...да се срещнем на един и същи олтар
Радио Ватикана пише:
Папа Франциск бе голямата „новост на 2013 година, а от икуменическа гледна точка неговият понтификат започна веднага много добре и добавя един „плюс” в икуменическия баланс. На литургията за неговата интронизацията присъстваха всички представители на Църквите, включително и патриархът на Константинопол. Това се случва за първи път в историята когато вселенски патриарх присъства на встъпването в длъжност на нов папа": това твърди в интервю за агенцията на италианските епископи Sir кард. Курт Кох, Председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение по повод Молитвената Седмица за християнско единение (18 -25 януари) на тема "Христос не може да бъде разделен". Кардиналът подчертава важността на посещението на Папата в Светата земя от 24 до 26 май, по време на което е предвидена среща с патриарх Вартоломей по повод 50-годишнината от историческата среща между Папа Павел VI и патриарх Атинагор. Също така говори за евентуална среща с московския Патриарх Кирил, като смята, че папското върховенство не е пречка, а мост за икуменизма. Кардинал Кох казва, че има последователност между понтификатите на Бенедикт XVI и Франциск, понеже и двамата са били отворени към икуменизма. Предлагаме пълния текст на интервюто:
Радио Ватикана пише:
Папа Франциск бе голямата „новост на 2013 година, а от икуменическа гледна точка неговият понтификат започна веднага много добре и добавя един „плюс” в икуменическия баланс. На литургията за неговата интронизацията присъстваха всички представители на Църквите, включително и патриархът на Константинопол. Това се случва за първи път в историята когато вселенски патриарх присъства на встъпването в длъжност на нов папа": това твърди в интервю за агенцията на италианските епископи Sir кард. Курт Кох, Председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение по повод Молитвената Седмица за християнско единение (18 -25 януари) на тема "Христос не може да бъде разделен". Кардиналът подчертава важността на посещението на Папата в Светата земя от 24 до 26 май, по време на което е предвидена среща с патриарх Вартоломей по повод 50-годишнината от историческата среща между Папа Павел VI и патриарх Атинагор. Също така говори за евентуална среща с московския Патриарх Кирил, като смята, че папското върховенство не е пречка, а мост за икуменизма. Кардинал Кох казва, че има последователност между понтификатите на Бенедикт XVI и Франциск, понеже и двамата са били отворени към икуменизма. Предлагаме пълния текст на интервюто:
В апостолическото насърчение "Evangelii Gaudium" Папа Франциск обсъжда много важни теми като съборността и върховенството на Папата. Как бе възприета от другите отвореността на Папата?
"Реакциите по повод апостолическото насърчение, които получих от представителите на другите Църкви са прекрасни. Те бяха много впечатлени особено от факта, че насърчението изразява една обща визия. В секцията, отнасяща се до икуменическия диалог, се говори как католиците могат да се учат от другите Църкви. Светият отец цитира като пример съборността на Православната Църква. И по време на последната ми визита при Патриарха на Москва, той спомена точно този пункт".
Преди петдесет години Папа Павел VI и Патриарх Атинагор се прегърнаха. Това изглеждаше като начало на една нова история. Какво точно се случи след това?
"Това беше едно голямо събитие: лидерите на Православната Църква и на Католическата Църква се срещнаха след хиляда години на раздяла в Ерусалим. Тази среща доведе до друго голямо събитие, т.е. до края на анатемата, ратифицирана през 1965 г. от двете Църкви в катедралата в Константинопол и базиликата "Св. Петър" във Ватикана. По този начин се сложи край на ерата на отлъчването и започна епохата на общението. В този смисъл, срещата в Ерусалим беляза началото на диалога на любовта и на истината".
За да възпоменат това събитие, на 25 май Папата и Патриарх Вартоломей ще се срещнат в Ерусалим. Какво да очакваме от тази среща?
"Това на първо място е акт на възпоминание на тези 50 години и се надявам, че тази среща ще възобнови желанието за единство, както бе по времето на Павел VI и Атинагор. Четейки текстовете, събрани в "Томос Агапис", откриваме жаждата за единство. Атинагор казва: "Дошло е времето". Време е да се срещнем отново при същия олтар. Струва ми се, че тази жажда да преоткрием евхаристийното и църковно общение трябва да бъде задълбочена и ревитализирана".
Ще има ли съвместна декларация?
