
Връзката между примата на Петър и “синодалността”. Това е един от първите въпроси в съпоставката между католици и православни, а също и един от най-деликатните в икуменическия диалог между двете Църкви. На него се спира архиепископът на Корфу, монс. Йоанис Спитерис, член на Смесената теологична комисия за католическо-православен диалог, на първа линия в тези дни на молитва на Седмицата за християнско единение.
Едновременно с трудностите, обаче има и много хубави неща. Вторият Ватикански събор в документа Ut unum sint говори за пречистване на историческата памет. Вярвам, че проблемът са въпросите от миналото, които и днес оказват влияние, вместо истинските догматични проблеми. В крайна сметка винаги е вярно, че са повече нещата, които ни обединяват, отколкото онези, които ни разделят. Необходимо е преобръщане на сърцата, промяна на манталитета, за да се приеме другият с неговото различие. Разликите не са противоречие, те са допълнение, често пъти го повтаряме. Тук, в Гърция, трябва да кажа, че изпитваме голяма симпатия към Папа Франциск. Почти всеки ден вестниците говорят за него, това е положително: той променя манталитета, начинът да се види другият. Вярвам, че Светият Дух работи. Не трябва да се обезкуражаваме.
Приматът – основната причина за разделяне на православни и католици. Казано по друг начин: кой да води бащина дружина! Дали това разделение ще продължава вечно? Не. Дори изказването на архиепископа на Корфу, монс. Йоанис Спитерис, показва докъде е стигнало развитието: “Почти всеки ден вестниците говорят за него, това е положително”... Гърция – една страна, в която православието е нещо повече от закон, говори положително за...папата! Ако там се отнасят по такъв начин с най-големия си опонент, какво може да се каже за страните, в които няма чак такова отрицание на католицизма! Явно се вижда как постепенно Ватикана привлича към себе си всички, колкото и да изглежда за мнозина, че това не е възможно!