Catholic-news пише:
Публикуваме пълния текст на катехистичната беседа на Папа Франциск по време на генералната аудиенция, състояла се на 23 октомври 2013 г. на площад „Св. Петър“, с участието на около 100 хиляди поклонници.
Скъпи братя и сестри, добър ден!
Продължавайки с катехизисите за Църквата, днес бих желал да се спра на Мария като образ и образец на Църквата. Ще го сторя, тръгвайки с един цитат от Втория Ватикански събор. Конституцията Lumen gentium казва: „Божията Майка е образец на Църквата, както учи още Свети Амвросий, в реда на вярата, любовта и съвършеното единение с Христос” (параграф 63).
Публикуваме пълния текст на катехистичната беседа на Папа Франциск по време на генералната аудиенция, състояла се на 23 октомври 2013 г. на площад „Св. Петър“, с участието на около 100 хиляди поклонници.
Скъпи братя и сестри, добър ден!
Продължавайки с катехизисите за Църквата, днес бих желал да се спра на Мария като образ и образец на Църквата. Ще го сторя, тръгвайки с един цитат от Втория Ватикански събор. Конституцията Lumen gentium казва: „Божията Майка е образец на Църквата, както учи още Свети Амвросий, в реда на вярата, любовта и съвършеното единение с Христос” (параграф 63).
1. Да тръгнем от първия аспект: Мария като образец на вярата. В какъв смисъл Мария представлява образец за вярата на Църквата? Нека помислим коя бе Дева Мария: една еврейска девойка, която с цялото си сърце очакваше спасението на своя народ. Но в онова сърце на младата дъщеря на Израил имаше една тайна, която тя самата все още не познаваше: в Божия план на любовта тя бе предназначена да стане Майка на Спасителя. При Благовещението Божият Пратеник се обръща към нея с „благодатна” и й открива този план. Мария отговаря с „да” и от този миг вярата на Мария придобива нова светлина – тя се концентрира върху Исус, Божия Син, Който взема от нейната плът и в Когото се изпълниха обещанията на цялата история на спасението. Вярата на Мария е завършек на вярата на Израил, в нея именно се концентрира цялото пътуване, целият път на този народ, който очакваше спасението, и в този смисъл тя е образец на вярата на Църквата, която има за център Христос, въплъщението на безкрайната Божия любов.
Как Мария живееше тази вяра? Живееше я в семплотата на хилядите ежедневни задължения и грижи, които има всяка майка, като това да приготви храната, дрехите, грижата за къщата… Именно това нормално съществувание на Божията Майка бе полето, на което се осъществяваше едно уникално отношение и един дълбок диалог между нея и Бог, между нея и нейния Син. „Да”-то на Мария, осъществено още в самото начало, израстваше до часа на Кръста. Нейното майчинство се разпростря до там да обгърне всеки от нас и нашия живот, за да ни води към своя Син. Мария живя непрестанно потопена в тайната на Бог, станал човек, като Негова първа и съвършена ученичка, запазваща всяко нещо в сърцето си в светлината на Светия Дух, за да разбере и приложи на практика цялата воля на Бог.
Бихме могли да се запитаме: допускаме ли да бъдем осветени от вярата на Мария, която е наша Майка? Или я смятаме за далечна, за твърде различна от нас? В моментите на трудност, на тъмнина, гледаме ли на нея като на образец на доверието в Бог, Който желае винаги и само нашето добро? Нека помислим върху това, като може би ще е добре да преоткрием Мария като образец и фигура на Църквата в тази вяра, която тя имаше!
2. Да преминем към един втори аспект: Мария – образец на милосърдие. По какъв начин Мария е за Църквата жив пример на любовта? Да помислим за нейното разположение по отношение на сродницата й Елисавета. Посещавайки я, Дева Мария й донесе не само материална помощ, и това също, но донесе Исус, Който вече живееше в нейната утроба. Да донесе Исус в този дом означаваше да донесе радостта, пълната радост. Елисавета и Захария бяха щастливи от бременността, която изглеждаше невъзможна на тяхната възраст, но младата Мария е тази, която им донася пълната радост – онази, която идва от Исус и от Светия Дух, и намира израз в безкористното милосърдие, в споделянето, във взаимната помощ, във взаимното разбирателство.