"Какво ще бъде съдържанието на декларацията е нещо, което Папата и Патриархът все още трябва да обсъдят, за да се изясни какво искат да кажат заедно на света и Църквата. Тази среща има за цел да бъде стъпка към едно бъдещо пътуване".
Вие се срещнахте с Патриарх Кирил. Може ли да се говори за една евентуална среща на него с Папата?
"Да, ние говорихме за евентуална среща между Папата и Патриарх Кирил, но митрополит Иларион винаги е подчертавал колко по- важно е да се организира добре срещата, отколкото да се даде някаква дата, понеже това ще бъде първата среща между Папа и Московски Патриарх. Необходимо е да се подготви добре какво искат да направят и да си кажат и това е част от подготвителната фаза".
Москва, Константинопол, Рим. Аз съм Павлов, аз съм Петров. Темата на предстоящата Седмица за молитва за християнско единство ( 18-25 януари) е "Христос не могат да се раздели". Какви стъпка се очакват от отделните Църкви?
"Мисля, че ние трябва сериозно да приемем факта, че Христос не може да бъде разделен. В основата на икуменическите усилия стои свещеническата молитва на Исус, който казва, че единението сред учениците на Христос е воля на Господ и всички ние, които произлизаме от Павел, Петър и Андрей имаме задължението и отговорността да слушаме волята на Исус и да търсим това единение. Павел, Петър и Андрей бяха със сигурност различни хора, с различни харизми, но всички те бяха приятели на Христос".
Не ви ли се струва парадоксално, че точно върховенството на папата е в основа на разделението?
"Това беше казано още от Папа Павел VI, че върховенството на папата е най- голямата пречка за икуменизма. Но това е само едната страна на въпроса: а другата е, че папското върховенство е една чудесна възможност за икуменизма. Вземете, например, трите срещи, проведени в Асизи от Йоан Павел II и Бенедикт XVI: кой друг би могъл да покани всички Църкви и други религии, ако не Римският Папа? Йоан Павел II написа в книгата си "Да прекрачиш прага на надеждата", че служението на Петър е служение на единство и има дълбок смисъл за икуменизма. Всички папи след II Ватикански събор, от Павел VI до Франциск, са икуменически папи, които искат единство и в този смисъл тяхното върховенство не само не е пречка, а е голям мост за икуменизма".
"Реакциите по повод апостолическото насърчение, които получих от представителите на другите Църкви са прекрасни. Те бяха много впечатлени особено от факта, че насърчението изразява една обща визия. В секцията, отнасяща се до икуменическия диалог, се говори как католиците могат да се учат от другите Църкви. Светият отец цитира като пример съборността на Православната Църква. И по време на последната ми визита при Патриарха на Москва, той спомена точно този пункт".
Преди петдесет години Папа Павел VI и Патриарх Атинагор се прегърнаха. Това изглеждаше като начало на една нова история. Какво точно се случи след това?
"Това беше едно голямо събитие: лидерите на Православната Църква и на Католическата Църква се срещнаха след хиляда години на раздяла в Ерусалим. Тази среща доведе до друго голямо събитие, т.е. до края на анатемата, ратифицирана през 1965 г. от двете Църкви в катедралата в Константинопол и базиликата "Св. Петър" във Ватикана. По този начин се сложи край на ерата на отлъчването и започна епохата на общението. В този смисъл, срещата в Ерусалим беляза началото на диалога на любовта и на истината".
За да възпоменат това събитие, на 25 май Папата и Патриарх Вартоломей ще се срещнат в Ерусалим. Какво да очакваме от тази среща?
"Това на първо място е акт на възпоминание на тези 50 години и се надявам, че тази среща ще възобнови желанието за единство, както бе по времето на Павел VI и Атинагор. Четейки текстовете, събрани в "Томос Агапис", откриваме жаждата за единство. Атинагор казва: "Дошло е времето". Време е да се срещнем отново при същия олтар. Струва ми се, че тази жажда да преоткрием евхаристийното и църковно общение трябва да бъде задълбочена и ревитализирана".
Ще има ли съвместна декларация?
"Какво ще бъде съдържанието на декларацията е нещо, което Папата и Патриархът все още трябва да обсъдят, за да се изясни какво искат да кажат заедно на света и Църквата. Тази среща има за цел да бъде стъпка към едно бъдещо пътуване".
Вие се срещнахте с Патриарх Кирил. Може ли да се говори за една евентуална среща на него с Папата?
