bg.radiovaticana.va пише:
Йоан ХХІІІ, Папата на послушанието към Светия Дух и истински пастир. Йоан Павел ІІ, Папата на семейството. Това са двата образа на папите на ХХ век, които Папа Франциск обяви за светци на тържествена литургия на изпълнения до краен предел площад Свети Петър и околните улици. Според директора на Ватиканския пресцентър отец Федерико Ломбарди, за канонизацията в цял Рим присъстват общо 800 хиляди поклонници, от които 500 хиляди в зоната около базиликата Свети Петър (площада и улицата пред църквата, и близките до тях места). На церемонията присъстваха и 120 делегации от целия свят, 24 държавни глави и 10 министър-председатели, сред които и президентът Росен Плевнелиев.
Йоан ХХІІІ, Папата на послушанието към Светия Дух и истински пастир. Йоан Павел ІІ, Папата на семейството. Това са двата образа на папите на ХХ век, които Папа Франциск обяви за светци на тържествена литургия на изпълнения до краен предел площад Свети Петър и околните улици. Според директора на Ватиканския пресцентър отец Федерико Ломбарди, за канонизацията в цял Рим присъстват общо 800 хиляди поклонници, от които 500 хиляди в зоната около базиликата Свети Петър (площада и улицата пред църквата, и близките до тях места). На церемонията присъстваха и 120 делегации от целия свят, 24 държавни глави и 10 министър-председатели, сред които и президентът Росен Плевнелиев.
С Папа Франциск съслужи и почетния Папа Бенедикт ХVІ, 150 кардинали и почти хиляда епископи. Присъстваха близо 6 хиляди свещеници, като 600 от тях раздаваха Светото Причастие на площад Свети Петър и съседния площад Пий ХІІ, а 200 дякони на вия дела Кончилиационе, свързваща площад Свети Петър и Замъка на Ангела до река Тибър. Ритуалът за канонизирането започна с процесия и литаниите. Кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за делата на светците, представи на Светия Отец тържествената формула за канонизацията, а след това Папата предложи на цялата универсална Църква култът за новите светци.
„Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ – каза Папа Франциск в своята проповед - си взаимодействаха със Светия Дух, за да възстановят и обновят Църквата въз основа на нейния първоначален облик, създаден от светците през вековете . Нека не забравяме, че именно светците водят напред и изграждат Църквата”. Предлагаме пълния текст на проповедта:
„Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ – каза Папа Франциск в своята проповед - си взаимодействаха със Светия Дух, за да възстановят и обновят Църквата въз основа на нейния първоначален облик, създаден от светците през вековете . Нека не забравяме, че именно светците водят напред и изграждат Църквата”. Предлагаме пълния текст на проповедта:
"Главно място през тази неделя, която съвпада с Осмината на Пасха и която Йоан Павел ІІ пожела да посвети на Божественото милосърдие, заемат славните рани на Възкръсналия Исус. Той ги бе показал за първи път, когато се бе явил на апостолите, същата вечер след съботния ден, в деня на Възкресението. Но онази вечер липсваше Тома; и когато другите му казаха, че са видели Господа, той бе отговорил, че докато не види и не докосне тези рани, няма да повярва. След осем дни Исус отново се яви в горницата, сред апостолите и сред тях беше и Тома; обърна се към него и го накара да докосне неговите рани. И тогава този искрен човек, този човек, свикнал да проверява лично, се наведе пред Исуса и му каза: „Господ мой и Бог мой!” (Йо 20, 28).
Раните на Исус са позор за вярата, но те са също така проверка за вярата. Затова в тялото на Христос възкръснал раните не се заличават, остават, защото тези рани са постоянния знак на Божията любов към нас и са неотменими за вярващия в Бог. Не за да се вярва, че Бог съществува, а за да се вярва, че Бог е любов, милосърдие, вярност. Свети Петър, повтаряйки думите на Исайа, пише на християните: „От неговите рани сте изкупени” (1 Пт 2,24; срв. Ис 53,5).
Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ имаха смелостта да гледат раните на Христос, да докоснат неговите пречупени ръце и пронизана гръд. Не се срамуваха от плътта на Христос, не се скандализираха от Него и Неговия кръст; не се срамуваха от плътта на ближния (Ис 58,7), защото във всеки страдащ човек виждаха Исус. Те бяха двама смели мъже, изпълнени с „паресията” (честното казване на истината) на Светия Дух. И свидетелстваха пред света Божията доброта и милосърдие.
Те бяха свещеници, епископи и папи на ХХ век. Преживели са трагедии, но не бяха победени. В тях, по-силен бе Бог; по-силна бе вярата в Исус Христос, Спасителя на човека и Господ на историята.; по-силно у тях бе Божието милосърдие, което се проявява в тези пет рани; по-силна бе майчината близост на Мария.
Раните на Исус са позор за вярата, но те са също така проверка за вярата. Затова в тялото на Христос възкръснал раните не се заличават, остават, защото тези рани са постоянния знак на Божията любов към нас и са неотменими за вярващия в Бог. Не за да се вярва, че Бог съществува, а за да се вярва, че Бог е любов, милосърдие, вярност. Свети Петър, повтаряйки думите на Исайа, пише на християните: „От неговите рани сте изкупени” (1 Пт 2,24; срв. Ис 53,5).
Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ имаха смелостта да гледат раните на Христос, да докоснат неговите пречупени ръце и пронизана гръд. Не се срамуваха от плътта на Христос, не се скандализираха от Него и Неговия кръст; не се срамуваха от плътта на ближния (Ис 58,7), защото във всеки страдащ човек виждаха Исус. Те бяха двама смели мъже, изпълнени с „паресията” (честното казване на истината) на Светия Дух. И свидетелстваха пред света Божията доброта и милосърдие.
Те бяха свещеници, епископи и папи на ХХ век. Преживели са трагедии, но не бяха победени. В тях, по-силен бе Бог; по-силна бе вярата в Исус Христос, Спасителя на човека и Господ на историята.; по-силно у тях бе Божието милосърдие, което се проявява в тези пет рани; по-силна бе майчината близост на Мария.
В тези двама мъже съзерцавали Христовите рани и свидетели на Неговото милосърдие се таеше една „жива надежда”, придружена от „неизказана и преславна радост” (1Петр. 3,8). Надеждата и радостта, които Възкръсналия Христос дава на своите ученици и които нищо и никой не може да отнеме. Пасхалната надежда и радост, преминали през закаляването, оголването, изтръгването, от крайната близост до грешниците горчивината от тази чаша. Това са надеждите и радостта, които двамата свети Папи получиха в дар от възкръсналия Господ и от своя страна дариха в изобилие на Божия народ, получавайки вечното признание.
Тази надежда и тази радост присъстваха в първата общност от вярващи в Ерусалим, за които ни говорят Деянията на Апостолите (2, 42-47). Това е общност, в която се живее същността на Евангелието, тоест, любовта, милосърдието, по обикновен начин и по братски.
Това е представата за Църква, която има Вторият Ватикански събор. Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ си взаимодействаха със Светия Дух, за да възстановят и обновят Църквата въз основа на нейния първоначален облик, създаден от светците през вековете. Нека не забравяме, че именно светците водят напред и изграждат Църквата. Със свикването на Събора, Йоан ХХІІІ показа едно смирено послушание, остави се да бъде ръководен и за Църквата бе пастир и „напътстван водач”. Такова беше неговото велико служение на Църквата. Той бе Папата на послушанието към Светия Дух.
В това служение към Божия народ, Йоан Павел ІІ бе Папата на семейството. Той самият веднъж бе казал, че иска да бъде помнен като Папата на семейството. Приятно ми е да подчертая това именно сега, когато вървим по пътя към Синода, посветен на семейството, път, който несъмнено той придружава и подкрепя от Небето.
