bg.radiovaticana.va пише:
Връзката между примата на Петър и “синодалността”. Това е един от първите въпроси в съпоставката между католици и православни, а също и един от най-деликатните в икуменическия диалог между двете Църкви. На него се спира архиепископът на Корфу, монс. Йоанис Спитерис, член на Смесената теологична комисия за католическо-православен диалог, на първа линия в тези дни на молитва на Седмицата за християнско единение.
Връзката между примата на Петър и “синодалността”. Това е един от първите въпроси в съпоставката между католици и православни, а също и един от най-деликатните в икуменическия диалог между двете Църкви. На него се спира архиепископът на Корфу, монс. Йоанис Спитерис, член на Смесената теологична комисия за католическо-православен диалог, на първа линия в тези дни на молитва на Седмицата за християнско единение.
Диалогът с православните имаше за цел не да открие синодалността – защото синодалността не може да бъде пренебрегната, тя е вътре в самата структура на Църквата, пожела я нашият Господ – но поне да има институции, за да може синодалността да бъде в хармония с примата на Папата. Това, естествено, не е лесно. Необходимо е да се намери начинът и това несъмнено е желанието на Папата и на епископите: съжителството на примата на Петър и на един постоянен синодален орган, който не е само синодален орган – Синодът на епископите, който се събира от време на време и дава съвети на Папата – но една фактическа синодалност, ефикасна, която заедно с епископа на Рим решава за цялата Църква по редовен път. Следователно, необходимо е да се намери начин. Не е лесно, обаче централната тема на последните срещи със Смесената комисия е именно приматът и синодалността. Вече сме приготвили текст, който трябва да бъде приет от Комисията в неговата цялост, на събранието, което ще се проведе от 15 до 23 септември т.г. в Нови Сад, Сърбия. Надявам се, че би могъл да се постигне текст, който да от помощ за Църквите.
Едновременно с трудностите, обаче има и много хубави неща. Вторият Ватикански събор в документа Ut unum sint говори за пречистване на историческата памет. Вярвам, че проблемът са въпросите от миналото, които и днес оказват влияние, вместо истинските догматични проблеми. В крайна сметка винаги е вярно, че са повече нещата, които ни обединяват, отколкото онези, които ни разделят. Необходимо е преобръщане на сърцата, промяна на манталитета, за да се приеме другият с неговото различие. Разликите не са противоречие, те са допълнение, често пъти го повтаряме. Тук, в Гърция, трябва да кажа, че изпитваме голяма симпатия към Папа Франциск. Почти всеки ден вестниците говорят за него, това е положително: той променя манталитета, начинът да се види другият. Вярвам, че Светият Дух работи. Не трябва да се обезкуражаваме.
Едновременно с трудностите, обаче има и много хубави неща. Вторият Ватикански събор в документа Ut unum sint говори за пречистване на историческата памет. Вярвам, че проблемът са въпросите от миналото, които и днес оказват влияние, вместо истинските догматични проблеми. В крайна сметка винаги е вярно, че са повече нещата, които ни обединяват, отколкото онези, които ни разделят. Необходимо е преобръщане на сърцата, промяна на манталитета, за да се приеме другият с неговото различие. Разликите не са противоречие, те са допълнение, често пъти го повтаряме. Тук, в Гърция, трябва да кажа, че изпитваме голяма симпатия към Папа Франциск. Почти всеки ден вестниците говорят за него, това е положително: той променя манталитета, начинът да се види другият. Вярвам, че Светият Дух работи. Не трябва да се обезкуражаваме.
Коментар на Последните дни
Приматът – основната причина за разделяне на православни и католици. Казано по друг начин: кой да води бащина дружина! Дали това разделение ще продължава вечно? Не. Дори изказването на архиепископа на Корфу, монс. Йоанис Спитерис, показва докъде е стигнало развитието: “Почти всеки ден вестниците говорят за него, това е положително”... Гърция – една страна, в която православието е нещо повече от закон, говори положително за...папата! Ако там се отнасят по такъв начин с най-големия си опонент, какво може да се каже за страните, в които няма чак такова отрицание на католицизма! Явно се вижда как постепенно Ватикана привлича към себе си всички, колкото и да изглежда за мнозина, че това не е възможно!
Приматът – основната причина за разделяне на православни и католици. Казано по друг начин: кой да води бащина дружина! Дали това разделение ще продължава вечно? Не. Дори изказването на архиепископа на Корфу, монс. Йоанис Спитерис, показва докъде е стигнало развитието: “Почти всеки ден вестниците говорят за него, това е положително”... Гърция – една страна, в която православието е нещо повече от закон, говори положително за...папата! Ако там се отнасят по такъв начин с най-големия си опонент, какво може да се каже за страните, в които няма чак такова отрицание на католицизма! Явно се вижда как постепенно Ватикана привлича към себе си всички, колкото и да изглежда за мнозина, че това не е възможно!
RSS Feed
