настояват, че той е в сериозна опасност. Финансистът и филантроп Джордж Сорос каза в интервю по-рано този месец, че в опита си да намерят пътища за излизане от кризата европейските лидери "предизвикват политическа динамика, която води към дезинтеграцията на ЕС".
"Евроскептицизмът" - по-скоро еврогневът – нараства. Допитване на проевропейски настроения Европейски съвет за международни отношения (ЕСМО) показва, че: "От началото на кризата с еврото доверието в Европейския съюз е намаляло от +10 на -22 процента във Франция, от +20 на -29 процента в Германия, от +30 на -22 процента в Италия, от +42 на -52 процента в Испания, от +50 на +6 процента в Полша и от -13 на -49 процента във Великобритания."
Според ЕСМО кризата се корени в "сблъсък на воли" между северните и южните държави, при което по-богатият Север вече не желае да плаща дълговете на други без строг контрол, а южните страни негодуват срещу призива за централизиран контрол върху бюджетите, данъците, пенсиите и трудовия пазар.
"Сега европейците знаят, че никой от нас не може да разчита на други за решаване на местните му проблеми. Може да минат години, преди да успеем отново да изградим истинско усещане за съюз, който може да заведе Европа в бъдещето", пише Леви от "Публисис".
Британският министър-председател Дейвид Камерън е подложен на натиск от повечето членове на Консервативната партия да извади Великобритания от ЕС. Но той се спря на стратегия, която настоява за фундаментални реформи, главно в посока на връщане на правомощия, взети от ЕС, на националните държави. Други лидери, сред които най-отчетливо германският канцлер Ангела Меркел, сега възприемат поне част от неговата теза.
Левицата и десницата предлагат различни реформи. Вдъхновен от Германия "манифест за преизграждане на Европа отдолу нагоре" се подкрепя главно от преподаватели от левицата начело с политолога Улрих Бек. Манифестът отправя добродушен призив към безработните, младежите, пенсионерите и нископлатените работници да осъзнаят своята европейска принадлежност (а не да протестират срещу нея). Но той е подкопан от искането, очевидно без ирония, институциите на елита - Европейската комисия, Европейският и националните парламенти - "да създадат Европа от национално заинтересовани граждани": върхът да даде възможност на дъното да отиде горе.
Отдясно, също в Германия, преподаватели от десницата създадоха антиевропейска партия - "Алтернатива за Германия",- която наброява около 12 000 членове, но засега е привлякла едва около 3 процента от избирателите. Общо казано, десницата иска по-малко Европа, левицата иска повече Европа.
Проблемът, който стои зад мрачните икономически данни и тревожното нарастване на безработицата, е демокрацията и нейната липса.
Проевропейски настроените хора във всяка страна, особено в някогашния двигател на общността - френско-германския съюз - неофициално приемат доста радостно, че това е бил проект на елита, но замислен и осъществен за общото благо. Той беше създаден, за да направи невъзможна още една голяма европейска война - и тя остава немислима. Той насърчи доста голямо количество общи действия, общи разпоредби, общи подходи към проблемите. Най-добрият му момент беше, когато даде пример и предизвикателство на бившите комунистически държави, които се освободиха от съветското господство в края на 80-те години.
Наяве обаче изпъкна елитарността на проекта, а във време на трудности тя става удобна мишена. Отсъствието на демократичен контрол и участие на обикновените хора означаваше, че елитите са се почувствали свободни да ускорят движението към все по-интегриран съюз, при което еврото беше най-голямата новост. Сега за много държави то е най-голямото бреме.
Съюзът ще оцелее само ако бъде сведен до минимум.
Европейците, които са преди всичко германци, французи, италианци, поляци, британци и други, може да не вярват на своите политици, но ги познават. Познават лицата им, миналото им, начина им на говорене, номерата им, добродетелите им. Те няма и не могат да прехвърлят тази преданост към онези, които не познават. Няма да им позволят да вземат решения за това как да харчат данъците, които плащат гражданите. Създаването на по-интегрирана Европа, която рано или късно ще заприлича на държава, ще действа като държава и следователно ще бъде държава, трябва да бъде процес от малки стъпки. Или ще е едно нищо.
В Холандия телевизионно шоу убеди заместник-министъра на финансите Франс Векерс да гледа клипове с българи, които се хвалят как са измамили неговата държава, за да получават социални помощи. Българите и румънците, най-бедните членове на Европейския съюз, ще могат да се движат във всяка държава в ЕС от следващата година. Това, което се представя на бедните като нова свобода, е бреме за богатите.
Тези, които бяха най-въодушевени от съюза, сега настояват, че той е в сериозна опасност. Финансистът и филантроп Джордж Сорос каза в интервю по-рано този месец, че в опита си да намерят пътища за излизане от кризата европейските лидери "предизвикват политическа динамика, която води към дезинтеграцията на ЕС".
