"Християнски" празник, Сн. s.rozali.com vesti.bg пише:
В повечето ритуали, с които свързваме празника днес, са вплетени езически традиции.
Голяма част от великденските обичаи имат далеч по-богато минало, отколкото хората предполагат. В повечето ритуали, с които свързваме празника днес, са вплетени езически традиции. Ето част от тях:
Червеното яйце
В много митологии яйцето се приема като символ на живота. Персите дори вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. А самата традиция, в която яйцата да се боядисват, се е зародила далеч назад в хилядолетията, много преди християнството.
В повечето ритуали, с които свързваме празника днес, са вплетени езически традиции.
Голяма част от великденските обичаи имат далеч по-богато минало, отколкото хората предполагат. В повечето ритуали, с които свързваме празника днес, са вплетени езически традиции. Ето част от тях:
Червеното яйце
В много митологии яйцето се приема като символ на живота. Персите дори вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. А самата традиция, в която яйцата да се боядисват, се е зародила далеч назад в хилядолетията, много преди християнството.
Великденският заек
Преди много години имало традиция да се пренасят зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Астра (или Истра). От нейното име идва й наименованието easter(истър).
Според една от легендите Истра е могла да се преобразява в заек. А за първи път великденският такъв е споменат в немска приказка през 15-ти век.
Постите
По предхристиянски обичай в деня преди началото на постите се провеждали карнавали. Дори след налагането на религията някои от тях остават. Най-известен в Европа е карнавалът на Дебелия Вторник (Gras Mardi), последният ден, в който било разрешено да се яде месо и да се пие мляко. След него започват Великите 40-дневни пости. Древна езическа традиция е денят, в който започват постите, да е за публично покаяние.
Огънят
След като векове наред църквата се борила с разпространения в цяла Европа езически обичай на палене на огън по време на Страстната седмица, символизиращ „изгарянето” на зимата, най-накрая се принудила да се откаже от битката. Огньовете на Велика събота били припознати като християнски ритуал, символизиращ възкресението на Светлината на живота от каменната гробница.
Козунакът
В много празници още от древността се използват такива „кръстосани” сладки хлябове, от които произлизат днешните козунаци. Англосаксонците например приготвяли кръстосани хлябове в чест на Истра, като се смята, че тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.
Преди много години имало традиция да се пренасят зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Астра (или Истра). От нейното име идва й наименованието easter(истър).
Според една от легендите Истра е могла да се преобразява в заек. А за първи път великденският такъв е споменат в немска приказка през 15-ти век.
Постите
По предхристиянски обичай в деня преди началото на постите се провеждали карнавали. Дори след налагането на религията някои от тях остават. Най-известен в Европа е карнавалът на Дебелия Вторник (Gras Mardi), последният ден, в който било разрешено да се яде месо и да се пие мляко. След него започват Великите 40-дневни пости. Древна езическа традиция е денят, в който започват постите, да е за публично покаяние.
Огънят
След като векове наред църквата се борила с разпространения в цяла Европа езически обичай на палене на огън по време на Страстната седмица, символизиращ „изгарянето” на зимата, най-накрая се принудила да се откаже от битката. Огньовете на Велика събота били припознати като християнски ритуал, символизиращ възкресението на Светлината на живота от каменната гробница.
Козунакът
В много празници още от древността се използват такива „кръстосани” сладки хлябове, от които произлизат днешните козунаци. Англосаксонците например приготвяли кръстосани хлябове в чест на Истра, като се смята, че тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.
Концерт в чест на "Светлите християнски празници", Сн. facebook.com Коментар на Последните дни
Всяка година през декември или в началото на пролетта започват дискусии колко са християнски "християнските" празници и въпреки неопровержимите доказателства те се празнуват. Ако това ставаше само в отпадналите църкви, би могло да се намери някакво оправдание. Но когато Църквата на остатъка прави всичко възможно да изтъкне езичеството, маскирайки го като "Великден" или "Рождество Христово", няма никакво основание за успокоение. Преди няколко години, когато влязох в църквата, поне се казваше, че тези дни се използват за евангелизиране. Сега на "Рождество Христово" дори името не се прикрива и се говори за Коледа. А на "Възкресението" се казва "Светъл християнски празник". Толкова ли далече стигна отстъплението, та и привидното прикриване вече е отхвърлено? Вместо категорично да се разграничаваме от подобни езически "празници" и обичаи, ние правим концерти за деня на Астарта! Нима може да се служи на двама господари? Ще попитам: Защо не се приеме, че 20 април е Рождество Христово или Възкресение? Нима бихме празнували този ден? Едва ли. Защото, както и да бъде кръстен, все ще си остане рожденият ден на Хитлер! В такъв случай, кой ни дава право да вземем деня на слънцето и да го празнуваме като ден на Възкресението? Или не знаем, че това е мерзост пред Бога?!
Езекил 8:13 Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.
14 Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза.
Матей 15:13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
Николай Георгиев
RSS Feed
