
„Диалогът между Католическата църква и семейството на Източните православни църкви продължава да дава добри резултати”, но със съзнанието, че „пътя който ни очаква е може би дълъг”. Молитвата, диалога и желанието за изграждане на „взаимна любов” са средствата към „пълното единение”, както и „икуменизма на страданието”. Това каза Папа Франциск на аудиенцията за православния коптски патриарх Тавадрос ІІ папа на Александрия и цяла Африка. Аудиенцията е историческа, тъй като се провежда 40 години след първата среща между Павел VІ и Шенуда ІІІ, която дава началото на богословския диалог между двете Църкви=
В словото си Папа Франциск изтъкна, че за подобряването на отношенията между египетските православни копти и католиците важно значение има създаването в Египет на Национален съвет на християнските църкви. Също така и подписаната на 10 май 1973 от Павел VІ и Шенуда ІІІ „Обща декларация”, която е „крайъгълен камък” за двустранния икуменически диалог.
„С радост днес можем да потвърдим тържествената декларация на нашите многоуважаеми предшественици и се признаем единени от Кръщението, чийто специален израз е нашата обща молитва, която копнее за деня в който ще се изпълни желанието на Господ да пием от една литургична чаша”, подчерта Папата. Убеден съм, че с помощта на Светия Дух, нашата постоянна молитва, диалога и волята да изграждаме ден след ден общението във взаимната любов можем да направим нови и важни стъпки към пълното единение”.
„Разбира се, съзнаваме, че пътят който ни очаква е може би дълъг, но не трябва да се забравя и изминатия път, който е изпълнен със „светли моменти”, допълни Светия Отец. Сред тях посочи срещата в Кайро през 2000г. между Папа Шенуда ІІІ и Йоан Павел ІІ, поклонник по време на Големия Юбилей по местата на вярата.
По този път Папата разпозна и „икуменизма на страданието”, като ясно визира положението на християните в Египет: „Както кръвта на мъчениците е била семе за силата и плодовитостта на Църквата , така споделянето на страданията в ежедневието може да бъде действено средство за единението – посочи Папа Франциск. - И това важи в по-широкия обществен контекст и отношенията между християни и нехристияни: от общото страдание, с помощта на Бог, могат да покълнат прошката и помирението”.
В поздравителното си слово Тавадрос ІІ също изрази радост от срещата си с Папа Франциск и отправи покани да посети Египет:
„Надявам се че настоящата е първа от дълга серия братски срещи между двете големи Църкви. Затова предлагам на 10 май всяка година да се чества празника на братската любов между Католическата църква и православната коптска Църква”.
„Горд съм с моята родина, Египет, и същевременно съм щастлив от визитата ми в Града-държава Ватикана, която въпреки, че е най-малката държава в света, както по площ, така и по население, заема важна роля благодарение на нейното влияние и свято служение”, посочи в словото си патриарх Тавадрос. Духовният водач на православните копти припомни многобройните безценни шедьоври на изкуството, съхранявани във Ватиканските музеи и библиотека и усилията на Ватикана за защитата на етическите въпроси и мира. „Искам да завърша словото си с пожелание за укрепване на вече съществуващите прекрасни отношения между Коптската православна църква и голямата Католическа църква. Нашата обща цел е да работим заедно за насърчаването на икуменическия диалог и изграждането на мира по целия свят”. Тавадрос ІІ посочи, че се моли на Господ „за да помага и подкрепя” Светият Отец Папата в „изпълнението на неговата свята мисия”. „С пожеланието да посрещна Ваше Светейшество в моята обичана родина, Египет, подновявам пожеланията на цялата Коптска църква, на религиозните общности, както и на целия египетски народ”, завърши патриархът.
В края на срещата в параклиса Редемпторис Матер на Апостолическия дворец Папа Франциск и Тавадрос ІІ отправиха обща молитва Отче наш и „Молитва за мира”.
Думите на Франциск и Тавадрос II са категорично доказателство за това какво се случва и на каква основа се търси единение между деноминациите. Докато Крайъгълният Камък е Христос, католиците и коптите поставят в основата “подписаната на 10 май 1973 от Павел VІ и Шенуда ІІІ „Обща декларация”, която е „крайъгълен камък” за двустранния икуменически диалог”. Явно не Исус ги води, а взаимните интереси. Двамата лидери заявяват, че желанието на Господ било “да пием от една литургична чаша”. Но Божието слово изобщо не одобрява литургията, която е една подигравка с Жертвата на Исус и постоянно разпъване на Спасителя! Тавадрос изразява същите виждания, каквито има и Католическата църква - "Нашата обща цел е да работим заедно за насърчаването на икуменическия диалог”. Икуменизъм, но не на базата на Божието слово, а на собствените им интереси! Към това главата на коптските православни добавя “и изграждането на мира по целия свят”. Това ли е задачата, която Исус даде на последователите Си? Господ каза, че не е дошъл да донесе мир, а нож. Причината е, че земята е под грях и Сатана не признава Божиите заповеди. Всеки, който проповядва евангелието, ще бъде гонен! Невъзможно е тук да има мир, докато съществува бунт срещу Бога. Ако има такъв, значи нещо не е наред – или не се проповядва истината, или пък тези, които я проповядват, трябва да бъдат смълчани! Но най-същественото признание, което прави Тавадрос е наистина потресаващо: “...Градът-държава Ватикана, която въпреки, че е най-малката държава в света, както по площ, така и по население, заема важна роля благодарение на нейното влияние и свято служение”. Изключително потвърждение кой стои начело на света! Докато вярващи и невярващи се опитват да оборят пророчествата и спорят, че Ватикана стои начело на света и в дъното на подготвяния бунт срещу Бога, коптският патриарх го изявява в прав текст! И когато мирът, за който се говори на срещата между двамата, бъде осъществен, ще дойде времето... на края:
1 Солунци 5:2. защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.
3. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.