Нека тези двама нови Свети Пастири на Божия народ се застъпят за Църквата, за покорство към Светия Дух в пастирското служение за семейството, през тези две години на синодален път. Нека и двамата ни учат да не се смущаваме от Христовите рани, да се захванем здраво за тайнството на божието милосърдие, което винаги се надява, винаги прощава, винаги обича.
След тържествената церемония, Папа Франциск отправи поздравления и благодари на всички: „Благодаря на братята Кардинали и на многобройните Епископи и свещеници от цял свят. Моята признателност е и към официалните делегации на всички държави, дошли, за да отдадат почит на двамата Папи, допринесли незаличимо за каузата на развитието на народите и на мира”. Също така и на италианските власти за тяхното сътрудничество, на поклонниците от диоцезите на Бергамо и Вадовице, родните места на двамата светци. Той благодари на Римския диоцез, на Общината на Рим, на силите на реда и на многобройните доброволци. На всички поклонници, намиращи се на площад Свети Петър и в цял Рим. С молитвата Царица Небесна, Папата се обърна към Дева Мария, обичала като свои синове Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ
След като поздрави официалните делегации, Папа Бергольо прекоси площад Свети Петър с открит бял джип и премина и по цялата вия дела Кончилиационе, за да поздрави огромното множество от хора, останали за дълго след тържествената литургия.
Тази надежда и тази радост присъстваха в първата общност от вярващи в Ерусалим, за които ни говорят Деянията на Апостолите (2, 42-47). Това е общност, в която се живее същността на Евангелието, тоест, любовта, милосърдието, по обикновен начин и по братски.
Това е представата за Църква, която има Вторият Ватикански събор. Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ си взаимодействаха със Светия Дух, за да възстановят и обновят Църквата въз основа на нейния първоначален облик, създаден от светците през вековете. Нека не забравяме, че именно светците водят напред и изграждат Църквата. Със свикването на Събора, Йоан ХХІІІ показа едно смирено послушание, остави се да бъде ръководен и за Църквата бе пастир и „напътстван водач”. Такова беше неговото велико служение на Църквата. Той бе Папата на послушанието към Светия Дух.
В това служение към Божия народ, Йоан Павел ІІ бе Папата на семейството. Той самият веднъж бе казал, че иска да бъде помнен като Папата на семейството. Приятно ми е да подчертая това именно сега, когато вървим по пътя към Синода, посветен на семейството, път, който несъмнено той придружава и подкрепя от Небето.
Нека тези двама нови Свети Пастири на Божия народ се застъпят за Църквата, за покорство към Светия Дух в пастирското служение за семейството, през тези две години на синодален път. Нека и двамата ни учат да не се смущаваме от Христовите рани, да се захванем здраво за тайнството на божието милосърдие, което винаги се надява, винаги прощава, винаги обича.
След тържествената церемония, Папа Франциск отправи поздравления и благодари на всички: „Благодаря на братята Кардинали и на многобройните Епископи и свещеници от цял свят. Моята признателност е и към официалните делегации на всички държави, дошли, за да отдадат почит на двамата Папи, допринесли незаличимо за каузата на развитието на народите и на мира”. Също така и на италианските власти за тяхното сътрудничество, на поклонниците от диоцезите на Бергамо и Вадовице, родните места на двамата светци. Той благодари на Римския диоцез, на Общината на Рим, на силите на реда и на многобройните доброволци. На всички поклонници, намиращи се на площад Свети Петър и в цял Рим. С молитвата Царица Небесна, Папата се обърна към Дева Мария, обичала като свои синове Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ
След като поздрави официалните делегации, Папа Бергольо прекоси площад Свети Петър с открит бял джип и премина и по цялата вия дела Кончилиационе, за да поздрави огромното множество от хора, останали за дълго след тържествената литургия.
Коментар на Последните дни.