"Евроскептицизмът" - по-скоро еврогневът – нараства. Допитване на проевропейски настроения Европейски съвет за международни отношения (ЕСМО) показва, че: "От началото на кризата с еврото доверието в Европейския съюз е намаляло от +10 на -22 процента във Франция, от +20 на -29 процента в Германия, от +30 на -22 процента в Италия, от +42 на -52 процента в Испания, от +50 на +6 процента в Полша и от -13 на -49 процента във Великобритания."
Според ЕСМО кризата се корени в "сблъсък на воли" между северните и южните държави, при което по-богатият Север вече не желае да плаща дълговете на други без строг контрол, а южните страни негодуват срещу призива за централизиран контрол върху бюджетите, данъците, пенсиите и трудовия пазар.
"Сега европейците знаят, че никой от нас не може да разчита на други за решаване на местните му проблеми. Може да минат години, преди да успеем отново да изградим истинско усещане за съюз, който може да заведе Европа в бъдещето", пише Леви от "Публисис".
Британският министър-председател Дейвид Камерън е подложен на натиск от повечето членове на Консервативната партия да извади Великобритания от ЕС. Но той се спря на стратегия, която настоява за фундаментални реформи, главно в посока на връщане на правомощия, взети от ЕС, на националните държави. Други лидери, сред които най-отчетливо германският канцлер Ангела Меркел, сега възприемат поне част от неговата теза.
Левицата и десницата предлагат различни реформи. Вдъхновен от Германия "манифест за преизграждане на Европа отдолу нагоре" се подкрепя главно от преподаватели от левицата начело с политолога Улрих Бек. Манифестът отправя добродушен призив към безработните, младежите, пенсионерите и нископлатените работници да осъзнаят своята европейска принадлежност (а не да протестират срещу нея). Но той е подкопан от искането, очевидно без ирония, институциите на елита - Европейската комисия, Европейският и националните парламенти - "да създадат Европа от национално заинтересовани граждани": върхът да даде възможност на дъното да отиде горе.
Отдясно, също в Германия, преподаватели от десницата създадоха антиевропейска партия - "Алтернатива за Германия",- която наброява около 12 000 членове, но засега е привлякла едва около 3 процента от избирателите. Общо казано, десницата иска по-малко Европа, левицата иска повече Европа.
Проблемът, който стои зад мрачните икономически данни и тревожното нарастване на безработицата, е демокрацията и нейната липса.
Проевропейски настроените хора във всяка страна, особено в някогашния двигател на общността - френско-германския съюз - неофициално приемат доста радостно, че това е бил проект на елита, но замислен и осъществен за общото благо. Той беше създаден, за да направи невъзможна още една голяма европейска война - и тя остава немислима. Той насърчи доста голямо количество общи действия, общи разпоредби, общи подходи към проблемите. Най-добрият му момент беше, когато даде пример и предизвикателство на бившите комунистически държави, които се освободиха от съветското господство в края на 80-те години.
Наяве обаче изпъкна елитарността на проекта, а във време на трудности тя става удобна мишена. Отсъствието на демократичен контрол и участие на обикновените хора означаваше, че елитите са се почувствали свободни да ускорят движението към все по-интегриран съюз, при което еврото беше най-голямата новост. Сега за много държави то е най-голямото бреме.
Съюзът ще оцелее само ако бъде сведен до минимум.
Европейците, които са преди всичко германци, французи, италианци, поляци, британци и други, може да не вярват на своите политици, но ги познават. Познават лицата им, миналото им, начина им на говорене, номерата им, добродетелите им. Те няма и не могат да прехвърлят тази преданост към онези, които не познават. Няма да им позволят да вземат решения за това как да харчат данъците, които плащат гражданите. Създаването на по-интегрирана Европа, която рано или късно ще заприлича на държава, ще действа като държава и следователно ще бъде държава, трябва да бъде процес от малки стъпки. Или ще е едно нищо.
Коментар на Последните дни
Много съобщения от ЕС говорят за нови проблеми, които се пораждат между страните-членки на Евросъюза. Постоянно възникват някакви противоречия и спорове по отделни въпроси, а появяващите се и нарастващите кризи само охлаждат желанието на жителите в еврозоната. Не желая да бъда възприеман като лош пророк, но едва ли този съюз ще има успешно бъдеще. Ако към големите противоречия се прибави и планът, представен от Йоан Павел II през 1985 г. за разделяне света на десет зони, е напълно възможно “присадената” към Европейския съюз Източна Европа отново да обърне поглед на Изток и да стане едно с означената под името Евразия зона.
Много съобщения от ЕС говорят за нови проблеми, които се пораждат между страните-членки на Евросъюза. Постоянно възникват някакви противоречия и спорове по отделни въпроси, а появяващите се и нарастващите кризи само охлаждат желанието на жителите в еврозоната. Не желая да бъда възприеман като лош пророк, но едва ли този съюз ще има успешно бъдеще. Ако към големите противоречия се прибави и планът, представен от Йоан Павел II през 1985 г. за разделяне света на десет зони, е напълно възможно “присадената” към Европейския съюз Източна Европа отново да обърне поглед на Изток и да стане едно с означената под името Евразия зона.
RSS Feed
