Патриарх Кирил, Сн. i2.offnews.bg bg.radiovaticana.va пише:
„Среща между братя” - така папа Франциск определи историческата си срещата с патриарх Кирил в Куба, по репортерите, по време на полета към Мексико.
Сближаването на гледните точки бе потвърдено и от интервю, дадено от православния патриарх за руската телевизия RT по време на посещението си в Латинска Америка и Антарктида, което приключи наскоро. В него патриарх Кирил даде дългоочаквания коментар за кубинската среща.
„Среща между братя” - така папа Франциск определи историческата си срещата с патриарх Кирил в Куба, по репортерите, по време на полета към Мексико.
Сближаването на гледните точки бе потвърдено и от интервю, дадено от православния патриарх за руската телевизия RT по време на посещението си в Латинска Америка и Антарктида, което приключи наскоро. В него патриарх Кирил даде дългоочаквания коментар за кубинската среща.
Без да отбягва никакъв въпрос, патриархът обяснява първо защо са избрали карибския остров. „За нас беше добро място, понеже Куба е страна с католическа традиция, която по-късно става светска страна с комунистическа идеология, точно като Русия - страна с православна традиция, но която после се променя в същия идеологически и политически контекст. Аз съм роден в Съветския съюз и разбирам добре Куба”. Но другата причина вероятно е била решаваща: Куба позволява да се дистанцираме от историческите разделения и конфликти, които са настъпили в европейския контекст. „С избора на Куба, ние искахме да кажем: да, осъзнаваме добре нашето трудно минало, но искаме да го оставим настрана. Нашата основна цел е да гледаме към съвместното ни бъдеще”.
Възраждането на християнството в Русия и силният интерес към вярата, Кирил нарича истински „чудеса”. „След десетилетия на атеистичен режим, това религиозно възраждане засегна различните сектори на обществото: обикновени хора, образовани, интелектуалци, представители на бизнеса, политиката... Не е необичайно днес да се срещам с хора, които оправдават своите действия с мотивацията на вярата”. За това, според патриарха е било възможно Руската и Католическата Църква да достигнат до един глобален поглед на събитията и да се обсъдят различни проблеми, както на християните, така и на всички останали.
Пример за това са днешните събития в Близкия Изток и Северна Африка, които патриархът определя като „трагедия”: „Какво можем да направим, за да се спрем това бедствие? Морален дълг е да се сложи край на това преследване, на тази истинска кампания за изтребление на християните и да се стремим да се запази християнското присъствие в Близкия изток и Северна Африка”. Той добавя: „Аз твърдо вярвам, че ние трябва също така да предотвратим депокръстването на съвременното общество под натиска на секуларизацията, която в някои страни е много агресивна и премахва християните от публичното пространство. Може да се каже, че християните вече не се чувстват като у дома си в много от развитите страни”.
На въпроса за начина на действие от страна на световната политика в отговор на сериозната ситуация, която очевидно изисква съвместните усилия на всички онези, които са готови да защитят християните, патриархът каза: „Въпреки че е съвсем ясно, че не можем просто да използваме диалог и словесни увещания, когато трябва да се справяме с терористите, ние също трябва да прибегнем до военна намеса”. Терористите, унищожавайки християнски села, манастири, храмове и исторически паметници - припомня патриархът - действат с насилие и следователно „отговорът на всички тези, които имат интерес не само да се запази християнското присъствие, но и в по-общ план, мира на тези места, трябва също да бъде с използване на сила”.
На въпроса как да се справим, от християнска гледна точка, с въпроса за имиграцията на Запад, патриарх Кирил посочва, че от хуманитарна гледна точка - човешка и християнска - трябва да се помогне на страдащите. Но „помощта следва да бъде умерена”. С други думи: просто можете да извадите пари от джоба си и да ги дарите, все едно да се даде малко „риба на гладния или да му се даде въдица, за да си я улови сам”. Ние не можем само да помагаме на хората в нужда, ние трябва да се стремим да отстраним причините за този огромен наплив от бежанци в европейските страни”. Патриархът приканва да се сложи началото на края на конфликтите, които съществуват в тази област и тази молба е отправена най-вече към САЩ, Русия, Европейския съюз и арабските страни. Ако всички страни, които сега са загрижени от разпространението на тероризма успеят да намерят обща стратегия, това ще доведе до стабилизиране на ситуацията в Близкия изток и така ще се спре прилива на бежанци.