"Да, ние говорихме за евентуална среща между Папата и Патриарх Кирил, но митрополит Иларион винаги е подчертавал колко по- важно е да се организира добре срещата, отколкото да се даде някаква дата, понеже това ще бъде първата среща между Папа и Московски Патриарх. Необходимо е да се подготви добре какво искат да направят и да си кажат и това е част от подготвителната фаза".
Москва, Константинопол, Рим. Аз съм Павлов, аз съм Петров. Темата на предстоящата Седмица за молитва за християнско единство ( 18-25 януари) е "Христос не могат да се раздели". Какви стъпка се очакват от отделните Църкви?
"Мисля, че ние трябва сериозно да приемем факта, че Христос не може да бъде разделен. В основата на икуменическите усилия стои свещеническата молитва на Исус, който казва, че единението сред учениците на Христос е воля на Господ и всички ние, които произлизаме от Павел, Петър и Андрей имаме задължението и отговорността да слушаме волята на Исус и да търсим това единение. Павел, Петър и Андрей бяха със сигурност различни хора, с различни харизми, но всички те бяха приятели на Христос".
Не ви ли се струва парадоксално, че точно върховенството на папата е в основа на разделението?
"Това беше казано още от Папа Павел VI, че върховенството на папата е най- голямата пречка за икуменизма. Но това е само едната страна на въпроса: а другата е, че папското върховенство е една чудесна възможност за икуменизма. Вземете, например, трите срещи, проведени в Асизи от Йоан Павел II и Бенедикт XVI: кой друг би могъл да покани всички Църкви и други религии, ако не Римският Папа? Йоан Павел II написа в книгата си "Да прекрачиш прага на надеждата", че служението на Петър е служение на единство и има дълбок смисъл за икуменизма. Всички папи след II Ватикански събор, от Павел VI до Франциск, са икуменически папи, които искат единство и в този смисъл тяхното върховенство не само не е пречка, а е голям мост за икуменизма".
Коментар на Последните дни
Четири месеца на нетърпеливо очакване! Четири месеца, през които католици, православни, мюсюлмани и евреи ще направят всичко възможно, за да стигнат или най-малкото да напреднат по въпроса за сближаването. Защо визирам евреи и мюсюлмани? Защото визитата на папа Франциск в Ерусалим между 24 и 26 май тази година е “нещото”, което е поставено в центъра на вниманието не само на религиозния, но и на политическия и икономическия свят. Уж Католическата църква беше безгласна буква, а сега всички чакат от нея да реши проблемите на света! Само дето никой не разбира, че тези проблеми са създадени точно от нея чрез нейните инструменти и сега тя се подготвя да предложи и възможното решение. Но каква е цената? . “Всички папи след II Ватикански събор, от Павел VI до Франциск, са икуменически папи, които искат единство и в този смисъл тяхното върховенство не само не е пречка, а е голям мост за икуменизма". Цената е признаването на папата за лидер в християнския свят и между всички религии!
Когато Господ плака за Ерусалим, каза:
Матей 23:37 Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
Сега Сатана чрез своя инструмент “повтаря” опита на Исус, но за да събере всички в бунт срещу Бога! И мястото е...Ерусалим! Не че буквалното място има някакво значение, но като имитация на това, което Господ каза.
Четири месеца на нетърпеливо очакване! Четири месеца, през които католици, православни, мюсюлмани и евреи ще направят всичко възможно, за да стигнат или най-малкото да напреднат по въпроса за сближаването. Защо визирам евреи и мюсюлмани? Защото визитата на папа Франциск в Ерусалим между 24 и 26 май тази година е “нещото”, което е поставено в центъра на вниманието не само на религиозния, но и на политическия и икономическия свят. Уж Католическата църква беше безгласна буква, а сега всички чакат от нея да реши проблемите на света! Само дето никой не разбира, че тези проблеми са създадени точно от нея чрез нейните инструменти и сега тя се подготвя да предложи и възможното решение. Но каква е цената? . “Всички папи след II Ватикански събор, от Павел VI до Франциск, са икуменически папи, които искат единство и в този смисъл тяхното върховенство не само не е пречка, а е голям мост за икуменизма". Цената е признаването на папата за лидер в християнския свят и между всички религии!
Когато Господ плака за Ерусалим, каза:
Матей 23:37 Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
Сега Сатана чрез своя инструмент “повтаря” опита на Исус, но за да събере всички в бунт срещу Бога! И мястото е...Ерусалим! Не че буквалното място има някакво значение, но като имитация на това, което Господ каза.
RSS Feed