Божията Майка желае да донесе също и на нас, на всички нас, големия дар, който е Исус; а с Него ни донася Неговата любов, Неговия мир, Неговата радост. Така Църквата е като Мария: Църквата не е магазин, не е хуманитарна агенция, Църквата не е неправителствена организация, Църквата е изпратена да носи на всички Исус и Неговото Евангелие; тя не носи самата себе си – голяма или малка, силна или слаба, Църквата носи Исус и трябва да бъде като Мария, когато отиде да посети Елисавета. Какво й носеше Мария? Исус. Църквата носи Исус: това е сърцевината на Църквата – да носи Исус! Ако хипотетично някога се случи Църквата да не донася Исус, това би била една мъртва Църква! Църквата трябва да донася милосърдието на Исус, любовта на Исус, милостта на Исус.
Говорихме за Мария, за Исус. А ние? Ние, които сме Църквата? Каква е любовта, която носим на останалите? Това любовта на Исус ли е, която споделя, която прощава, която придружава, или е някаква разводнена любов, подобна на разредено вино, което изглежда като вода? Това една силна любов ли е или пък е една много слаба любов, която следва симпатиите, която търси насрещната изгода, една любов на интересите? Един друг въпрос: дали на Исус Му харесва любов, продиктувана от интереси? Но, не я харесва, защото любовта трябва да бъде безкористна, каквато е Неговата. Какви са отношенията в нашите енории, в нашите общности? Като братя и сестри ли се държим? Или се осъждаме, говорим лошо едни за други, всеки си гледа собствения „заден двор” или се грижим един за друг? Това са въпроси за милосърдието!
3. И накратко – един последен аспект: Мария – образец на единството с Христос. Животът на Светата Дева е бил живот като на всяка една жена от нейния народ: тя се е молела, работела, ходела е в синагогата… Но всяко действие било извършвано винаги в съвършено единство с Исус. Това единство достига кулминацията си на Голгота: тук Мария се присъединява към Сина в мъченичеството на сърцето и в поднесения на Отца живот за спасението на човечеството. Божията Майка изживя именно мъката на Сина и с Него прие волята на Отец, в онова покорство, което принася плод, което дава истинската победа над злото и над смъртта.
Колко хубава е тази реалност, на която ни учи Мария: да сме винаги в единение с Исус. Можем да се запитаме: само когато нещо не върви и имаме нужда, само тогава ли се сещаме за Исус, или нашите отношения с Него са постоянни, едно дълбоко приятелство, дори когато това означава да Го следваме по Кръстния път?
Да молим Господ да ни дари Своята благодат, Своята сила, та в живота ни и в живота на всяка църковна общност да намери отражение образецът на Мария, Майка на Църквата. Така да бъде!
Как Мария живееше тази вяра? Живееше я в семплотата на хилядите ежедневни задължения и грижи, които има всяка майка, като това да приготви храната, дрехите, грижата за къщата… Именно това нормално съществувание на Божията Майка бе полето, на което се осъществяваше едно уникално отношение и един дълбок диалог между нея и Бог, между нея и нейния Син. „Да”-то на Мария, осъществено още в самото начало, израстваше до часа на Кръста. Нейното майчинство се разпростря до там да обгърне всеки от нас и нашия живот, за да ни води към своя Син. Мария живя непрестанно потопена в тайната на Бог, станал човек, като Негова първа и съвършена ученичка, запазваща всяко нещо в сърцето си в светлината на Светия Дух, за да разбере и приложи на практика цялата воля на Бог.
Бихме могли да се запитаме: допускаме ли да бъдем осветени от вярата на Мария, която е наша Майка? Или я смятаме за далечна, за твърде различна от нас? В моментите на трудност, на тъмнина, гледаме ли на нея като на образец на доверието в Бог, Който желае винаги и само нашето добро? Нека помислим върху това, като може би ще е добре да преоткрием Мария като образец и фигура на Църквата в тази вяра, която тя имаше!
2. Да преминем към един втори аспект: Мария – образец на милосърдие. По какъв начин Мария е за Църквата жив пример на любовта? Да помислим за нейното разположение по отношение на сродницата й Елисавета. Посещавайки я, Дева Мария й донесе не само материална помощ, и това също, но донесе Исус, Който вече живееше в нейната утроба. Да донесе Исус в този дом означаваше да донесе радостта, пълната радост. Елисавета и Захария бяха щастливи от бременността, която изглеждаше невъзможна на тяхната възраст, но младата Мария е тази, която им донася пълната радост – онази, която идва от Исус и от Светия Дух, и намира израз в безкористното милосърдие, в споделянето, във взаимната помощ, във взаимното разбирателство.