Патриарх Кирил също се надява, че ще има подобряване на отношенията между Русия и САЩ, които през последните месеци често бяха напрегнати. „Трябва ясно да се разбере, че има две сили, които могат да се унищожат една друга, но също могат да унищожат света, заради военния им арсенал”. Кирил споделя, че за това се е говорило и по време на срещата с папата, припомняйки си трудните години на Студената война. Когато светът бе на ръба на конфликт, имаше много контакти между американските и руските християни за един общ подход. Защо да не го направим и днес? Защо сме толкова далеч един от друг? По-голямата част от жителите на САЩ са християни и изповядват същите ценности на голямото християнското семейство”. За това е необходимо да се използва това за изграждане на мостове, а не за разширяване на пропастта. „Чрез едно масово движение на граждани и представители на религиозни организации и Църкви, ние може да помогнем за изграждането на климат, който да повлияе положително на външната политика на страните ни”.
В интервюто журналистът припомня, че не е лесно да се спре днешния тероризъм, който използва новите технологии, срещу които не е достатъчна военната сила. „Ние трябва да се опитаме да разберем причините - отговаря патриархът - поради които честни хора стават терористи. За да изпратите някого на смърт, убивайки други хора, трябва да съществува силна мотивация. Светът е помрачен от злото и западната цивилизация е злото. И ти можеш да допринесеш за победата над злото. Това е твоят религиозен дълг. Бори се срещу злото и ще си на Божията страна”. За да се защитим от тероризма е необходима промяна в нашето общество. Ако тероризмът е едно основно философско предизвикателство, трябва да сме наясно с това, което се случва в съзнанието на тези, които вдигат оръжие, за да се борят в името на Бог. „Аз съм дълбоко убеден, че еволюцията на нашата цивилизация, която минава днес, за съжаление, през отхвърлянето на Бог и неговия морален закон, е силата, която предизвиква явлението тероризъм”. Само чрез приемането на общи морални ценности и изграждайки една обща цивилизация няма да има място за тероризъм. „В този смисъл, срещата ми с папа Франциск бе много важна. Двамата лидери на най-големите Църкви в света се срещат, за да говорят за едни и същи въпроси, всеки изхождайки от неговите възгледи. И ние сме убедени, че може да се даде един общ отговор, защото ние и двамата се основаваме на една и съща вяра в нашия Господ Исус Христос и Неговите заповеди. Но тези закони съществуват и в мюсюлманския свят, и дори понякога в светския хуманизъм, ако вземем за пример на Всеобщата декларация за правата на човека. За съжаление, днес ние все повече се отдалечаваме от това, което ни обединява на онтологично ниво, а това е лошо. Надявам се, че срещата ми с папата е помогнала, за да се осигури един скромен принос в изграждането на бъдещ морален консенсус за всички хора”.
Интервюто завършва с перспективите за бъдещето. Папа Франциск каза пред американския Конгрес: „Аз съм готов да говоря пред всякаква аудитория. Вече съм говорил пред много парламенти и правителства, а преди това на верните всяка неделя. Аз съм отворен за всякаква форма на диалог и мисля, че по принцип няма да навреди, ако бих имал и аз тази възможност”.
По отношение на една евентуална нова среща с папа Франциск, руският патриарх Кирил каза: „Не го изключвам. Възможно е. Сега, когато стана първата среща, би могла да има и втора, и трета”.
Възраждането на християнството в Русия и силният интерес към вярата, Кирил нарича истински „чудеса”. „След десетилетия на атеистичен режим, това религиозно възраждане засегна различните сектори на обществото: обикновени хора, образовани, интелектуалци, представители на бизнеса, политиката... Не е необичайно днес да се срещам с хора, които оправдават своите действия с мотивацията на вярата”. За това, според патриарха е било възможно Руската и Католическата Църква да достигнат до един глобален поглед на събитията и да се обсъдят различни проблеми, както на християните, така и на всички останали.
