Снимка: media02.radiovaticana.va bg.radiovaticana.va пише:
Католици и англикани ще вървят заедно по пътя на „икуменическа мисия насочена към хората в перифериите на обществото“, за да свидетелстват, че „общата вяра в Христос и радостта от Евангелието са по-богати и дълбоки от различията“. Това се чете в Общата декларация между папа Франциск и Кентърбърийският архиепископ Джъстин Уелби, по повод 50 годишнината от срещата между папа Павел VI и Кeнтърбърийския архиепископ Майкъл Рамзи, примас на Англиканския съюз и основаването на Англиканския център в Рим.
Декларацията припомня „историческата среща“ между католическия и англиканския лидери пред половин век дала „нова перспектива за взаимно уважение и милосърдие“. „Преди петдесет години нашите предшественици признаха съществуването на сериозни препятствия за възстановяването на пълното споделяне на вярата и живота в църковните тайнства между нас. Въпреки това, с вяра в молитвата на Господа неговите последователи да бъдат едно, те не се обезкуражиха да вървят заедно, въпреки че не знаеха какви стъпки е необходимо да направят. Значителен напредък бе постигнат в много сфери, които ни държаха на разстояние“.
„Новите условия доведоха до нови разногласия между нас, по-конкретно за ръкоположението на жени и в последно време въпросите за човешката сексуалност – продължава общата декларация. В основата на тези различия остава постоянния въпрос за упражняването на властта в християнската общност. Както нашите предшественици, така и ние все още не виждаме разрешаването на препятствията пред нас, но не сме обезкуражени. С вяра и радост в Светия Дух, споделяме, че диалога и взаимните усилия ще направят по-дълбоко нашето разбиране и ще ни помогнат да различим волята на Христос за Неговата църква“.
"Посочените различия не трябва да намалят нашите икуменически усилия. Христовата молитва на Тайната вечеря „да бъдат всички едно“ (Йоан 17,20-23), е повеля за неговите ученици и днес, както тогава. Нито да създадат пречки за нашата обща молитва: ние не само можем да се молим заедно, но трябва да се молим заедно, давайки глас на вярата и радостта, които споделяме в Евангелието на Христос, в древното изповядване на вярата и в силата на Божията любов, присъстващи чрез Светия Дух, за да преодолеем греха и разделението. Както нашите предшественици, призоваваме нашия клир и верни да не пренебрегват или подценяват това общение, въпреки неговото несъвършенство".
„Светът трябва да види нашето свидетелство в общите ни действия и в общата ни вяра в Христос – продължава декларацията на папа Франциск и Кентърбърийския архиепископ. Можем и трябва да го направим заедно, за да пазим и съхраним нашия общ дом: като живеем, възпитаваме и действаме за по-скорошния край на разрушаването на природата, което е оскърбление към Твореца и деградира неговите творения, като създаваме социални и индивидуални модели на поведение, които да насърчават устойчивото и цялостното развитие за благото на всички“.
„В нашия общи дом, можем и трябва да бъдем единни в подкрепата и защитата на човешкото достойнство. Човекът е декласиран от личния и социалния грях. В културата на безразличието, стените на отчуждението ни изолират от другите, от техните борби и страдания, сред тях и много наши братя и сестри в Христа. В културата на разхищение, най-уязвимите в обществото са емаргинирани и смятани за излишни. В културата на омразата, ставаме свидетели на нечувани насилия, много често оправдавани от изкривеното разбиране на религиозното кредо. Нашата християнска вяра ни подтиква да признаем безценната стойност на всеки човешки живот и го зачитаме чрез милосърдни дела, предлагайки възпитание, медицински грижи, храна, чиста вода и убежище, винаги със стремежа за разрешаване на конфликтите и за изграждането на мира. Като Христови последователи смятаме човешката личност за свещена и като такива трябва да бъдем негови защитници“.
"Посочените различия не трябва да намалят нашите икуменически усилия. Христовата молитва на Тайната вечеря „да бъдат всички едно“ (Йоан 17,20-23), е повеля за неговите ученици и днес, както тогава. Нито да създадат пречки за нашата обща молитва: ние не само можем да се молим заедно, но трябва да се молим заедно, давайки глас на вярата и радостта, които споделяме в Евангелието на Христос, в древното изповядване на вярата и в силата на Божията любов, присъстващи чрез Светия Дух, за да преодолеем греха и разделението. Както нашите предшественици, призоваваме нашия клир и верни да не пренебрегват или подценяват това общение, въпреки неговото несъвършенство".
„Светът трябва да види нашето свидетелство в общите ни действия и в общата ни вяра в Христос – продължава декларацията на папа Франциск и Кентърбърийския архиепископ. Можем и трябва да го направим заедно, за да пазим и съхраним нашия общ дом: като живеем, възпитаваме и действаме за по-скорошния край на разрушаването на природата, което е оскърбление към Твореца и деградира неговите творения, като създаваме социални и индивидуални модели на поведение, които да насърчават устойчивото и цялостното развитие за благото на всички“.
„В нашия общи дом, можем и трябва да бъдем единни в подкрепата и защитата на човешкото достойнство. Човекът е декласиран от личния и социалния грях. В културата на безразличието, стените на отчуждението ни изолират от другите, от техните борби и страдания, сред тях и много наши братя и сестри в Христа. В културата на разхищение, най-уязвимите в обществото са емаргинирани и смятани за излишни. В културата на омразата, ставаме свидетели на нечувани насилия, много често оправдавани от изкривеното разбиране на религиозното кредо. Нашата християнска вяра ни подтиква да признаем безценната стойност на всеки човешки живот и го зачитаме чрез милосърдни дела, предлагайки възпитание, медицински грижи, храна, чиста вода и убежище, винаги със стремежа за разрешаване на конфликтите и за изграждането на мира. Като Христови последователи смятаме човешката личност за свещена и като такива трябва да бъдем негови защитници“.
Коментар на Последните дни
Една от дъщерите на Католическата църква прави всичко възможно да се завърне в лоното на своята майка. Едва ли миряните в Англиканската църква биха били щастливи, ако познаваха добре Божието слово и по-специално пророчествата, показващи кой е антихристът. Всъщност, за да не бъде измамен един вярващ е необходимо не само да се води член на някояденоминация и да е наясно с Библията, но да бъде много внимателен накъде го водят лидерите. Защото членството не гарантира спасение, още повече че в последните дни на земната история инструментите на Сатана ще подмамват и водят далече от Исус не други, а свои духовни братя и сестри, разказвайки им приятни басни. "В името на любовта" и "в името на единството" мнозина ще бъдат погубени.
Николай Георгиев
RSS Feed