Една църква, която си е присвоила правото да определя кой къде да бъде, не се притеснява да заблуждава вярващите и да ги тласка към гибел. Двамата папи, които са в гробовете си, бяха представени на света като средство за спасение. Да, именно като такива, защото какво може да означава предложеният от Франциск на „цялата универсална Църква култ за новите светци“, ако не друг път на спасение, а не чрез Христос? Папата твърдеше, че „Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ си взаимодействаха със Светия Дух, за да възстановят и обновят Църквата въз основа на нейния първоначален облик, създаден от светците през вековете .“ Че тази църква е създадена по образа на „светците“ е ясно. Въпросът е за кои светци става дума? Обикновено това са личности, които са спомагали за избиването на много верни християни, а Светият Дух съвсем не учи Божиите чада да убиват. В такъв случай за какъв дух става дума? Освен това Божията църква се изгражда от Бога, а не по човешки образ, така че Франциск беше напълно искрен, защото думите му бяха в смисъл: Католическата църква не е от Бога!
Папата поиска канонизираните да се застъпят за църквата и да учат вярващите да не се смущават от Христовите рани и да разчитат, че Божието милосърдие винаги прощава. Колко помощ ще окажат канонизираните е отделен въпрос, но ако вярващите се учат да не се смущават от Христовите рани и да вярват, че Бог винаги ще им прощава, е директно тласкане към гибел!
А за да потвърди, че Католическата църква няма нищо общо с Христос, Франциск накрая се обърна в молитва към Дева Мария.
Едно жалко представление, при което двама мъртви папи(които църквата праща веднага след смъртта им в небето) „получиха право“ от... хора да обитават в Рая(нищо, че се твърди, че са там още от смъртта им!)! Още по-тъжно беше, че на този театър „присъстваха и 120 делегации от целия свят, 24 държавни глави и 10 министър-председатели, сред които и президентът Росен Плевнелиев.“...
Откровение 17:5 И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
4 . Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.
Една църква, която си е присвоила правото да определя кой къде да бъде, не се притеснява да заблуждава вярващите и да ги тласка към гибел. Двамата папи, които са в гробовете си, бяха представени на света като средство за спасение. Да, именно като такива, защото какво може да означава предложеният от Франциск на „цялата универсална Църква култ за новите светци“, ако не друг път на спасение, а не чрез Христос? Папата твърдеше, че „Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ си взаимодействаха със Светия Дух, за да възстановят и обновят Църквата въз основа на нейния първоначален облик, създаден от светците през вековете .“ Че тази църква е създадена по образа на „светците“ е ясно. Въпросът е за кои светци става дума? Обикновено това са личности, които са спомагали за избиването на много верни християни, а Светият Дух съвсем не учи Божиите чада да убиват. В такъв случай за какъв дух става дума? Освен това Божията църква се изгражда от Бога, а не по човешки образ, така че Франциск беше напълно искрен, защото думите му бяха в смисъл: Католическата църква не е от Бога!
Папата поиска канонизираните да се застъпят за църквата и да учат вярващите да не се смущават от Христовите рани и да разчитат, че Божието милосърдие винаги прощава. Колко помощ ще окажат канонизираните е отделен въпрос, но ако вярващите се учат да не се смущават от Христовите рани и да вярват, че Бог винаги ще им прощава, е директно тласкане към гибел!
А за да потвърди, че Католическата църква няма нищо общо с Христос, Франциск накрая се обърна в молитва към Дева Мария.
Едно жалко представление, при което двама мъртви папи(които църквата праща веднага след смъртта им в небето) „получиха право“ от... хора да обитават в Рая(нищо, че се твърди, че са там още от смъртта им!)! Още по-тъжно беше, че на този театър „присъстваха и 120 делегации от целия свят, 24 държавни глави и 10 министър-председатели, сред които и президентът Росен Плевнелиев.“...
Откровение 17:5 И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
4 . Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.
RSS Feed
