
„Вечният живот е един друг живот”, „смъртта е зад нас”, а възкръсналите „ще бъдат като ангели и ще живеят в друго състояние, което сега не можем да изпитаме и дори да си представим”. Това каза Папа Франциск преди да произнесе неделната молитва Ангел Господен от прозореца на апостолическия дворец.
„Това е основната и решаваща връзка с Исус – посочи Папата. Самият Той е Завета, Живота и Възкресението, защото чрез своята кръстна любов победи смъртта”.
Благодарение на Исус, всички „имат надежда за един по-истински живот от настоящия”, обясни Папата: „Животът, който Исус е приготвил за нас не е обикновена украса на настоящия: той преминава отвъд нашите представи, защото Бог продължава да ни учудва със своята любов и своето милосърдие”.
„Настоящият живот не е ориентир за вечността, а тя осветлява земния живот на всеки един от нас!”, заключи Папата. „Ако гледаме само с нашите човешки очи, склонни сме да кажем, че пътят на човека върви от живота към смъртта”. Но „Исус преобръща тази перспектива”:
„Исус ни казва, че нашето поклонничество преминава от смъртта към живота, към пълния живот, който осветлява нашия път. Това означава, че смъртта е зад нас, а не пред нас. Пред нас е Богът на живите, който носи моето име, твоето име…Това е окончателната победа над греха и смъртта, началото на нова епоха на безкрайна радост и светлина”.
Но „още на тази земя, допълни Папата, в Тайнствата и братството ние срещаме Исус и неговата любов и така можем да предвкусим част от възкръсналия живот. Докосването до неговата любов и вярност запалва сърцето и увеличава вярата ни във възкресението. Божията любов и вярност не са ограничени във времето, а са завинаги. Той ни чака и придружава всеки от нас със своята вечна вярност”.
След богородичната молитва Папата изрази своята „духовна близост към бедстващото население на Филипините, засегнато от тайфуна Хаян, отнел живота на повече от 10 хиляди души и предизвикал значителни разрушения. Заедно с това отправи апел за „мълчалива молитва към Божията Майка за тези наши братя и сестри”, както и за „нашата конкретна помощ”.
Папата припомни и свидетелството на новата блажена Мария Тереза Бонцел, основателка на Сестрите Францисканки на вечното обожание, живяла през ХІХ век: „Евхаристията – посочи Папата - е нейния източник за духовна енергия с която неуморно се посвещава на най-слабите”.
Папата припомни и 75-та годишнина от т.н. „Кристална нощ” между 9 и 10 ноември 1938 „срещу евреите, техните синагогите, домовете и предприятията им, което е тъжна стъпка към Холокоста: Нека подновим нашата близост и солидарност с еврейския народ, нашите по-големи братя, с молитва към Бог споменът от извършените в миналото грехове да ни помогне за нашата по-голяма бдителност срещу всяка форма на омраза и нетолерантност”.
Както се казва: “За всекиго по нещо”. За тези, които вярват в задгробния живот – се полага възкресение; за тези, които очакват възкресението – вечен живот; за пострадалите във Филипините – застъпничеството на “Божията” майка; а в центъра се поставя ...евхаристията!
Какво всъщност казва папата?
Католическата църква проповядва задгробен живот и праща “душите” в Рая или “ада”. А същевременно Франциск говори за възкресение на мъртвите. За какво им е необходимо на живеещите в Небето да бъдат възкресени, това е въпрос с повишена трудност и само Католическата църква може да отговори. Не по-малко странно е и искането на застъпничеството от Мария. Дори да оставим настрана библейското становище за състоянието на починалите и приемем, че тя е в Небето, пак излиза, че молитвата се отправя в грешна посока. Вместо към Бога, към Негово творение – сякаш Бог не може да изпълни молбата, та се налага да получи помощ от собственото си произведение!
Но може би най-завоалираното и най-коварно намерение на Франциск се крие зад думите, отнасящи се до основателката на “Сестрите францисканки” : „Евхаристията е нейния източник за духовна енергия с която неуморно се посвещава на най-слабите”.
На пръв поглед – нищо особено. Вместо Господна вечеря, католическа евхаристия. Но зад това, което върши тази църква се крие най-голямата мерзост, която може да измисли Сатана: постоянното разпъване на Господ Исус Христос и вярването, че хлябът и виното са буквалните тяло и кръв на Месия! Така тези, които приемат подобно учение за истинно, се превръщат най-малкото в канибали; а още по-ужасно е, че се съгласяват, че свещеникът, който им поднася чашата, е на мястото на Исус. Така те остават без Спасител, защото се съгласяват, че грешен човек им дава своята плът за спасение!
Но най-лошото е, че Католическата църква прави всичко възможно да успее в две намерение, с които да обедини света: от една страна целият свят да приеме папата като пръв сред всичките (т.е. като Наместник на Исус) и от друга, всички християнски деноминации(а и останалите) да приемат евхаристията като Жертва на Спасителя. Така човечеството ще остане без Христос и ще бъде погубено, въпреки вярата си, че се покланя на Господ.