Божията Майка желае да донесе също и на нас, на всички нас, големия дар, който е Исус; а с Него ни донася Неговата любов, Неговия мир, Неговата радост. Така Църквата е като Мария: Църквата не е магазин, не е хуманитарна агенция, Църквата не е неправителствена организация, Църквата е изпратена да носи на всички Исус и Неговото Евангелие; тя не носи самата себе си – голяма или малка, силна или слаба, Църквата носи Исус и трябва да бъде като Мария, когато отиде да посети Елисавета. Какво й носеше Мария? Исус. Църквата носи Исус: това е сърцевината на Църквата – да носи Исус! Ако хипотетично някога се случи Църквата да не донася Исус, това би била една мъртва Църква! Църквата трябва да донася милосърдието на Исус, любовта на Исус, милостта на Исус.
Говорихме за Мария, за Исус. А ние? Ние, които сме Църквата? Каква е любовта, която носим на останалите? Това любовта на Исус ли е, която споделя, която прощава, която придружава, или е някаква разводнена любов, подобна на разредено вино, което изглежда като вода? Това една силна любов ли е или пък е една много слаба любов, която следва симпатиите, която търси насрещната изгода, една любов на интересите? Един друг въпрос: дали на Исус Му харесва любов, продиктувана от интереси? Но, не я харесва, защото любовта трябва да бъде безкористна, каквато е Неговата. Какви са отношенията в нашите енории, в нашите общности? Като братя и сестри ли се държим? Или се осъждаме, говорим лошо едни за други, всеки си гледа собствения „заден двор” или се грижим един за друг? Това са въпроси за милосърдието!
3. И накратко – един последен аспект: Мария – образец на единството с Христос. Животът на Светата Дева е бил живот като на всяка една жена от нейния народ: тя се е молела, работела, ходела е в синагогата… Но всяко действие било извършвано винаги в съвършено единство с Исус. Това единство достига кулминацията си на Голгота: тук Мария се присъединява към Сина в мъченичеството на сърцето и в поднесения на Отца живот за спасението на човечеството. Божията Майка изживя именно мъката на Сина и с Него прие волята на Отец, в онова покорство, което принася плод, което дава истинската победа над злото и над смъртта.
Колко хубава е тази реалност, на която ни учи Мария: да сме винаги в единение с Исус. Можем да се запитаме: само когато нещо не върви и имаме нужда, само тогава ли се сещаме за Исус, или нашите отношения с Него са постоянни, едно дълбоко приятелство, дори когато това означава да Го следваме по Кръстния път?
Да молим Господ да ни дари Своята благодат, Своята сила, та в живота ни и в живота на всяка църковна общност да намери отражение образецът на Мария, Майка на Църквата. Така да бъде!
Коментар на Последните дни
Какво по-голямо доказателство за фалшивата основа, на която е поставена вярата в Католическата църква от твърдението, че “Мария е образец на църквата”; че “вярата на Мария е завършек на вярата на Израил”; че “Нейното майчинство се разпростря до там да обгърне всеки от нас и нашия живот, за да ни води към своя Син”; че “Мария е нашата Майка”; че “Мария е образец на милосърдие”...
Мария, Мария, Мария...
А първата Божия заповед гласи: “Да нямаш други богове, освен Мене”. Щом Мария е образец на църквата и образец на милосърдие, то явно Исус е необходимо да се научи от нея...
Тези думи на папата могат да дадат представа какво представляват католическите учения и как заблуждават всички вярващи. Вавилон отива все по-надолу и по-надолу, омайвайки незапознатите с Божието слово. Само то е гаранцията за избягване на тези сатанински заблуди. Затова Католическата църква се опитва да подменя истината, записана в Библията с “религия на чувствата”. Ето защо, вместо да говори за Исус, папата говори за майка Му, т. е. не говори за Бог като Спасител, а за Мария, като причина Той да дойде на земята...
Какво по-голямо доказателство за фалшивата основа, на която е поставена вярата в Католическата църква от твърдението, че “Мария е образец на църквата”; че “вярата на Мария е завършек на вярата на Израил”; че “Нейното майчинство се разпростря до там да обгърне всеки от нас и нашия живот, за да ни води към своя Син”; че “Мария е нашата Майка”; че “Мария е образец на милосърдие”...
Мария, Мария, Мария...
А първата Божия заповед гласи: “Да нямаш други богове, освен Мене”. Щом Мария е образец на църквата и образец на милосърдие, то явно Исус е необходимо да се научи от нея...
Тези думи на папата могат да дадат представа какво представляват католическите учения и как заблуждават всички вярващи. Вавилон отива все по-надолу и по-надолу, омайвайки незапознатите с Божието слово. Само то е гаранцията за избягване на тези сатанински заблуди. Затова Католическата църква се опитва да подменя истината, записана в Библията с “религия на чувствата”. Ето защо, вместо да говори за Исус, папата говори за майка Му, т. е. не говори за Бог като Спасител, а за Мария, като причина Той да дойде на земята...
RSS Feed