Пример за това са днешните събития в Близкия Изток и Северна Африка, които патриархът определя като „трагедия”: „Какво можем да направим, за да се спрем това бедствие? Морален дълг е да се сложи край на това преследване, на тази истинска кампания за изтребление на християните и да се стремим да се запази християнското присъствие в Близкия изток и Северна Африка”. Той добавя: „Аз твърдо вярвам, че ние трябва също така да предотвратим депокръстването на съвременното общество под натиска на секуларизацията, която в някои страни е много агресивна и премахва християните от публичното пространство. Може да се каже, че християните вече не се чувстват като у дома си в много от развитите страни”.
На въпроса за начина на действие от страна на световната политика в отговор на сериозната ситуация, която очевидно изисква съвместните усилия на всички онези, които са готови да защитят християните, патриархът каза: „Въпреки че е съвсем ясно, че не можем просто да използваме диалог и словесни увещания, когато трябва да се справяме с терористите, ние също трябва да прибегнем до военна намеса”. Терористите, унищожавайки християнски села, манастири, храмове и исторически паметници - припомня патриархът - действат с насилие и следователно „отговорът на всички тези, които имат интерес не само да се запази християнското присъствие, но и в по-общ план, мира на тези места, трябва също да бъде с използване на сила”.
На въпроса как да се справим, от християнска гледна точка, с въпроса за имиграцията на Запад, патриарх Кирил посочва, че от хуманитарна гледна точка - човешка и християнска - трябва да се помогне на страдащите. Но „помощта следва да бъде умерена”. С други думи: просто можете да извадите пари от джоба си и да ги дарите, все едно да се даде малко „риба на гладния или да му се даде въдица, за да си я улови сам”. Ние не можем само да помагаме на хората в нужда, ние трябва да се стремим да отстраним причините за този огромен наплив от бежанци в европейските страни”. Патриархът приканва да се сложи началото на края на конфликтите, които съществуват в тази област и тази молба е отправена най-вече към САЩ, Русия, Европейския съюз и арабските страни. Ако всички страни, които сега са загрижени от разпространението на тероризма успеят да намерят обща стратегия, това ще доведе до стабилизиране на ситуацията в Близкия изток и така ще се спре прилива на бежанци.
Патриарх Кирил също се надява, че ще има подобряване на отношенията между Русия и САЩ, които през последните месеци често бяха напрегнати. „Трябва ясно да се разбере, че има две сили, които могат да се унищожат една друга, но също могат да унищожат света, заради военния им арсенал”. Кирил споделя, че за това се е говорило и по време на срещата с папата, припомняйки си трудните години на Студената война. Когато светът бе на ръба на конфликт, имаше много контакти между американските и руските християни за един общ подход. Защо да не го направим и днес? Защо сме толкова далеч един от друг? По-голямата част от жителите на САЩ са християни и изповядват същите ценности на голямото християнското семейство”. За това е необходимо да се използва това за изграждане на мостове, а не за разширяване на пропастта. „Чрез едно масово движение на граждани и представители на религиозни организации и Църкви, ние може да помогнем за изграждането на климат, който да повлияе положително на външната политика на страните ни”.
