
Президентът Барак Обама ще се срещне с папа Франциск във Ватикана по време на пътуването си до Европа, планирано за март.
Белият дом каза, че Обама „очаква дискусиите с папа Франциск по общата им ангажираност в борбата с бедността и нарастващото неравенство” по време на срещата им на 27 март. Обама също планира да се срещне в Рим с италианския президент Джорджо Наполитано и вицепримиера Енрико Лета.
На 26 март Обама ще пътува до Брюксел за среща на високо равнище между САЩ и Европейския съюз с председателите на Европейския съвет и Европейската комисия, а така също ще проведе срещи с белгийски лидери и генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.
Коментар на Последните дни
Какво било общото между Обама и Франциск? “Общата им ангажираност в борбата с бедността и нарастващото неравенство”. Отнесени към президента на САЩ, тези действия биха могли да се възприемат като естествена загриженост на един ръководител за собствения му народ. Но как това може да се отнесе към папата, който се представя за наместник на Христос?
Исус каза:
Матей 26:11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
Явно Франциск да е решил да преустрои света и да обори думите на Спасителя, като покаже, че е по-загрижен за човечеството от неговия Създател! Всъщност, едва ли толкова грижата го подтиква да върши такива впечатляващи неща, като миенето краката на затворници и прегръщането на обезобразени. Действията му са насочени към спечелване сърцата и най-вече ума на света, за да ги вкара в капана на своя план, гарантиращ му поклонение от човечеството. А президентът на САЩ, нямащ нищо общо с католицизма, отива на крака за да реши с един религиозен лидер... проблемите на този свят!
“За тях(йезуитите) нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата. Под различни маски йезуитите си проправяха път до държавни длъжности, като успяваха да се изкачат до поста кралски съветници. Така направляваха политиката на народите.” (Елън Уайт, Великата борба)