
Днес е Великден, Възкресение Христово - най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници.
Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.
Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
Приготвят се по няколко обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и изразява радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
Коментар на Последните дни:
Когато вярващи, водени от Божието слово кажат, че Великден е езически празник, обикновено биват обвинявани или във фанатизъм, или в липса на християнска вяра, или в неуважение към Христос. Интересно е обаче, когато светски медии признават (дори и не изцяло), че Възкресение Христово е далече от християнството и има примеси на езичество. В горния материал липсва истината в пълнота. Авторът пише за езически заемки, докато самият празник няма изобщо нищо общо с Христос. Достатъчно е да се погледне на няколко съществени моменти: винаги се пада в неделя; началото му е в полунощ (а според езическите разбирания този час е час на демоните); свързан е с Тамуз и неговото възкресение и т.н. Обикновено се казва, че макар да е неточен денят, все пак е в името на Христос. Това обаче наистина ли прави Великден християнски празник? Дали, ако беше “узаконено” той да се празнува всяка година на 20 април, щеше да бъде нещо по-различно от честване рождението на Хитлер? Съществува голямо заблуждение сред вярващите, които си мислят, че така служат и се покланят на Бога. Напротив: Бог нарича подобни празници с една дума – МЕРЗОСТ ( справка – Езекиил 8 гл. ). Би било добре да не прибавяме към това, което Бог е наредил свои идеи за поклонение. Само религия, която идва от Бога, води към Бога. Всичко останало е част от думите на Еклесиаст:
Притчи 14:12. Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.