В интервюто журналистът припомня, че не е лесно да се спре днешния тероризъм, който използва новите технологии, срещу които не е достатъчна военната сила. „Ние трябва да се опитаме да разберем причините - отговаря патриархът - поради които честни хора стават терористи. За да изпратите някого на смърт, убивайки други хора, трябва да съществува силна мотивация. Светът е помрачен от злото и западната цивилизация е злото. И ти можеш да допринесеш за победата над злото. Това е твоят религиозен дълг. Бори се срещу злото и ще си на Божията страна”. За да се защитим от тероризма е необходима промяна в нашето общество. Ако тероризмът е едно основно философско предизвикателство, трябва да сме наясно с това, което се случва в съзнанието на тези, които вдигат оръжие, за да се борят в името на Бог. „Аз съм дълбоко убеден, че еволюцията на нашата цивилизация, която минава днес, за съжаление, през отхвърлянето на Бог и неговия морален закон, е силата, която предизвиква явлението тероризъм”. Само чрез приемането на общи морални ценности и изграждайки една обща цивилизация няма да има място за тероризъм. „В този смисъл, срещата ми с папа Франциск бе много важна. Двамата лидери на най-големите Църкви в света се срещат, за да говорят за едни и същи въпроси, всеки изхождайки от неговите възгледи. И ние сме убедени, че може да се даде един общ отговор, защото ние и двамата се основаваме на една и съща вяра в нашия Господ Исус Христос и Неговите заповеди. Но тези закони съществуват и в мюсюлманския свят, и дори понякога в светския хуманизъм, ако вземем за пример на Всеобщата декларация за правата на човека. За съжаление, днес ние все повече се отдалечаваме от това, което ни обединява на онтологично ниво, а това е лошо. Надявам се, че срещата ми с папата е помогнала, за да се осигури един скромен принос в изграждането на бъдещ морален консенсус за всички хора”.
Интервюто завършва с перспективите за бъдещето. Папа Франциск каза пред американския Конгрес: „Аз съм готов да говоря пред всякаква аудитория. Вече съм говорил пред много парламенти и правителства, а преди това на верните всяка неделя. Аз съм отворен за всякаква форма на диалог и мисля, че по принцип няма да навреди, ако бих имал и аз тази възможност”.
По отношение на една евентуална нова среща с папа Франциск, руският патриарх Кирил каза: „Не го изключвам. Възможно е. Сега, когато стана първата среща, би могла да има и втора, и трета”.
Коментар на Последните дни
Повече от месец след срещата между Кирил и Франциск отзвукът от нея продължава да се носи в религиозния свят. Думите, казани от руския патриарх обаче внасят нова нотка на разбиране относно това, което са говорили двамата, както и какво се подготвя за вярващите по целия свят.
Кирил ясно и категорично започва изказването си с думите, че срещата между него и Франциск е среща между братя. Едва ли това е погалило слуха на православните, но пък показва колко бързо се развиват събитията и как трудно постижимата прегръдка между двете най-големи християнски деноминации вече е на път да се осъществи. Кирил ясно заявява, че трябва да бъдат загърбени различията и да се търси това, което свързва двете църкви - "лозунг", издиган от всички деноминации и религии, подготвящи се да основат Великия Вавилон. Руският патриарх заявява, че отхвърлянето на Божия закон е довело до положението, в което се намира днес светът и именно в това се крие причината за ужасяващия тероризъм. В това отношение той е прав: наистина Божият закон е погазен, но това е извършено и от двете църкви - Католическата и Православната. Ето защо е странен призивът му как да се ликвидира тероризмът - "Само чрез приемането на общи морални ценности и изграждайки една обща цивилизация няма да има място за тероризъм." Но думите му не са изненадващи, защото точно такива апели ще доведат до последните гонения. Целият свят ще се обедини "в името на мира и безопасността", въвеждайки някакви "Божии заповеди", които обаче се разминават с дадените от самия Бог и всеки, който не е съгласен да ги спазва, ще бъде обявен за потенциален терорист. Впрочем, какъв ще бъде характерът на този бъдещ световен "морален" консенсус на всички хора е видно от думите на Кирил: "...ние също трябва да прибегнем до военна намеса”, „отговорът на всички тези, които имат интерес не само да се запази християнското присъствие, но и в по-общ план, мира на тези места, трябва също да бъде с използване на сила”.
Ако един лидер на религиозна организация, представяща се за християнска, включва в "репертоара си" твърдението, че трябва да отвръща на силата със сила, то или не е разбрал нищо от християнството, или изобщо не изповярва Христос. А това трябва да е достатъчен сигнал да се стреснем и да разберем, че времето на гоненията вече е точно пред нас. Ако сега не извършим това, което ни е казано, след като дойде моментът на "справяне с тероризма" с военна сила, благословена от обединените църкви, възможността да изпълним мисията ще е почти нулева.
Николай Георгиев
RSS Feed
